Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

КАТО ДЕТЕ, КОЕТО...

 

Елисавета Багряна

 

 

      Като дете, което са от бащиния дом изтръгнали
      и някъде средпът оставили без грижа и защита,
      така и аз останах по света самичка да се скитам.
      Ще се помоля, сълзите си ще изтрия и ще тръгна.

       

      В най-шумния и многолюден град, в тълпите на площада
      ще ида да се смеся - и ще хвърля мъката си кръстна, -
      дано под милионите нозе, незнаещи пощада,
      на прах да стане, вътъра да я подеме и разпръсне.

       

      Остане ли у мене пак - ще се отправя в планините -
      от най-високия и стръмен връх ще я захвърля в бездната,
      като откъртен камък, в пропастта надолу запокитен,
      по сипеите да се хлъзне и навеки да изчезне.

       

      Не се ли там погуби и завърне ли с в мен отново,
      в морето ще я хвърля, в най-дълбокото - да се удави...
      Но не успея ли, не ме ли и тогава тя остави -
      ще си я нося цял живот, додето с мене я заровят.

       

      1928

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2002 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]