МАНСАРДНИ МЕЧТИ

Елисавета Багряна

Тази нощ моята мисъл лети като огнена комета
           в междузвездното пространство.
Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята.

 

           О, това възнесение на поета,
           това лирическо пиянство,
           тази неутоленост на душата!

 

Защо ми даде това тяло и този безпределен дух, о, Боже?

 

           Тази жажда за всички морета,
           този глад за петте контенента,
           това сърце за всички раси на земята
           - за врага и за брата!?
Къде и как да избягам от собствената си кожа -
           аз, весталка, мегера и дева,
           аз бедна дъщеря на Ева?
Вечно ли ще нося охлюва на гърба си
           черупката на ориста си?...

 

Никога ли няма да видя белите северни сияния,
да прелетя над тропиците и Атлантика?
Никога ли няма да стъпи кракът ми по островите на Океания
и да потъне погледът ми в южните съзвездия на Пасифика?

 

 

*

 

 

Защо не мога да застана пред гишето на пътническото бюро,
           дето пъстрата карта на земята
           виси опъната на стената
           като кожата на одрана пантера,

 

да дигна ръка спокойно и самоуверено,
да опиша една безконечна крива линия с малкото си перо,
да кажа: - Дайте ми билет за този рейс!
           И да потегля с първия експрес...

 

 

*

 

 

Но аз не съм американски милиардер, колониален плантатор,
златотърсач, мошеник, фалшификатор.
           Не съм англичанин-турист,
           моряк или авиатор,
           нито знаменит артист,
           нито „звезда“, нито дори „мис“...

 

 

*

 

 

Казват, Божа искра в мене тлее,
не знам - която ме е залюляла, тя ще ме и долюлее:
      ще живея като всеки безприютен бохема,
      който мечтае да напише гениална поема,
      и ще предам Богу дух като всеки български поет,
      като завещая на хазайката някой неизплатен наем,
      на другарите - някой абонамент и дребен заем,
      и на поколенията - някой и друг вдъхновен ред,
      неутоления си глад и жажда
      и философския въпрос: защо човек се ражда?

 

 

*

 

 

Вие, които ме разбирате и обичате,
когато умра, недейте да ме оплаквате и кичите.
Сложете ми, наместо постеля, картата на земното кълбо,
наместо покров - картата на звездното кълбо
           и напишете:
Спи мирно между земята и небето,
           бедни поете!

 

           1931

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи