ПОСЛЕДЕН ДЕН

Елисавета Багряна

Сбогом, тих крайокеански кът, не ще те видя никога вече.
Като сън, най-любимия сън в моя жребий, мина това лято
сред твоите пясъци и необзорни хълмове, дето вечер
слънцето бавно слиза - да огрее всяко стръкче на тревата.

 

За последен път в косите ми свири твоят неукротим вятър.
За последен път пия твоя въздух - солен и гъст като течен.
За последен път пред нозете ми приливът залива скалата
с фонтани, сред които даже Версайлските остават далече...

 

Няма вече да дойда под сянката на мелницата крилата,
край която нацъфтелият ajonc свети като чисто злато,
да сляза пак по каменните стъпала и да викна лодкаря.

 

Няма нощем да ме будят играещите рефлекси от фара,
нито в зори - гласовете на рибарите, които отплуват.
Утре вече - аз ще бъда пак на път, а ти - само сън сънуван...

 

1926

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи