РАКОВИНИ

Елисавета Багряна

Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан,
гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня,
Но иде отливът - белогривото войнство вдига своя стан,
за да завладее там в безкрая - американската твърдиня.

 

 

Ще утихне оголеното крайбрежие и в черната му длан,
сред пясъка и водораслите, ще блеснат влажни раковини.
И аз ще събера в шепата си - за да нанижа един гердан,
който ще занеса като спомен в своята далечна родина.

 

 

В дни на пустош и задуха, в дни безрадостни и бесвестни
всяко зърно ще ми припомня един тукашен ден или миг -
океанския простор, вятъра, скалите черни и отвесни,

 

 

мачтите на хоризонта и на чайките острия вик -
пълноводния, волния прилив на моя живот многолик,
сред който като дребни раковини - останаха тези песни.

 

1926

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи