УТРО В СЛИВЕН

Елисавета Багряна

Стъпките ми будят тротоара
тази сутрин в тебе, бащин град.
Аз съм с половин век
днес по-стара.
Ти си с половин век
днес по-млад.

 

Гледам със зеници разширени -
да позная стария квартал.
А дали той ще познае в мене
малкото момиче
с ален шал?

 

Улицата съща - но не съща.
Уж на мястото съм - а не съм:
тук я няма дядовата къща
сред тревясалия
калдъръм.
Няма я онази порта стара
с изковано чукче и халка,
старата кайсия - над дувара
да ми махне
с чакаща ръка.

 

Дядовата къща
в паметта ми
само
днес живее - спомен тих.
За да не изчезне със смъртта ми,
нека да остане
в моя стих.

 

А блестят тук в слънце
нови сгради
и шуми в тях нов
и буен свят.
Не, не спирайте се,
хора млади -
аз съм само
пътник непознат...

 

И отекват пак по тротоара
стъпките ми
в тебе, бащин град.
Но не се усещам вече стара,
като виждам тебе
нов
и млад.

 

29.IV.1963

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи