АМАЗОНКА

Елисавета Багряна

Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.

 

Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.

 

Искрометните копита
кой ще последи?
Песен светла се разплита
в моите следи:

 

Ний ще стигнем Хеликон
в изгревния час -
смело, мой крилати кон,
жребият е с нас.

 

Там под твоята подкова
извора лъчист
ще избликне в струя нова -
животворен, чист.

 

И когато стигнат там
моите сестри,
вдъхновение и плам
в тях ще разгори.

 

А над нашата победа
в трудния ни път
и Персей, и Андромеда
трепетно ще бдят.

 

1922

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи