ДВОРЕЦ ВЕНДРАМИН

Елисавета Багряна

Вагнер 1883

 

 

Когато приближавате, дъхът ви развълнувано замира:
великолепният дворец - съдбата него бе избрала
за смъртно ложе на безсмъртния дворец на „Парсифала“,
и тук, низ тази зала, погледът прощален се е взирал!

 

Какво е виждал в оня час? Каква мелодия е свирела?
Дали в пожара на захождащото слънце са играли
по тъмните прозорци и стени виденията засияли
на хора-богове, които вечно се загубват и се дирят?

 

Зиглинда златокъдра ли - запяла песента на пролетта,
или Брунхилда плачеща - загубила божествената сила?
Венерината пещера - или пък чашата сияеща на Грал?

 

А може би очите му, прощавайки се със света,
са дирели Байройт, и зеленеещия парк на стихналата вила,
„последното си място за почивка“ дето бе избрал.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи