ВЕЧЕРНА ПЕСЕН

Елисавета Багряна

Изнизва се, изнизва броеницата
         на дните ми човешки.
       Търкулват се неудържими
     от пръстите ми отмалели
         зърната черно-бели.
              И все едно -
       били те леки или тежки,
         празни или пълни,
все едно -
              ще ги погълне
         зърно подир зърно
     в неразгаданата си тайна
       вечната безкрайност...

 

         Да, тъжно ми е -
както всекиму, поел към края...
           Но не роптая,
          не се и плаша -
                  благодаря:
Родих се и живях на тази наша
       хилядолетница земя.

 

           И слънцето ме гря
       и вкусих и най-сладкия,
       и най-горчивия й плод...
И радвах се, и много страдах -
       но никога не те проклех,
          а благославях те -
                     Живот!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи