Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЕКСПРЕС В ПУСТИНЯТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Върви, трещи, отнасяй ме безспир
      посред пустинята, посред нощта,
      по този кът незнаен на земята,
      ти, огнен змей, експрес космополитен!

       

      Задъхани в железните ти прешлени,
      ний, пътници от всички краища, тук,
      откъснати от близки, от света,
      живеем свойте общи нощ и ден.

       

      Каква приспивно сладка песен е
      на колелата тракането мерно,
      смешението на езиците,
      на нациите и на расите.

       

      И погледите се кръстосват, питат:
      - Коя си? Кой си? Накъде? Отде?
      Каква незнайна участ тук те гони?
      Какво преследваш - хляб, жена, пари? -

       

      Фиордите на Скандинавия,
      снегът и лесовете на Русия
      и замъците на Шотландия,
      и на Америка небостъргачите,

       

      и на Египет пирамидите,
      и фабриките на Германия,
      водите на Босфора и на Мармара,
      и нашите долини хлебоносни -

       

      неуловими, носталгични блянове,
      които се излъчват от очите
      и като топли па̀ри замъгляват
      прозорците на ресторан-вагона...

       

      А вън - безкрайност, нощ и ден пустиня,
      пустиня сива, тъжна и безплодна,
      без жилище, река, дърво, човек,
      и само вятър гони сухи тръни.

       

      1935

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2002 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]