Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ИЗВЕСТИЯ ИЗ БЪЛГАРИЯ

 

Христо Ботев

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат ни из Пловдив, че разбойничеството по тие страни е приело такива широки размери, щото пътуванието по селата е станало почти невъзможно. „Ако захвана да ви преброявам жертвите на тоя единствен турски занаят - говори писмото, - то тяхното число ще да надмине сяка една вероятност. Това не е вече прост хайдутлук, какъвто, вие знаете, става секи ден и секи час в Турция: тука са цели чети разбойници, които посред пладне грабят, обират и убиват беззащитните селяни и които вечер се прибираг в градовете или в селата и по цяла нощ пиянствуват и развратничат заедно с правителствените чиновници. Тие дни една такава чета нападна на едно от Пазарждишките села (Поибрене) и посред пладне искаше да ограби селото. Селяните се възпротивиха и между тях и четата произлезе страшен бой. Колко души са паднали от разбойниците, аз не зная; но жертвите на селяните са: 8 души убити и 14 души ранени. Кому да се опрачем от тие варварски злодейства? На правителството ли? - Правителството е ортак1 със злодейците и с друго нищо се не занимава, освен с пиянство, с разврат и с разбойничество. На Екзархията ли? - Но и тие смирени божии създания се не занимават с друго нищо, освен със своето собствено съществование, и не обръщат почти никакво внимание на страданията на народът!

 

 

       - Из Варна ни являват, че и по тие места животът и имотът на султановите робове е достигнал до такава сигуранция2, щото и с железницата даже да пътува човек е станало твърде опасно. Тие дни една чета разбойници нападнали на пасажерският трен3 (на кое място? р.), спряли го и обрали нещастните търговци. - Прогрес и в разбойничеството! Но няма нищо. Попитайте цариградското „Читалище“ и то ще да ви каже, че цивилизацията в Европа е напреднала дотолкова, щото е възможно да се пътува и с балони.

 

 

       - Цариградският дописник на „Видов дан“, като споменува и той за приключението в Татар-пазарджишкият округ, между другото говори: „Това не е никак за чудене, защото и в самият Цариград солдатите нападат на мирните граждани, а особено на жените, обират ги и ги безчестят, и то посред пладне, както се случи такова едно нещо и завчера в една от публичните градини на Такситът. Нашата полиция, казва дописникът, се не занимава с такива дребни работи!“ - Разбира се! Нима̀ „Видов дан“ не знае още, че Хюсни паша е министър не на полицията, а на обществените кражби и безчестия?

 

 

       - Из достоверен източник се научаваме, че известният хаскьойски шарлаганджия Х. Ставри без малко пак щял да изгуби своят драгоценен живот. Един от отмъстителите за 20-те невинно заточени в Деари-Бекир младежи забил камата си в тялото на тоя народен изедник, но не сполучил да му нанесе смъртоносна рана. Пристигнали заптии и отмъстителят побягнал. - Ние съжеляваме и двамата тие херои за несмъртоносната рана на турският шпионин.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 1 от 8 декември 1874 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Търново ни пишат следующето: „На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестивата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защищават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите4. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик, на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът5. „Пара верин, гяурлар! Я хот джанънъзъ аладжаис!“6, керещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскарявание и пуснали ги да отидат изново за печелят!“

 

 

       - Из Русчук ни являват, че няколко души черкези нападнали на едно от ближните до тоя град български села и поискали да го ограбят. Селяните се въоружили кой с брадва, кой с кривак и забъркали такава каша със своите невикани гости, щото и от двете страни имало множество разцепени глави, строшени крака и пребиени рамена. От черкезите имало и един „изстинал“7. „По тая причина, казва дописникът ни, правителството е докарало в Русчук множество наши селяни и ще да ги съди като убийци.“ - И ще да ги осъди, ако тие не постъпят и със съдиите си така, както са постъпили с черкезите.

 

 

       - Из Деари-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата8 и че няма никаква надежда, за да се освободят. Така също пишат, че починали още трима от нещастните мъченици, а именно Дило Пейов из Гол. Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цвятко Вълчов из Правец. Първият е умрял в Деари-Бекир, вторият в Арган, а третият в Маден. А причините на тяхната смърт са били убийственият климат, страшните мъчения и   г о л я м а т а   с и р о м а ш и я.  - Мъченици! Дали ще да има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте загинали?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 2 от 15 декември 1874 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Русчук ни пишат следующето: „На 16 декемврия през нощта една чета турци разбойници нападнаха къщата на една вдовица, разбиха вратата и след най-варварски и най-безчовечни мъки, произведени както над вдовицата, така и над нейната единствена дъщеря, заклали първата и оставили втората в такова положение, щото тя днес се намира в болницата и от час на час се приготовлява да отиде при майка си. На нещастните са земени две върви жълтици; а разбойниците и до днес още не на уловени. Правителството е затворило повече от 50 души подозрителни личности, но между тях няма нито един турчин, ако полузакланата мома и да показва с ръцете си, че злодейците били в солдатски дрехи.

 

 

       - Из Свищов ни являват, че няколко души градинари, които били обрани между Свищов и Търново, дошли да се оплачат пред управителят на тоя град, но ятакът на злодейците им дал следующият съвет: „Идете, рекло свищовското куче, и намерете пантите9, пък тогава елате да ви дам няколко души заптие, за да ги изловите.“ - „Но ние не знаеме из кои села са хърсъзите“, отговорили нашите божи кравички. - „Тогава, хай сиктирин бурдан!“10, извикал каймакаминът и отишел в харемът си.

 

 

       - Из Никопол ни пишат, че сичките пътници, които си идат из Влашко, заптиите ги търсят за оружие и ако намерят, то им го земат. В това време тие забележават секи един пътник по колко пари носи и като отмине няколко часа разстояние навътре, излазят и го обират. Трима души пътници из Ловеч познали в числото на разбойниците, които им земали парите, и никополският бюлюк-башия11. - Когато е така, то защо тие селяни не отидат да кажат на свищовският каймакамин12, че разбойниците са самите заптии? О, Турция! Кога ли твойте деца ще да проплачат в утробата ти?

 

 

       - Из Кюстендил ни известяват, че някой си бащин и майчин син гръмнал с пушка, за да убие гръцкият митрополит кир Игнатия, но за нещастие не сполучил. - А какво търси тоя фанариотин по оние места? Язък за куршумът!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 3 от 22 декември 1874 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Пловдив ни пишат, че турското правителство е издало един закон, чрез който ще да наложи данък и на поповете, и на учителите. От първите ще да се зема сараошлук-парасъ̀13, а от вторите акълсъзлък-парасъ̀14. И едните, и другите ще да плащат по 1% от заплатата си. Освен това, дописникът ни говори, че тоя закон ще да запрети на сичките български общини да земат за учители руски възпитаници и че това решение е обявено вече на пловдивските българи. - А ние мислехме, че турското правителство е достигнало вече до върхът на своето държавно безумие! Колко още реформи ще да издаде то за благоденствието на раята!

 

 

       - Из Плевен ни являват, че, после дълги оплаквания от страната даже на турското население, едвам преди три месеца правителството сторило азил15 тамошният безкрайно ревнителен каймакамин. Но когато негово превъзходителство се приготвило да остави градът, то с него се случило следующето неприятно произшествие. Около 20 души черкези разбойници, негови ортаци, дошли да искат сметка за накраденото богатство и изпроводили го с твърде голям салтанат. Дордето излязъл чиновникът из градът, черкезите викали подиря му: „Керата! Сен един хакъвъзъ! Сен хайдотолу-хайдут!“16 - Идете после това и не говорете, че турското правителство не знае какво прави. Защо е изгонило тоя способен изпълнител на турският административен закон? Или, ако го е изгонило из Плевен, то защо му не даде служба в друг някой по-богат град? Язък за черкезите.

 

 

       - Из Търново ни пишат за следующата твърде оригинална постъпка от страната на един дервишин17. В Търново се женило едно турче за една богата бейска дъщеря из Бяла. Секи, който е живял в Турция, знае с какво тържество стават турските сватби: дзурли, тъпани, кьочеци, пушкания, препускания, викове, коне, талиги, турци, кучета, пехливани и все и вся. Но тая сватба била особено салтанатлия18; гърмежите били до такава степен многочислени, щото хората помислили, че градът се зема с пристъп. Когато сватбата влязла в градът, то и малко, и голямо излязло да позяпа и да се почуди на това тържество. Тогава един дервишин, който, види се, е имал високо-религиозна поетическа душа, дошъл в такова диво изстъпление, щото издигнал священният си топуз и забил го в гърдите на един българин, който се намирал близо до турският поп. Нещастният паднал на земята и потънал в кръвта си; а дервишинът си заминал, без да му каже някой нещо. - Какво се би случило, ако сватбата да би била българска и ако това зверско престъпление да би било направено от някой българин? Ние мислиме, че в такъв случай даже и младоженците би били затворени в темница, а убиецът отдавна да би виснел на въжето. А на дервишинът харизали19 гащи и копринена риза.

 

 

       - Из Русчук ни являват, че между многобройните турски копои, т. е. между тайните и явните правителствени шпиони, се е появило още едно леке. Това леке е преподобното русчушко кюлхане20 Вълко (Лука? р.) Нейчов. Това безумно животно, което твърде често блее в православно-идиотическият „Век“, е достигнало да се презира даже и от най-калните личности. Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечният календар на Момчиловата книжарница. - Парижки возпитаник ли е г. Нейчов?

 

 

       - В „Courrier d`Orient“ пишат из Охрида, че близо до Струга един от първите дебърски разбойници откраднал около 200 овце и след няколко деня дошел да кондиса21 в къщата на обраният. Тоя разбойник бил убил повече от 15 души христиени (българи), в числото на които е бил и бащата на стопанинът. Освен това тоя разбойник бил обаждан няколко пъти на властта, но тя не му направила нищо, защото, както казват, той имал защитници в мезлишът22. Селяните се възползували от дохожданието му в тая къща и през нощта го натиснали и удушили го. После това тие известили властта за своята постъпка, но тя вместо да ги благодари за това, хвърлила ги в темница, а после ги изпроводила в Битоля, дето, както се вижда, ще да се осъдят на бесило. - О, Турция, Турция! Какъв гений те управлява и какъв демон те държи още на светът!

 

 

       - Тая година в Одеса се е открил девически пансион за южните славяни под название „Питомник“, който ще да се намира под покровителството на руската императрица Мария Александровна. Настоятелството на тоя пансион е решило да приеме за първи път 15 момичета - 8 от българска народност и 7 от сръбска - и това решение се е изпроводило в Цариград, за да се извикат бъдещите южнославянски просветителки. Но сръбските девойки пристигнали, а нашите чакат още на „жълтата бъклица“. Коя е причината на тяхното бавение? Като си припомним какви несправедливости са ставали и стават у нас в избиранието подобни възпитаници и какви печални последствия са имали тие несправедливости, то ние смело можеме да предположим, че или роднините на пловдивският руски са се довършили, или нашите цариградски чорбаджии чакат да им поотрастат дечицата. Ако тука и да не е място да говориме по-пространно за тоя достоен за по-сериозно внимание предмет, но, за да подкрепиме своето предположение, ние ще да приведеме няколко примера. 1) В Москва има цели фамилии, които се учат на правителствено иждивение23 под предлог за бъдещи учители в България, а всъщност за бъдещи чиновници в Русия и които са избрани и приемени не по отличителни някакви способности или наклонности към науката, а просто чрез влияние и с цел да им се даде едно парче хляб. Освен това между тие спекуланти патриоти се намират и такива франтове, които са синове на доволно богати и състоятелни родители. 2) Одеското българско настоятелство при другите свои многобройни злоупотребления и несправедливости е рекомандовало24 в числото на стипендиантите из България и децата на Н. Х. Палаузова и И. С. Иванова, от които и единът, и другият са доволно състоятелни руски чиновници и на които децата са българи дотолкова, доколко са и родителите им китайци. - А руското правителство прави благодеяния на българският народ! 3) Когато турското правителство пожела да покаже, че и то се грижи за благосъстоянието на своите робове, и когато се реши да изпроводи няколко българчета във Франция и да приеме няколко ученика в Цариградското медицинско училище, то какви и чии бяха оние деца, които се рекомандируваха от нашите цариградски чорбаджии? - Децата на Тъпчилещовци, синовете на Дагоровци, чедата на Комсиевци, копелачетата на... Но за да не правим дълъг поменик, ние ще да попитаме: не бяха ли почти сичките тие ученици и возпитаници синове на богати и състоятелни родители? Ако е така, то нашата цариградска журналистика добре ще да стори, ако, наместо да лапа мухите, обърне внимание на тие несправедливости и ако изнесе на видело непраните ризи на своите твърде кални в това отношение чорбаджии. А на почтените руски консули в България ние ще да напомниме, че само онзи, който е живял, страдал и плакал заедно с народът си, само той ще да може да го разбере и да му помогне; следователно - нека гледат, щото барем из Русия да не излизат паразити за нашият и без това твърде нещастен народ.

 

 

       - Венелинската библиотека на българските ученици в Одеса е влязла в чували и се намира в зимниците на умрелият български родолюбец Н. М. Тошкова. Един търговец из Одеса (бедната библиотека, и търговците захванаха да се подиграват с нея) пише в „Напредок“, че тая библиотека се е харизала на цариградското българско читалище и че това читалище е благодарно да я земе, ако само му я изпроводи някой наготово. Нам е скръбно, като слушаме, че толкова годишният ученически труд и пожертвования са паднали в патриотическите зимници на Тошкова, затова не можем да не попитаме „почтеният търговец“ на „Напредок“, кои са били причините дето преди една година тая библиотека се е затворила, какво търси тя сега в зимниците на родолюбието и кои са тие щедри господиновци, които са я харизали на цариградското училище? Вие ли сте, г-н търговец? Тая библиотека е съставена от многогодишните пожертвования на такива ученици, които са ходили с продупчени чизми, със съдрани панталони и с кирливи ризи, но които са отделяли от гърлото си секи месец по два цванца25, за да я подкрепят и обогатят, а вие? - Вие имате такова право да я държите в зимниците и да я харизвате томува или ономува, каквото право би имало цариградското читалище да ви хариже например паметника на Воронцова или Дикили таш в Цариград. И защо я харизвате? За да не лежи в зимниците ли? Ние мислиме, че ако, според вашите почтени търговски понятия, тая библиотека е достойна да служи за мобили в цариградското читалище, то по-добре е да я харижете на някое турско теке26, защото и в двата случая тя ще да принася еднаква полза на българският народ. А в зимниците на Тошкова тя ще да говори красноречиво, че в Одеса няма вече нито ученици, нито патриоти, нито българи, а има само - търговци!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       Един русец ни пише из Браила, че между тамошните старообрядци (липовани) са се появили черковни раздори, вследствие на които една тяхна партия (богатите) се е решила да извергне буковинският митрополит Атанасия и да помоли нашата екзархия да й ръкоположи за епископ нейният кандидат Игнатия. „Прошението е вече написано, говори русенецът, и липованският делегат ще да тръгне тие дни за Цариград. В него е любопитно това, че липованите искат да си останат при оная чиста православна вяра, която им са дали вашите просветители Кирил и Методия и св. Теофилакт Търновски, на когото евангелието и тълкованието и досега още се чатат в липованските черкви.“ Ние не знаем ка ще да постъпи в това отношение нашата екзархия, но желали би да бъде тя малко по-умна от фанарионтската темархана27, която в 1848 г. - т. е. в онова време, когато Босна-Сарайският гръцки митрополит ръкоположи за епископ на липованите буковинският Кирила - смъкнаха и кожите от гърбът на тие фанатици. Впрочем кога ли са били гърците по-честни и по-справедливи?

 

 

       - Русчушката дописка, която ние поместихме във 2 брой на „Знаме“ и която се допираше до вопросът за Киприянският манастир, е произвела, види се, особено впечатление на светите отци из тая обител. Ние приехме една дописка из самият манастир, в която с твърде черни бои се описва тамошната калугерска честност и нравственост. До неделя ние ще да обнародваме тая дописка.

 

 

       - Из Пловдив ни пишат, че ако турското правителство и да е затворило окол 150 души от участниците в онзи комитет, на когото целта е била да изтреблява христиените, а особено българите, то сичкото това е направено само за очи, защото злодействата и несправедливостите не са се никак умалили; напротив, тие си следват с още по-голяма сила и са достигнали до още по-голяма релефност. Между съдилищата и разбойниците съществува явно споразумение. За пример на това дописникът ни привожда следующата явна несправедливост. В едно от ескизахренските села един уловил воловете на някой си турски спахия в своят мисирлик28 и за хатърът на турчинът не предал воловете на юшюрджият29, а изпъдил ги из нивата си и се задоволил само с това, дето потеглил воловарчето за ухото и ударил му една плесница. Воловарчето с вик и плач отишло при господарят си и се оплакало. Спахията ядосан, грабнал пушката и отишел да бие гяуринът30. Но съдбата била дотолкова милостива към българинът, щото когато кучето издигнало кондакът на пушката и ударило гяуринът в тилът, то петлите на чекмакът се забиват в месото на удареният и пушката изгърмява в гърдите на насилникът. Двата куршума свалили турчинът мъртъв на земята. Но какво мислите е произлязло от това? На мезлишът31 в селото циганчето, т. е. воловарчето изповядало истината, но на вторият истиндак32 в градът се отрекло от думите си и казало, че българинът убил господарят му. Турците из мезлишът подписали мазбатата33 без съгласието на българите и изпроводили невинният българин в Пловдив. „Ето, казва дописникът ни, днес тоя българин ще да се посече, ако мнозина от затворените из комитетът и да говорят, че тие сами наговарили циганчето да обвини българинът. И така, от една страна, циганчето, а от друга, раните на тялото на обвиненият доказват ясно като ден кой е убил агата. Но кой ще да те чуе, когато и пловдивските съдии са членове на разбойническият комитет? Няма, няма! Няма друго спасение, освен по-скоро да захванем борбата!

 

 

       - Нашият цариградски дописник, като описва плачевното състояние на д-р Мирковича и на другарите му в темниците на Мердин, между другото говори: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тие нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде техните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тие приносят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тие наши братия търпят глад, въшки и сякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни - какво би било, ако тие пожертвуват 10-15 наполеондора34, за да могат нещастните да си купят барем по една риза на гърбът? Нашият Ерусалим и нашата Света гора тряба да бъдат оние свещени места, в които са сложили костите си толкова души наши братия и в които въздишат толкова души живи същества!“ - При тоя позив ние не можем да не поканиме нашите читатели, а особено болградските учители, които познават докторът, да изпълнят своята християнска и човеческа длъжност. - Прегледайте затворените в темницата!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 5 от 12 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Пловдив ни пишат следующето: „Освен разбойничествата - които стават почти секи ден по селата и които никак не са умалили, ако правителството и да е разпроводило цели тайфи заптии35 по вилаетът - в някои и други села се е появила и друга една язва, която ще да съсипе съвършено нашите селяни. Тая язва са чорбаджиите. Вие тряба да знаете, че тая година по нашите места се не стори никаква храна. Народът е достигнал до такова положение, щото няма даже какво да яде. А чорбаджиите са прекупили насякъде житата и продават ги скъпо и скъпо. В Калофер двама души чорбаджии са закупили хлябът и не оставят никого, който би дошел отвън, да продава нито жито, нито брашно, нито хляб. Сиромашията е достигнала до последният градус.

 

 

       - Из Търново ни являват, че н. п.36 свети Търновски е изгубил и оная последня капка совест, която е имал преди да дойде за митрополит в тая епархия. „Той ходи, говори нашият дописник, из село в село, лъже и съблача народът, попи сякого, който му би дал 10-15 лири, и прави такива пакости на учителите, каквито не би направил и най-отчаяният турски шпионин.“ Като преминувал през някои си села, в които учителите били хора някак си по-образовани от него, и като ги приканвал, за да ги разпита за обществените работи на селяните, обърнал се и казал на едного от тях следующите думи: „Не бойте се, аз зная защо сте станали учители по селата: вашата цел е да научите народът да се не покорява на властта и на своите пастири, да не пости и да не ходи в черква и... вие сте бунтчии. Но отваряйте си очите, защото аз отговарям за вас (!!!). Намясто да изпъдят мене из епархията, аз сам ще да ви изпроводя в Деари-Бекир“. - Браво, пастир! Браво, ум! Не е ли можал някой от учителите да го заплюе?

 

 

       - Из Сливен пишат до един наш приятел следующето: „Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш, че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязн. Тие стават зли, коварни, но страшливи. В това време тие гледат на българинът, а особено на сливненецът, като на човек, който чака само да се раззелени гората и да излезе да пие кръвта на правоверните. Вчера аз бях свидетел на следующето утешително за нас произшествие: Едно българче наливаше вода на една чешма, а в това време дойдоха няколко турчета, строшиха му стомната и удариха го така немилостиво с камък по главата, щото българчето падна на земята почти без памят. Турците, които седяха близо пред едно кавене и които гледаха с особено удоволствие на своите синове, се не мръднаха от местата си барем да свестят детето. Един българин, който носи прозвание „край“, забележва това нещо, доближава до турците и захваща с такива изражения да псува Мохамеда, вярата му и последователите му, щото аз бях готов да помисля, че тоя гяурин е или луд, или е бактисал37 вече от животът си. Но нищо! Турците наместо да скочат, като други път, да защитят светинята си, премълчаха и българинът си замина по работата. Когато аз доближих до тях, то единът от правоверните, който беше вече побелял от старост, изгледа ме от главата до краката и продума: „Ойле, ойле! Безимки си битки артък!“ - „Битти“38, отговорих аз на умът си и седнах да си пия кавето.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 6 от 19 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Русчук ни пишат, че тие дни няколко души турци са откраднали едно българско момиче из Костанца и че са го довели в Русчук, за да го потурчат. При сичките старания на дядя Григория, за да извади момичето из ръцете на насилниците, и при сичките плачове и викове от страната на родителите на нещастната правителството и досега още не ще да изпита работата и момичето и досега още се не знае в коя е къща.

 

 

       - В „Източно време“ пишат, че мухтаринът39 из селото Караибикьой (в Разградско окружие) заедно с няколко души правителствени разбойници нападнали къщата на един българин на име Петко, отвлекли дъщерята му, земали му имотът и още през същата нощ отвели жертвата на своите гнуснави страсти и плячката в Разград, дето я предали на правителството. Разградският каймакамин решил да се възложи разглежданието на тая работа в Русчук и затова са изпроводили с едно заптие и майката и дъщерята (а кражбата, види се, не е изпроводена, р.): „Ние не знаем още какъв край се е дало на тая работа, говори дописникът на цариградският лист, но уверени сме, че Мехмед Асим паша, достойният ни главен управител, както сякога, така и сега ще да докаже своето правосъдие и безпристрастие.“ - Да, да! И ние сме уверени, че Мехмед Асим паша, достойният (за въже) обер40-разбойник и сега, както сякога, ще да излезе ортак със злодейците, и сега, както сякога, ще да покаже и своето, и турското въобще правосъдие и безпристрастие.

 

 

       - Една дописка из Лариса до „Неологос“ говори, че прочутите разбойници Спано и Велуга, които върлуваха в последньото време по границите на Тесалия, са се предали вече в ръцете на царските (турските) власти. Тяхното предавание е станало чрез един доста замечтателен41 начин, затова ние ще да го минем в стълбовете и на „Знаме“. Според едни условия, решени по-напред между разбойниците и управителят на Лариса Мехмед Али паша, първите дошли в един манастир близо до Алмиро и били посрещнати от представителите на управителят, който в това време бил неразположен (т. е. пиян). От манастирът отишли в Алмиро, дето яли, пили и се веселили в продължението на цели три деня; оттам тръгнали за Лариса, придружени от гражданските местни власти и от множество първенци из Воло и Лариса. Влазянието им в градът било тържествено: сичките чиновници и множеството от жителите излезли да посрещнат клефтетата42. Тие не предали оружието си другиму, освен на самият Мехмед Али. После това тие прекарали шест деня наред заедно с другарите си като гости в къщата на пашата, разхождали се гордо и свободно из градът, посещавали театрото и не пропуснали даже нито едно представление. Едвам преди няколко деня тие са отишли пак в Алмиро, дето ще да прекарат една година затвор в една особена къща, която тие сами са си избрали и земали с кирия43. - Като привожда гореказаните подробности, „Източно време“ пита, „защо не са дали на разбойниците един официален бал в Лариса, а особено защо не са ги наградили с някой орден“? - Защото не са турци, отговаряме ние и готови сме да уверим почтената цариградска редакция, че не само ордени и тържества, но и правителствени служби са се давали на подобни главорези. За примери ние няма да се затрудняваме да избираме, ще да кажеме само, че сичките кър-сердари44 в пловдивската кааза45 са били явни горски злодейци. Ние казваме горски, за да отличим първият им занаят от настоящият.

 

 

       - Една дописка из Враца, поместена в 48 брой на „Източно време“, иде още веднаж да ни докаже, че в Турция няма ни правда, ни закон, ни чест, ни правосъдие, ни нищо човеческо. Когато прочете човек и види какви страшни и отвратителни злодейства стават в това разбойническо господарство, което е вече станало укор на цялото човечество, то тряба да помисли, че Враца се намира нейди си в Средня Африка и че тука се не говори за турци и за рая, т. е. за жителите на Европейска Турция, а за някакви си людоеди папуанци, които заедно със своите господари излазят на лов за човеци, пекат своите двукраки жертви и в изступление играят около пилающите46 огньове... Даже и повече нещо. Тука някой си посвирепял дивак, Мустафа Зеки ефенди Чифиджик, който минува пред очите на правоверните мюсюлмани за блогадетел на човечеството, по поощренията на своето още по-свирепо правителство, прави такива варварски злодейства и такива изтънчени звярства, каквито не правят даже и самите людоеди. Той лови със своята тайфа тексилдари47 българите по селата, пронизва им ръкавите по един кол, качва ги по дърветата и държи ги да гледат право на слънцето; после това той ги снема оттам, завожда ги в къщи, накарва ги да целунат острилото на брадвата, качва ги на собите48 и принуждава ги да викат: „Куку! Аз съм ял от чифиджийският кукуруз.“ Оттам ги вкарва като говеда в язовете на водениците, държи ги, дордето им вкочанят костите, а после това ги изкарва на сухо, накарва ги да налягат на гърбовете си, нарежда по тях дъски и - тайфата седи и пие ракия! Тие мъки са търпели и мъже, и жени, и деца. А правителството? - Правителството се чуди и ръкоплещи на изкуството на своите чиновници! Русчушката пачавра „Дунав“ акомпанирува на тоя дивашки концерт, Балабанов проповядва благочиние и благонравие на раята, „Напредок“ пее химни на идиотизмът, а „Източно време“ говори, че ще да дойде време, когато и турците, и българите ще да станат братия! Ние би желали да покачиме някого от тие франтове да пренощуват на някое щърково гнездо, както е пренощувал 70-годишният старец от Враца, покачен на клевретите49 на Чифиджикът, пък тогава ги би попитали каква е Турция и какви са нейните чиновници? Но ние прощаваме глупостта на нашите цариградски събратия, защото знаем, че и тие не са в по-добро положение (като журналисти) от нещастната рая във Враца. И тях държавният „Чифиджик“ накарва да целуват острилото на брадвата, и тях той накарва да викат: „Куку! И ние сме яли от кукурузът на Чифиджикът. Куку! И ние не можеме да говориме истината. Куку! И ние сме безусловни робове!“

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 7 от 26 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат ни из Русчук, че статията за шуменското приключение, която е поместена в официалният турски вестник „La Turqui“, е написана от редакторът на русчушката пачавра „Le Soleil“, който е такъв шарлатанин, какъвто само може да роди отечеството на Алкивияда. „Тоя шарлатанин, говори нашият дописник, е родом от Йоническите острови. Първата му кариера е била янкеседжилък50 в Цариград, дето е изучил турската юписпруденция по съдилищата като арестантин; после е дошел в Кюстенджа да прави адвокатлък и е бил улавян няколко пъти като ортак на всевъзможни злодейци и поджигатели51, а най-после е дошел в резиденцията на дунавският вилает и предложил е своите услуги и способности на нашият образован валия52. Разбира се, че като враг на сичко, щото е българско, и като интригантин от първа степен, г. Спанополу трябваше да се хареса на русчушкият сатрап. И ето, на тоя горещ елин се дадоха 300 лири субвенция53, за да основе един орган, който да разпространява гръко-турската цивилизация.“ Идете после това и не говорете, че вилаетските управители и въобще сичките чиновници в Турция са участници в сичките шарлатантства и разбойничества, които стават в държавата на Абдул Азиса!

 

 

       - Из Пловдив ни являват, че разбойническият комитет, който е основан под покровителството на самото цариградско правителство и от когото няколко души членове са уловени само за очи пред чуждестранните консули, е захванал изново с още по-голяма деятелност да извършва инструкциите на своите патрони. Убийства и обири стават не само по селата, но и в самия град, и то посред белият, божи ден. Дописникът ни наброява цели 16 убийства, произведени в продължението на 11/2 месец, само в гьопценската нахия54, а за кражбите и за обирите той ни се обещава да ни даде точни и верни статистически сведения в една особна кореспонденция.

 

 

       - В „Източно време“ пишат, че прочутият разбойник хаджи Хюсеиноглу Бекир, който е правил големи злини в повечето области на държавата, е уловен вследствие на енергичните мерки, които бил зел против него свищовският каймакамин. Това е голяма лъжа. Нашите сведения из Свищов говорят за това дело така: Хюсеиноглу Бекир е ортак с каймакаминът и предал се е на правителството само за това, за да иска сметка за имането, което е той оставил у своят ятак55. Следователно не разбойникът само заслужава въжето, но и каймакаминът. Но, както се види, единът и другият ще да го избягнат. В Турция няма правосъдие!

 

 

       - Из Цариград ни пишат, че един богат русец на име Михаил Атанасиевич се обещал да въоружи на своя сметка 8000 волонтири56, ако би само Черна Гора да обяви война на Турция и ако би да въстане българският народ. Това известие се потвърдява и от един полски вестник. - А не ще ли тоя русец да хариже няколко ведра вино на патриотите и на единът, и на другият народ?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 8 от 2 февруари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Свищов ни пишат, че тамошният каймакамин Ахмед бей е уловен и даден под съд за участието му в различни разбойнически операции, които са извършвани от няколко черкезски и систематически уредени банди. Чрез участието и помощта на тоя чиновник са обрани почти сичките градинари, които са се връщали в отечеството си из Румъния. Той е бил ортак и ятак на прочутият Хюс[е]иноглу Бекир и е бил един от първите и най-деятелните членове на пловдивският разбойнически комитет. Той е предаден от самите свои клеврети и жандарми и ще да бъде осъден за това, защото не е изпълнил условията си „свято и безгрешно“, т. е. защото не е дал нито пребиена пара на своите висши покровители. Нека после това русчушките пачаври „Le Soleil“ и „Дунав“ говорят, че нашите известия из България са лъжливи и че ние само от страст към псувни закачаме турските чиновници. Ние молиме шарлатанинът г. Спанополу да опровергае и това наше известие из България.

 

 

       - Из Русчук ни пишат, че тамошната полиция със своят легион шпиони е побесняла. „Причината на това, говори нашият дописник, е слухът, който се пръсна из Русчук, че румънските власти в Гюргево са уловили един сандък с револвери, който се е изпровождал от букурещката „комета“, за да се произведе бунт в България. Числото на тие револвери, според думите на един шпионин, е 250, а според сведенията на други - 2500. Аз не зная случило ли се е такова нещо в Гюргево, или не е, но русчушката полиция и шпионствуващите пачаври „Le Soleil“ и „Дунав“ са повдигнали такъв вик и шум, щото правителството на разбойниците в Дунавският вилает се е смаяло какво да прави. Някои от по-първите негови чиновници говорят, че то ще да запрети на раята не само да носи оружие по кърът57, но и да държи та̀кова нещо в къщите си. Ако се осъществи това предсказание, то от нас ще да отнемат и брадвите, и топорите, и мотиките, и ножовете, с които режем хляб.“ Ние знаем твърде добре какво е турското правителство и затова се не чудиме, че на една нищожна и съвсем частна търговска работа то е дало такъв грозен политически характер. Ние се чудиме на румънските власти в Гюргево, а особено на тамошният префект г. Мурат, които с излишната си ревност и в това отношение показаха, че Румъния е полиция на Турция. Работата е такъв род. Едно частно лице из Букурещ изпроважда до друго частно лице в Гюргево една сандъче с 12 револвера и с 3200 фишека и му пише, че когато се яви при него неизвестното нему лице под псевдоним Кара Михал, то да му дава по един или по два револвера да ги пренесе отсреща. Но при експедитиранието сандъчето из Букурещ, слугата, който го предавал на железницата, като не знаял що е вътре, а в това също време, като виждал по адресата, че сандъчето се изпроважда от едно лице, което е свещарин, казал във фрактът58, че в сандъчето са свещи. В Гюргево се открива тая погрешка и лицето, което трябало да приеме револверите, като не разбрало писмото, обявило, че тие револвери са за Карамихалова, драгоманинът на руското консулство в Русчук. Тая глупост дала право на гюргевската полиция да конфискува револверите и да пръсне из цяло Гюргево, че в конфискуваното от нея сандъче се заключава смъртта на Турция и решението на Возточният вопрос! Ако да не би били ние проприетарин59 на това толкова опасно сандъче, то се бипосмеяли на влашкия теркофилски патриотизъм и попитали би министърът г-на Катаржи, в силата на кой закон гюргевската полиция конфискува стоки, които са позволени да се продават в Румъния, и в силата на коя конвенция не допуща да се внася в Турция оружие. Но защото с тая незаконна и смешна постъпка на румънското туркофилство ние изгубваме цели 860 франка и защото тая работа е съвсем частно и търговско нещо, то молиме г-на министъра да заповяда да ни се върнат раволверите и да земе във внимание това, че тие револвери са купени не за революция, а просто за законна защита против разбойниците на оние нещастни работници, които цяло лято робуват и чернеят по румънските полета, за да спечелят прехраната на семействата си, но които, като се връщат в отечеството си, турските власти по границата им отнемат оружието и изпроваждат своите банди черкези и жандарми да ги обират и убиват. Жив пример на това служи свищовският каймакамин, който преди 3 месеца отне на 50 души градинари оружието и изпроводи 7-те свои кърски заптии да ги оберат близо при Търново и да убият едного от тях. Повтаряме, 12-те револвера бяха за подобни нещастни наши братия, които отделиха от гърлото си по някоя пара и ни се примолиха да им купиме по един револвер. Следователно, виновати ли сме ние за това, че сме искали да направиме малка една услуга на брата си, на баща си и на народът си? Кой закон може да ни обвини за това? От страната на варварското турско правителство отговорът на това наше питание би била бесилницата; но от страната на секи честен човек, а така също и на румънската полиция, тряба да бъде - да ни се върнат револверите.

 

 

       - Из Шумен ни являват, че обвиняемите 50 души български младежи за произлязлото смущение между тях и французите от железницата и досега седят в затворът и че правителството по внушенията на гърците и на някои други турски блюдолизци желае действително да даде на тая една проста демонстрация против развратът чисто бунтовнически характер. Пияното и развратно турско правителство мисли, че французите са биени по заповед от българската главна комета. Разбира се! И оназгодишното лунно затмение беше станало по заповед на кометата, но редакцията на „Източно време“ не съществуваше в онова време, за да попита дяда Симеона Преславски на какви черковни канони60 се е основавал той, когато се е отказал да изпълни желанието на шуменският каймакамин, който посред нощ беше изпроводил заптии в митрополията, за да принуди българските попове да заклепат с клепалата и да се помолят богу да избави месецът от затмение. Ние мислиме, че за подобни глупости никой няма право да обвинява нашият достоен пастир. Ние ще да отговориме на „Източно време“, а в скандалът с французите дядо Симеон е виноват дотолкова, доколкото е бил виноват и в ланското лунно затмение. Той „не е дал воля да стане речената женитба“, за това защото тя е била извършена по-напред по каноните на развратът, които не съществуват в катехизисът на българската нравственост. А дядо Симеон е длъжен да пази нравствеността на своят народ и да не допуща да се разпространява сифилисът на французката цивилизация.

 

 

       - Из Пловдив ни пишат следующето: „По причина на убийствата, за които ви явих в последньото си писмо, са затворени повече от 20 души българи, между които има и няколко жени. Тие българи не са още докарани в Пловдив, а се държат по селата и се мъчат с най-страшните мъки от турските кърсердари. Когато се признаят в престъпленията, за които тие пръв път слушат от своите мъчители, тогава тие ще да бъдат докарани в градът и без никакъв съд ще да се хвърлят в темницата от членовете на разбойническият турски комитет. Тая безчовечна мярка е земена само за това, за да се скрие участието на правителството в тоя комитет.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 9 от 16 февруари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат ни из Цариград, че там пристигнала телеграма из Охрид, в която се говорило, че на 2 февруария през нощта изгорели сичките здания на манастирът „Св. Наум“. Черковата не могла да изгори. „Напредок“, като споменува за това произшествие, говори: „Ние сме любопитни да се научиме как се е случило това нещастие с тая българска светиня.“ Ако да би било само за едно просто любопиство, ние би посъветвали почтената редакция на гореказаният вестник да постъпи на полицейска служба у турците и да удовлетвори своите желания. Но тука работата не е такава, която да възбужда само едно просто любопитство. Ние знаеме, че сичките пожари, които са станали в последньото време по България, като например в Свищов, в Ески Захра, в Казанлък, в София и др., са работа на самото турско правителство или на Перикловите потомци. Кой знае, че в Цариград съществува особено общество за поджигадателство61 и че това общество се намира под покровителството на самият в[елик] везир? Целта на това общество е да оправи улиците в столицата, а в провинциите да съсипе икономическото състояние на раята. Кажете ни после това, има ли някакво съмнение, че и манастирът „Св. Наум“ не е запален от самите охридски власти или от привържениците на фанариотската патриархана? А при сичкото това „Напредок“ още вярва, че местното правителство е извършило потребното изпитвание на тоя пожар!“ Да ти запаля къщата, пък после да те уловя и да те мъча, за да кажеш кой я е запалил! Но какви чудеса не стават в Турция!

 

 

       - Из Русчук ни являват, че хероите на шуменското приключение са докарани вече в градът на инквизицията и че тие ще да бъдат съдени и осъдени като бунтовници. Тие са вдигнати из Шумен нощно време, били са обковани в железа и са карани от цял един табур62 кавалерия. Колкото и да е чудна тая постъпка от страната на шуменските власти, ние, които знаеме, че турското правителство се старае в сяко едно отношение да преследва нашите учители, се не чудиме и на това, че то е дало на една нищожна и съвсем детинска работа такъв сериозен политически характер. Седемте души младежи, докарани в Русчук, ще да си изтеглят по милостта на французкият и на белгийският консули и по омразата на шуменските чорбаджии. Тие са представени вече пред правителството като участници в българският революционен комитет; а правителството това и търси. Ние се чудиме само на това, защо Асим паша не е докарал в Русчук и г. Симона и любовницата му г-жа Василка Константинова. Ако скандалът с французите е станал с бунтовническа някоя цел, то защо нощните посещения на Симона и нимфоманията на Василка да не са следствие на някакви си комитетски побуждения? Или русчушкият идиотин и неговите олани63 и чубукчии не знаят, че и вълците, които преминуват сега през Дунавът из Румъния, са изпроводени от „кометата“ да обират пощите и да ядат хората? О, турци, турци. Кога ли ще да ви изкипи умът заедно с мозъците ви?

 

 

       - Из Габрово ни пишат, че учителите на тамошната прочута гимназия, като уловили едного от изпъдените си възпитаници, който няколко пъти е описвал „габровската работа“ с най-верни бои, принудили го да докаже публично, че поместената му в 24 брой на „Напредок“ дописка е клевета и измислица против самите учители. Ние видяхме „собственоръчно опровержение на казаната статия“ от ученикът г-на Х. К. Конкилев, поместено в „Източно време“, и не можеме да не посъветваме „сериозната“ редакция на тоя лист да бъде малко по-осторожна в обнародванието на подобни шарлатанства; а габровските учители ще да попитаме: хора и граждани ли приготовлявате вие в своят храм на науката или шпиони и робове? За това насилствено опровержение ученикът заслужава съжаление, а габровските учители една добра храчка. Ние ги заплюваме за убиванието свободната воля на един млад характер.

 

 

       - Из Цариград ни известяват, че патриарханата64 е подала едно прошение на Сафет паша, в което се оплаква от това, че екзархията е изпроводила по сичките свои епархии пропагандисти учители, на които мисията била да сеят ненавист, омраза и раздори против великата христова черкова. Сафет паша (забележете, че тоя читак е бил министър на просвещението, а сега е министър на вънкашните работи) е изпроводил едно тескере65 до екзархът, в което му заповядва „да повика сичките български учители, които е той изпроводил в областите и които не правили друго нещо, освен да разпалват страстите и да сеят раздор между православните и схизматиците.“ Кахпе министър! Кахпе турчин! Кахпе глупост! Това надминува статистическите сведения на търновският каймакамин, който казва в рапортът си, че в Ловчанското пристанище се товарят сяка година по 300 гемии с жито. Сафет паша е бил министър на просвещението, а не знае, че учителите в България се не проваждат и не проддържат от екзархията, а се избират и заплащат от самият народ! Но турската държавна глупост има ли граници?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Търново пишат, че тамошната община е изпроводила едно прошение до екзархията, в което се оплаква от своят владика г. Илариона. „Причините на тие оплаквания, говори нашият дописник, са следующите: „заслуженият“ пастир иска да се обхожда и с търновци така също, както се обхожда със сичкото свое стадо, т. е. той иска да бъде неограничен деспот в сичките наши обществени работи. Той не признава Търновската община по това безумно и шарлатанско убеждение, че там, дето съществува митрополия, общината е нещо излишно и непотребно, и че той не е длъжен да дава сметка за делата си никому другиму, освен на екзархията. По тие причини Търновската община не е земала участие в последньото епархално събрание. Освен това св. Търновски прави такива маскаралъци по селата, каквито, аз мисля, не стават ни в една друга епархия. Той не ще да знае за друго нещо, освен за джобът си и за стомахът си. Със своето лакомство той иска да погълне даже и оние суми пари, които се събират за епархалното училище (?) по 20 пари от венчило и които влазят сѐ в касата на митрополията.“ - Това не е за чудене. Сичкият сой66 на о. Илариона е такъв. А за чудене е дописката из Ени Захра, поместена във 2 брой на „Източно време“, в която с такива прекрасни бои се описва подвластният нему клир.67 Браво, попове! Никога да не бъдете по-добри!

 

 

       - Една дописка из Никопол, поместена във 2 брой на „Източно време“, като разправя за злоупотребленията, които прави по Никополската кааза наместникът на дядо Илариона, о. Хрисанд, говори, че селата са се оплакали на тамошният каймакамин и поискали се да се прекратят тие пастирски обири. Каймакаминът поканил дяда Хрисанда да брои 300-та лири и 28-те хиляди оки жито, които той е събрал в последньото време, но той отговорил, че сичко това отдавна вече се намира у владиката. Радостно нещо! В Тулчанският санджак68 населението умира от глад, а дядо ви Иларион само чрез своят наместник смъква толкова пари и жито, колкото би било достаточно да се прахранят 2 или 3 села. А дядо ви Хрисанд е деятелен разбойник, достоен развратник и умен шарлатанин. Неговите качества са описани много пъти, затова и началникът му го е обикнал до такава степен, щото има намерение да го направи и свой епископ.

 

 

       - Във „Видов дан“ пишат, че в Солунският округ е захванал вече да върлува глад, който от ден на ден става сѐ по-силен по причина, че някаква си епидемическа болест е захванала да мори и добитъкът. Ако е работата за глад, то ние ще да споменем, че в Мала Азия тая обществена чума е погълнала страшно едно количество човешки същества. На места са измрели по 50 % от народонаселението. Такива симптоми са захванали да се появляват и в много други краища на Европайската Турция. В Тулчанският санджак, при сичките оплаквания на общинските съвети, че за прехраната на народонаселението са потребни повече от 70 000 кила жито, правителството не е земало никакви предохранителни мерки и гладът е захванал да произвожда своето страшно действие. В Босна, пишат в един сръбски вестник, зимата е дотолкова тежка и страшна, щото и стогодишните старци казват, че такова нещо не са запомнили. Народът няма храна, добитъкът сено, а главното, няма нито пари, нито средства как да се предвари злото Босанските турци се въоружават и, както се види, напролет по тие страни ще да произлезе страшно клане. Раята е оголяла крайно, следователно ножът и роптанията ще да бъдат отправени към падишахът. Това е скръбно, но желателно и неминуемо явление в Турция.

 

 

       - Из Цариград ни пишат, че нашите мъченици в Деари-Бекир са хвърлени изново в хладните и безчовечните турски темници. Причината на това било побягванието на двама от заточените, които се не знаят нито де се намират, нито какво са станали. Това нещастие е принудило затворените да пишат в „Напредок“ и да молят редакцията на тоя лист да „прогласи тяхната невинност, за да се земе тя във внимание там, дето тряба, и да се опростят техните съчинени прегрешения.“ Напразна молба и безполезен труд! Правителството знае твърде добре невинността на тие нещастни наши братия както в престъпленията, които им е то приписало без никаква процедура, така и в побягванието на двама техни другари, но... но в Турция не съществува нито правда, нито закон, нито милост. Варварщините на деспотизмът нямат никакви граници. Ние имаме достоверни сведения, че правителството знае де се намират побягналите, но тъй му изнася. Нещастните отдавна вече са се преселили на онзи свят. Черното тегло ги е принудило не да побягнат, а да се удавят.

 

 

       - Из Цариград ни пишат, че гръцките силогоси са захванали вече да дават добър плод. В Серес се е основала една елинска литературно-политическа банда, на която целта е да отваря сандъците на по-имотните търговци, да краде добитъкът и кокошките на българите и да разпространява клефтическото69 образование между дендрокефалите70. Тие дни тая банда е откраднала 300 лири от един търговец. Добри успехи, добри успехи, православни патриоти! Ако сте в споразумение с правителството, то ще да напреднете, ако ли не, то тежко ви на гърбовете! Но „великата идея“ търпи сичко.

 

 

       - „Габровските работи“ сѐ още пълнят стълповете71 на нашите цариградски вестници и сѐ още занимават гениалните глави на Геновича и Найденова. Но от сичкото, що се е писало досега, ние не можеме да направиме друго заключение освен това, че глупавото самолюбие и на двете глави им не позволява да разберат истината. За да им избистриме малко мозъците, ние ще да попитаме г. Найденова: ако Конкилев е прав и честен момък, то защо се е увлякъл от обещанията на габровските учители и защо се е покорил на тяхната еничерска воля? А на г. Геновича ще да кажеме, че наистина габровските учители направиха Конкилева „ничтожно същество, което тряба да се остави зад метлата“, но именно тоя педагогически подвиг ги прави достойни за най-строгите укори. Ако бяха тие прави и ако писаното от Конкилева е лъжа и клевета, то защо употребиха такива низки и гнуснави средства против неприятелят си? Защо го насилиха да опровергае това, което само по себе си е опровергано, ако е лъжа и клевета? Както щете, а в това отношение ние габровските учители и габровската община заслужават най-строги осъждения и по-голямо презрение, нежели Конкилев.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 11 от 16 март 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - В „Източно време“ пишат, че по побуждението на г. Христа Тъпчилеща, който преди няколко време си е дал оставката като член на екзархийският съвет, в Цариград се приготовлявало едно прошение от страната на тамошните българи, в което молят правителството да свали от екзирхийският престол дяда Антима. Редакцията на тоя лист се въздържа да потвърди тоя „слух“, но ние имаме достатъчно причини да мислиме, че той е твърде основателен. Тъпчилеща е влязъл в заговор с кредиторите на „българстата черкова“ и с компанията на Кръстевич&Балабанов, с които заедно употреблява цариградските чапкъни и бекяри за орудия в постигането [на] своите чорбаджийски цели. Това е скръбно и възмутително явление в ходът на нашите обществени работи. Секи честен човек тряба да се гнуси от тая безумна постъпка, направена от цариградските маслинари без волята и без участието на българският народ. Ние чакаме да изкаже „Източно време“ мнението си върху тоя вопрос и готови сме да го придружим със своите бележки. Засега ще да кажеме само това, че тие комедии, които се разиграват от слепците и на които целта е помирението с гърците и безконтролното експлоатиране народните чувства, ще да доведат екзархията до опропаставяне. Народът окончателно ще да отвърне лицето си от нея.

 

 

       - Из Цариград ни являват, че големият патриотин Никола П. Тъпчилеща е подал изново прошение на Портата за парите, които той има да зема от българската черкова на Фенер. В това прошение балкапанският търговец иска да му се платят парите из народната каса. Правителството е изпроводило това прошение до екзархията, придружено с едно енергическо тезкере72, и принуждава народната представителка да заплати безумно направеният дълг. Ние не знаеме какво ще да отговори екзархията на това, но нашето убеждение е такова, че тя няма право да плаща борчове, които са направени от някои си самозвани представители без нейното знание и без волята на народът. Ако пристъпи тая линия, то народът тряба да протестува против насилието и против самовластието на екзархията.

 

 

       - Из Цариград ни пишат, че после отказванието на патриарханата да земе участие в истилямите73, екзархията е подала още един такрир74 на В[исоката] порта, с който моли правителството да извърши то само̀ истилямите в Струмичката, в Полянската и в Дебърската епархии. - Колко пъти са се подавали подобни такрири?! Но тоя път ние мислиме, че правителството ще да извърши своята мисия, т. е. ще да смъкне няколко хиляди лири от гръцките патриоти, ще изпозатвори няколко стотин души българи и ще да увеличи числото на ромеите в тие епархии с 100 %.

 

 

       - Из Пловдив ни пишат следующето: „Преди два месеца ви явих, че правителството е наумило да наложи данък и на котките, а сега ида да потвърдя това със следующето негово решение: министерството на финансите е издало заповед със силата на която отсега нататък ще да се земе данък (бедел)75 и от калугерите. Вие тряба да сте видели в цариградските вестници какви аргументи привождат банкротите, за да дадат законност на своите кражби. „Сичките христиенски народности, които не служат във войската, са длъжни да плащат бедел.“ Идете после това и не вярвайте, че Турция е чула съветите на Европа - да даде правдини на българският народ и да захване да рекрутира76 и христиените! Впрочем, поповете и пеленачетата и в тоя случай не могат да бъдат солдати, следователно - бедел!

 

 

       - Из Рукчук ни пишат, че при безчислените други благодеяния, с които турските власти обсипват населението в примерният Дунавски вилает, честитото правителство заслужава да се запише в книгата на нашите страдания. По причина на дългата и тежка зима, която едвам сега е омекнала, гладът и сиромашията са захванали вече да произвождат своето опустошително действие. Хората нямат хляб, нито пари, за да си купят храна; а добитъкът мре от глад и от болест. Чул ли е някой да се продават нейде едни кола слама за 5 лири турски? Това е в Русчук обикновено нещо. А има друго едно, което не вярваме да се е повторило някога си и в най-варварските страни (впрочем ние мислиме, че по-варварска страна от Турция няма). Като гледат правителствените разбойници, че добитъкът на раята ще да измре, то тие прибързали да го прочетат и да му земат на 10-те едно. А секи от нас вече знае, че тоя данък се зема не в стока, а в пари. Как ви се струва, читателю, да имаш ти стотина-двесте овце, които една по една мрат секи час, и дойде „агата“ да ти иска още и пари за това нещастие? Това не е ли подигравка с твоят труд, с твоето съществование? Но нашите българи търпят, търпят като добитъци!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 12 от 28 март 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Жалостни слухове достигат до нас из руска Бесарабия, т. е. из оная обетована земя, в която една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм! „Кажете ни, пита един наш приятел из Комрат, виждате ли вие край на българските страдания? В Турция ни мъчеха и продаваха на турците, а днес душат сяко едно стремление към човечески живот; в Румъния ни преследваха и продаваха на турците, а днес с още по-голяма енергия ни лъжат, експлоатират, обират и отнемат сяко едно средство за съществование; Сърбия ни е лъгала със своят шарлатанствующи патриотизъм в продължението на сичкото свое съществование и още дълго време ще ни лъже и ще да се ползува със силите, с доверието и с глупостта на нашите неразбрани патриоти; а Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя немска строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татари, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да се върнем в своето старо отечество, изпроводи няколко черни български души, за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можаха да направят устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулизи77 и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергени и като ги изпроводиха „куда Макар телят не гонял“, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасилвано. Тие изпокрадоха имането и покъщнината на селяните, изпоклаха им птиците и добитъкът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На места даже и кръв се пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ се смяташе и сега даже се смята за стока, с която секи има право да се обръща, както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славяните и на нашите трудове за прехраната на тираните никой почти не обръща никакво внимание. - Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има̀ твърде печален изход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран78 вапор79 и ги изпроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорът потъна в Черно море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да се не раздражават духовете“. Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ - Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение се стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай, душо, черней, кожо!“ е девизата на нашият живот.

 

 

       - Из Пловдив ни пишат следующето: „Сиромашията по нашите места е достигнала до най-крайна степен. Тежката зима измори почти сичкият добитък и унищожи даже сичката храна, а правителството ни съдра и кожата от гърбът. Ние вече нямаме що да ядеме. Какво ще да се прави - не знаем. Кражби, обири, данъци, убийства, неправди - без край. Гледаш на нашият селянин и се чудиш: какво още зло и какво нещастие може да съществува на светът, което да го накара да прежали жената си и децата си и да излезе да ги избави от глад и от робство. От тези теглила по-големи надали ще и да съществуват по светът. Ние мреме от глад, а турците ни набиват като гвоздеи. Единственото наше утешение е това, че пролетта вече настана и шумата скоро ще да се развие. Който е човек, той ще да нарами пушката, пък ще да търси щастие и отмъщение, а който е скот, той ще да пасе трева и ще да робува. Ще да видиме скотовете ли или хората са повече у нас. Мене ми се струва, че първите, ако и да измряха, тие са сѐ в по-голяма пропорция от вторите. Но и така да бъде, аз мисля, че тая зима беше изпроводена от българският бог, за да ускори революцията, но кой да те разбере? Кой да покаже спасителният път на народът? Нашите патриоти са се запретнали да ни докажат (на ланската шапка!), че по-напред тряба да се образоваме, пък тогава да искаме хляб. „Знанието е сила“, говори Бакон. Но я да попитаме тие нови синигери, могат ли тие да ни учат на гладно сърце, както искат да тлъстеят и от неговата глупост. Паразити! Комуто е широко около шията, нему е широко и около краката, и около ръцете, а комуто е празен стомахът, нему е празна и главата. Над нас виси въжето и ятаганът, следователно, ние не разбираме вашите „положителни истини“. Ние и без вашата „азбука“ знаеме да записваме дните на своите страдания.

 

 

       - В Цариград произхождат комедии. Двата лагера български патриоти, на които представителите са „Век“ със своите двама редактори на возточно-западното пълнолетни деца на безумието, и „Напредок“ със своя кюлбоклукски херой, са се заловили сериозно да ощастливят българският народ. Първите плачат за православието и за народът, които гинат по причина на схизмата и на нежеланието на екзархията да влезе в помирение с фанариотската черкова, и употребляват такива кални и подли средства за достиганието своите чорбаджийски цели, каквито могат да употребят само оние личности, които за кокал са способни да продадат и майка си, и баща си. Вторите, които сичкото щастие за народът и за себе си очакват от духовенството, а особено от сегашният състав на екзархията, бият своите противници на такава слаба почва, на която не ще могат да направят нито една крачка напред. А екзархията? - там по-големи комедии! Прошението, което се е приготовлявало за свалянето на дяда Антима, е написано, както и по-преди явихме, под диктовката на о[тец] Марка Балабанова и на неговият преподобни другарин св. Уростопола Устуянова с цел да уплашат дяда Антима и да го принудят да заплати патриотическият дълг за пукнатите темели на бъл[гарската] черкова. Това е подействувало на калимавките и тие, според пословицата „на чужд гръб сто тояги са малко“, са се решили да дадат из народната каса на г. Н. Тъпчилеща исканите суми. Това е, види се, насърчило и Александра Екзарха, който според фамилията си е помислил, че е син на дяда Антима, да иска и той 50 000 гроша наследство за това, че няма другиго кого да доландрише80. Екзархията, която познава генеалогията на едновремешният редактор на „Цариградският вестник“, отхвърлила неговите притезания и о[тец] Марко се сдобива с още един аркадашин81. - По ходатайството на Екзархията турското правителство е заповядало на валиите в смесените епархии да прекратят вече гоненията против българските учители. Тая заповед е произвела голяма радост между екзархистите, но който знае с каква точност се изпълняват заповедите на централното правителство по вилаетите, той ще да се съгласи с нази, ако му кажем, че сичкото това е само едно голо залъгвание, дадено на екзархията, за да може да се пери пред своите противници. - Г-н Гаврил Кръстович е участвувал в избиранията за съветници на смесеният гръцки съвет при патриаршията. А тоя човек цариградските червишчини и бекяри искаха да изберат за съветник на Екзархията. Кажете ни, не е ли това шарлатанство от страната на самозваните патриоти? А народът мълчи!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пътници, които са дошли тие дни тука от Карлово и Калофер, ни разказват за една случка, ако е истина, прави голяма чест на нашите българки. Работата е такава: карловският каймакамин бил запрял в хапусханата82 около 200 души сиромаси за данък. Оставените без подпорка жени, като видели, че няма да пуснат скоро мъжете им и че тие и децата им ще да измрат от глад за кефът на някой си крастав дембелин, съгласяват се помежду си и отиват да искат от каймакаминът да пусне мъжете им. Но кучето наместо да послуша справедливите молби на сиромахкините, изпсувал ги като секи чиляк и скочил даже да ги бие. Това разярило нещастните наши майки и тие се спущат връз тиранинът, улавят го коя за ръка, коя за глава и дръпват му такъв един лобут83, щото той едвам можал да излезе жив из ръцете им и да побегне в Пловдив. Ние се радваме на това отрадно явление в нашият страдалчески живот и не можеме да не извикаме: да живеят нашите юначни и благородни карловчанки! Ето пример, който би трябало да подражат сичките наши общини в България!

 

 

       - Из Пловдив се оплакват, че турското правителство е наложило вече данъкът - теметуат83 - за заплатата на учителите. Интересна е тактиката, която държат разбойниците в тоя случай. Без да обнародват законът, в силата на който ще да се събира тоя данък, и без да го воведат насякъде в България, тие мълчешката го вовеждат само в Пловдив и гледат, ако се приеме тоя данък с обикновената рабска покорност, то ще да го поведат и в другите градове постепенно, ако ли посрещне някое особено съпротивление, то ще да потегли назад своите беззаконни требования. Но кой ще да дръзне да покаже съпротивление на високославната заповед на босфорският банкротин? Да чакаме да направят това учителите - е невъзможно. Деари Бекир не е далеч; да се надееме, че чорбаджиите ще да се застъпят в това отношение за учителите - е немислимо: нашите пиявици ги е малко грижа не само за страданията на народът, но и за нещастието на своите собствени деца; да мислиме, че против това ще да въстане народът - е глупост: едните и другите му са помрачили мозъкът до такава степен, щото той не въстава даже и против своите собствени страдания. Но за да не остане вопросът нерешен, ние предлагаме на оние господа, които са се завзели да освобождават народът с просвещение, да помислят върху това и да ни кажат възможно ли е в Турция какво-годе просвещение? Ех, господа, господа! През декември не цъфтят лалетата и по Коледа не растат гъби.

 

 

       - Из Сливен ни пишат за един случай, който не може да не обърне нашето внимание. Тамошният каймакамин казал на владиката о[тец] Серафима, че имал заповед от в[еликия] везир да му заповяда да изпъди из служба тамошните главни учители г. Конярова и г. Черковски: първият за това, защото се е възпитавал в Русия, а вторият - защото носи „комитетска брада“. Владиката явил това безумно искание на екзархията и получил следующият отговор: „Изпроводете ни везирският такрир85 и ние ще да видиме какво тряба да решиме(?)“ Такрирът се не изпроводил и работата останала без никакви последствия. Види се, че или никакъв такрир не е съществувал, а каймакаминът е искал само да се покаже верен на началата на своето правителство, или ако е съществувал, той е изпроводен с наставления да се извърши тая варварщина „келейно“. Както и да е, но учителите ще да се изпъдят и ние имаме пълно право да рекомандуваме и тоя факт на „Дружеството за разпространение полезни знания“, а с него заедно и на нашите патриоти емигранти.

 

 

       - В Узунджово е произлязло следующето произшествие: мюлтезимите86 в тие места земали от българите три пъти повече йошур87, отколкото им се падало според законът, и това принудило последните да отидат да се оплачат на хаскьойският каймакамин, който им и дал програма, според която трябало да плащат законният йошур. Това разгневило събирачите на данък и тие уловили едного от селяните, наклали огън и припекли го като агне, за да му покажат какво облекчение придобива онзи, който не може сам да защити себе си и имането си, а е принуден да тропа по капиите88 на по-големите разбойници. Когато турците пекли робът, то един от неговът род гръмнал с еднъ пушка и събрал сичкото село да бъде свидетел на човеческото жертвоприношение в угода на босфорските болвани89. Жертвата не изгоряла, но и на мюлтезимите никой нищо не сторил. По съветът на нашите цариградски вестници изгорелият тряба да се оплаче на бога. Ние молиме почтените редактори на „Ден“ или на „Източно време“ да напишат подобно прошение до узунджовските българи.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 14 от 2 май 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - В „Напредък“ пишат из Чирпан, че в селото Гянелий селяните си съставили едно дружество, на което целта е „да подпомага земеделието, като му бъде защитник в оние обстоятелства, които докарват нуждата да ги праща да търсят било храна, било пари и освен това да могат да си поддържат и един ученик в едно по-горньо училище, който да може да се приготви за учител в селото им“. Забележително е съчувствието, които са показали селяните при съставянието на това дружество: 4500 гроша са се събрали в продължението на 1/2 час! Ние се радваме, че българите и по селата вече захванаха да вършат своите народни работи по-сговорно. Това е знак на нашето народно оздравяне и показва, че нашите братя-роби са захванали вече да разбират, че само задружното и енергичното работе ще може да ги избави от тяхното гнуснаво и илотско90 положение. Но ето де лежи въпросът. Ако дружеството има за цел да облекчи животът на селянинът, като му помага в оние грозни и критически минути, които могат да отворят очите му, като го накарат да се поразмисли отде идат сичките негови теглила и как тие могат да се унищожат, то ние въставаме против него, като сяко едно палиативно91 средство, което е не само вредно, но и безполезно за нашата народна революция. Ние не искаме да си присвояваме дарбите на пророк и да предсказваме каква ще да бъде сетнината и на това дружество, но, по аналогия с другите наши мирни народни работи, ние мислиме, че неговият край ще да бъде плачевен, както и на много други такива общи учреждения. В сичките наши от подобен род предприятия се забележва най-напред голяма енергия, защото при началото основателите им очакват от тях преизобилни и всевъзможни добрини; но после, като се убедят вече, че и оттам няма да доде „избавлението израилово“, охладняват, напущат ги и - добре правят. Това не ще да каже, че народът ни е „роден да яде коприва“, както се провиква един пресипнал синигер в „Напредък“, а ще да каже, че именно оние са родени за коприва, които със своята мирна и законна (!!!) уж деятелност мислят да облекчат положението на народът. Да, господа, вие сте от родът на тревоядните. Народът потъва в морето на развратът и на сиромашията, а вие „умните и разумните“ му подавате сламка за спасение. Какъв присмех на народните сълзи и страдания!

 

 

       - Из Ени Захренско се оплакват чрез „Напредък“, че по тамошните места измрял както едрият, така и дребният добитък, че селяните постили от глад, че сякакви фаисчии92 ги обирали и обкрадвали със своите безбожни лихви, че бегликчиите93 земали беглик94 и за измрелите овце и биели раята, като даули95, и много други такива, които като чете човек, не може да не извика: „Докога, братия? До кой ден?“ Ние знаеме, че нашите просветители би казали на гладните, на измъчените и на отчаяните наши селяни: „Учете се, простаци, образовайте се, работете и търпете!“ Но ние ги би посъветовали да мълчат барем в това отношение. Ние вярваме, че народът ни е разбрал вече де лежи неговото спасение: животът е най-висшата народна школа, преминалото и настоящето са негови учители, на които проповедта никой не е в състояние да възпре и да унищожи. Ако тие не научат народът, какво е длъжен да прави, то и сам бог не ще да го научи. Това е цялата истина.

 

 

       - Из Букурещ пишат до „Византис“ следующето: „В по-напрешньото си писмо ви бях писал, че на гюмрюкът96 в Гюргево се хванаха ковчези с револвери и с барут, покрити отгоре със смокини (гърците обичат смокините, р.), които се изпратили из градът ни в Русчук. Тие, които са изпращали тие сандъци, местната власт ги улови и тие са двама българи, редактори на българските вестници, които се издават тука, и наричат се единът Кармелоф (?!!), а другият Панков (???). В станалите придирки по къщята им, казват (какво казват, г-н гръко?), че са намерили писма, които ги обвинявали и в други такива по-напрешни изпращания на оръжия; стана даже известно (чрез букурещката полиция?), че неотдавна тие изпратили и два ковчега фишеци. Г. Кармелоф издава вестник „Знаме“, а Панков „Знане“. Ние привождаме тие редовце из писмото на гръцкия дописник само за това, за да видят читателите ни доколко са точни и справедливи съобщенията на гръцките ефимериди97. Бе хей, шарлатани! Ако сте наумили да шпионствувате, да черните и да клеветите някого си, то защо барем се не постарахте да чуете и да запишете верно имената на ненавистните вам български редактори? Защо не попитахте влашкото правителство, колко бяха сандъците и револверите и от кой и за кого се тие изпращаха? Ако да би имали вашите сведения каква-годе сянка на истина, то вие по-лесно би могли да постигнете целта си. А то какви са тие Кармелоф, Панков, смокини, сандъци, фишеци и др.? О, хамови изроди! О, велики плачинтари98! О, деца на вечно шарлатанствующи Парнас! Не остана за вас друга кариера, освен шпионството!

 

 

       - Из Търново ни пишат, че монополът на спиртуозните питиета е захванал вече да се вовежда в Турция. Правителството е запечатало сичките ракиеви казани в Търново и не позволява никому да вари или преварява ракия без русадие99. Ако да би били българите американци, то тие би престанали да пият така самоотвержено „бяла рада“ или би повдигнали спиртуозен бунт против шербетчиите, но... Мъчно нещо е да преброй човек колок се зема в Турция данък само на виното. Емляк100, баа-парасъ̀101, гюмрюк102, русадие, кантор и колко още други! А у нас пиянството цъфти и напредва. Да живейме!

 

 

       - Из Русчук ни пишат, че тамошният главен пашапортчия Величко ефенди, синът на прочутия български изрод и шпионин хаджи Иванчо ефенди, като му не стигнали „мадемоазелите от хотелите“, пристъпил и изнасиловал едно българче момиче, което едвам било на 150 месеца. За нещастието на „двете половини“ момичето задебеляло под стомахът и Величко, който държал нещастното като слугиня, за да не изгуби репутацията си пред русчушките аристократически жени и дъщери, обявил пред правителството, че слугинята му заченала от другиго (да не е заченала от св. Дух? р.) и помолил Алай бея да я хвърли в тъмницата. Момичето лежи вече няколко месеца и не се знае живо ли е, или умряло, т. е. не се знае родило ли е унука на х. Иванча, или е отровено и хвърлено в някой гириз103. Това трябва да знае доростолочервенски Григория, през живота на когото са се случвали множество подобни случаи. Разбира се, че при такива разплодители на човеческият род, ние ще да се съгласиме с „Басарет“, че населението в Турция намалява!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 15 от 9 май 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       За да приведеме по-верни и неопровержими доказателства, че Екзархията ни е безсилна да запази интересите на народът ни и че в очите на турското правителство тя не служи за нищо друго, освен за подигравка с робовете, ние провождаме из „Източно време“ следующата дописка из Пирот, която с твърде верни краски описва какво значение имат нашите митрополити по епархиите пред варварското и безчовечно турско правителство. Ние препоръчваме тая дописка на нашата публика и вярваме, че секи от нашите читатели ще да се съгласи, че авторът й чувствувал е нещо повече, когато е писал тоя скромен и предпазлив протест против насилието.
       „На 8 априлия св. софийски митрополит г-н Мелетия отива по обичаят да заседава в мезличът според законът и правото, което му е дадено от самото правителство. В това време имало една жена от Кюстендил, която искала да се потурчи. Щом влязъл дядо Мелетия, то присъствующите му явили работата, но той казал, че според законът тя тряба да стои 48 часа в митрополията, за да я поучи и настави, пък после да бъде свободна да прави каквото ще. При това той й казал да излезе за малко време вън и като я повикат, тогава да влезе. Но жената наместо да излезе, обръща се към владиката и пред целият мезлиш го заплюва. На жената трябаше да се наложи наказанието според „наказателният закон“, но това се не изпълни. Г-н Мелетия поискал да се накаже според законът, дордето е християнка, пък после да бъде свободна, но никой не обърнал внимание на неговите думи, даже и самите българи мезлиш-аар104. Тие се смели като гевендии105, когато ставало това приключение, което ще да каже, че тие одобрявали постъпката на жената и, види се, се не усещали, че като плюе тя в лицето на пастирът им, то плюе на тяхното лице и на лицето на народът и на екзархията. След тая ненаказана постъпка на жената, управителят Маасар паша (това куче е съдило дяконът Василя Левски и другарите му, р.) захваща да принуждава г-на Мелетия да подпечата мазматата за потурчването й, като му казвал, че тя го вече не припознава; но дядо владика не приел да изпълни волята на пашата, дордето се не накаже виновната според законът. (Дядо владика, види се, е мислел, че в Турция съществува закон. Тежко му на умът! Нека се после заплюванието разбере, че произволът на агата е закон за раята - р.) Но в тоя път му се не зеха думите във внимание. Разгневеният Маасар паша извикал да заведат жената при мюфтията106 и да се потурчи. Тогава г-н Мелетий става и си отива, а двамата чорбаджии останали в мезлишът. (Ако да не би били нерязани турци, то не би останали - р.) Три пъти пашата изпращал мазматата в митрополията, за да я подпечатат и три пъти тя се е връщала неподпечатана. Тогава Маасар паша предложил на българските агалари хаджи Мано Стоянов и Пешо Желявски (изроди и шарлатани! - р.) да подпечатат мазматата и после да отидат при владиката и да го накарат насила да я подпечата и той, като го заплашат с изпъжданието му из епархията или с други средства. И така, гореказаните двама чорбаджии отиват при владиката, който в това време лежал болен на леглото си (види се, от заплюванието - р.), напсуват го, нахокват го и го накарват да подпише мазматата против волята си и против съвестта си. (И той я подписал! Видите ли безхарактерност, подлост и гнусота?!! Заплюли ги о ги псували, а той, за да не изгуби благоволието на шпионите и на предателите, съгласил се да постъпи против волята си и против съвестта си! Браво, калугери! - р.) Сега питание е, де останаха царските закони? (Изяли ги молците и оставили само едната тояга - р.) Защо се не обърне внимание на тая постъпка, която очернюва цял един народ? (Защото тоя народ е роб и стадо от добитъци, а робовете и говедата тряба да мълчат и да търпят - р.)

 

 

       - „Преди 15 деня бяха докарани тука ихтиманските учители и през най-светлите празници стояха затворени в темницата. Причината на това е, че тие написали една дописка във „Век“, в която описвали злоупотребленията в каазата. Това е пак добрина от Маасар паша: защо да не обадят нему, а седнали да пишат във вестниците? Аз от моя страна го би попитал на кого да обадят? И кой ще да турне край на злоупотребленията! („Ден“ би казал да се оплачат на централното правителство, а ние ще кажеме да се оплачат сами на себе си, т. е. да се сговорят град с град, село със село и юнак с юнака, да вдигнат косите си и да изтребят тираните. Тогава вярваме, че ще да се турне край на злоупотребленията. Доста сме се сополивили и оплаквали. Хора ли сме ние, или скотове - р.?

 

 

       - „От 25 деня насам се е захванал да се прави правителственият конак в София и народонаселението (раята, нали?) си е изпотеглило. Не стига дето работят ангария107 и селяните, и гражданите, но защо да се употребява и кютюкът108? (За да им дойде умът в главата, защото сега и в гърбовете им и в краката им. р.) Сяко заптие, което е оставено да надзирава над работниците, носи по една, носи по една тояга и колкото пъти те минат да принасят или да изнасят, то има за длъжност да ударя работниците през ръцете. Сам Маасар паша стои и вижда що се върши, но не си струва труд да запрети това нещо. (Така пиши в танзиматът! р.) Но ще ми кажете, че софийските чорбаджии тряба да забележат това на пашата. Аз ви казвам, че тие се страхуват даже и от сянката си, а не да забележват за постъпки, противни на царските закони. (А за какъв дявол сте избрали такива волове и поплювковци за чорбаджии? р.)

 

 

       - „Колкото за притесненията по селата, то за тях оставям самите софийци да явят, като ги съветовам да се не боят от градският си управител, а да се отнесат там, отдето знаят, че ще добият цяр на болката си. Нека се не страхуват, а сичко да явяват през нашия свят и народен глас, т. е. през печата. (Напразен труд! Церът на нашата болест се не заключава в това, а в Ипократовият огън и желязо - р.)

 

 

       - „Четеме във вестниците, че е издадена висока заповед за безоружаванието на черкезите в Едирненският вилает. Ние молиме високославното султанско правителство да издаде такава заповед и за Дунавският вилает, защото е жално да гледа човек, че черкезинът с ножът си в ръка отнима и последният залък от устата на селянинът, прави разни пакости, обири, убийства и не оставя никого да премине, без да му стори някое зло. (Добре. Но кой ще да гласува тогава ортак с управителите на градовете и със сичките турски чиновници? Кой ще ги храни и облича? Освен това, кой ще да изпроважда пари и подаръци на цариградските банкроти. Види се, че дописникът на „И. време“ е заборавил да си предположи тие вопроси. Но това не е чудно: в Турция стават такова множество варварски и гнуснави работи, щото и най-бистрият ум се би завъртял наопаки - р.)

 

 

       - Бунт в Малко Търново! Прочитаме в „Източно време“, че на вторият ден на Великден селяните в това село, като не били благодарни от мухтаринът си Василаки, привикали го и го поканили да им даде сметка за управлението си. Чорбаджият, наместо да задоволи праведното искание на селяните, отишел право при мюдюринът109, оплакал се от „бунтовниците“ и помолил го да затвори някого си Желязка, който се бил уж заканил, че ще да го убие. Мюдюринът затваря Желязка. Тогава селяните на брой до 500 души отишли в конакът, обградили тъмницата и викали на мюдюринът да пусне невинният човечец. Мюдюринът отказал. Те разбили вратата на тъмницата (а защо ли не и главата на мюдюринът?) и пуснали затвореният. Оттам отишли да накичат и иззедникът си Василаки. Но като го ненамерили у дома му, то пристъпили да съсипят къщата му. Разбира се, че ако да не би избягнало семейството на тоя изедник в къщата на мюдюринът, то народният гняв би се прострял по-надалеч и „Източно време“ нямаше да се радва, че безчинствата (?) са ограничени само дотам. „Множество заптии и войска били повикани от околните места и възстановили редът (?!!). 20 души метежници (не ви е срам да наричате метежници оние хора, които си търсяг правото! р.) се затворили и един особен изпит се назначил за тях. Освен събарянието на една част от Василакевата къща, никакви други жалостни случки не станали.“ Ние с радост посрещаме това, което му са отнели и което му не дават. А щом захване той да практикува тоя принцип, то революцията, а след нея и свободата, са близо вече. Така е било и с черковният вопрос, така ще да бъде и с политическият. В началото на първият народа само роптаеше против фанариотското духовенство, но когато се появиха тук-таме подобни безчиния като в Малко Търново, то изведнъж борбата пламна със сичката своя праведна ярост. Ние знаеме твърде добре, че „метежниците“ ще да пострадат от турското правосъдие, но не можеме да не извикаме: „Да живеят нашите братия и юнаци в Малко Търново! Техният пример е за почит, за уважение и за подражание.“

 

 

       - „Турското правителство зема данък от раята, за да се грижи за нейната безопасност и благосъстояние.“ Така ли е, г-да защитници на паразитите и на робството? Ако е така, то чуйте какво е станало в Сереският санджак. В „Turquie“ пишат, че в тоя санджак са станали такива наводнения, щото само правителството ще да изгуби до 50 000 лири от десятъкът. А народонаселението? За неговите загуби се не прави никаква сметка; защото би могло да се предвари злото, ако да би бил направен бент на Кара Су и ако да би правителството предвидело последствието от своето безумно невнимание. Олеле, мамко! Има ли да се краде, то банкротите си отварят очите на четири, а тряба ли нейде да се помогне на робовете, то те са и глухи, и неми, и безумни. Такава е тактиката на босфорските разбойници, в касата на които мишките играят на джирит110.

 

 

       - Турското правителство е станало твърде изобретателно. Ако то и да кара насякъде раята да му работи ангария, но, за да покаже своето тиранско човеколюбие, то плащаше досега известна плата барем на арестантите, които насила му работят и денем, и нощем. За да се отърве от тие излишни, според неговото мнение, заплати и в същото време, за да не изгуби репутацията си като прогресивно правителство, то е наумило да угоди и богу и [м]амону и е обнародвало следующето решение в русчушката пачавра „Дунав“: „Когато престъпниците, които се намират в темниците, се употребляват на правителствени работи, и то с тяхното съгласие и с приличната за това заплата (лъжеш, куче!), то парите, които те приемат, се опропастяват, без да им принесат каква-годе полза (когато е така, то и хлябът, когото вие опропастявате с тях, им не принася никаква полза!); затова една висока заповед решава, щото отсега нататък тие заплати да се не плащат, а се дават под лихва чрез обществените каси, и когато един арестантин се пусне, то да му се дават заедно с лихвата.“ Какво отеческо попечение! Видите ли до каква степен турското правителство желае добро даже и на своите арестанти? Тряба само човек да влезе в турската темница, за да излезе после из нея богат и почитан човек... Но питание е: много ли души излазят живи и здрави из турските темници? Тифосът, охтиката, гладът и безчовечните мъки пущат само 10 на сто от затворените не за повече от 5 години. А когато е така, то каква е целта на правителството? Не е ли тая: да обкраде и арестантите и като ги лиши от тие средства за прехрана, да не пуща ни едного жив и здрав. И това е човеколюбие, шарлатани и разбойници!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 16 от 17 май 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат в „Напредок“, че някой си Стойо Димитров от селото Лешка, като отивал на пазар в Балчово да продава храна, отбил се в селото Панджар, Кюстендилско окръжие, е останал да пренощува в къщата на някого си Минча Ралчев. На другия ден домовладиката Минчо, майка му, сестра му и гореказаният Стойчо се намерили обесени. Кой е извършил това злодейство? Каймакамите от Кюстендил и от Джумая отишли на мястото на престъплението и да дирят разбойниците. Чуеш ли, г-н Есаде? Чуеш ли какво действие произвожда от твоята заповед да се пази обществената безопасност? Разбойниците отишли да гонят своите ортаци, за да земат и кефш парасъ̀111 за убитите! Черкезите в Кюстендилско не преставали да беснеят (а де ли са тие престанали?). Близо до селото Игинатица те убили овчарят Ватя Стойчев и жената му заедно с двамата му слуги. Кюстендилският каймакамин отишел сам да гони злодейците. Разбира се, че няма и да ги хване, защото не е чудно да се не крият тие търговци в самият негов конак. Ние знаеме, че повечето разбойници турци са роднини на каймакамите и се намират в непосредствено покровителство от турските административни власти.
       - Танзимат, танзимат! Равноправеност за сичките поданици на дебелата сянка! Ето ви и доказателства. Христиените в село Вощина (близо до Янина) си покачили камбана на черковата, за да славят богът на своето робство. Но турците не позволили това на своите братия гяури; тие съсипали клепалото до основанието, разбили камбаната на хиляди парчета и заплашвали раята с клане. „Бурда чан чалънмаз“112 - говорили те и гордо и свирепо се разхождали по улиците с пищови на кръстът си и с ножове връцете си. А законът? А правителството? В Турция няма закон, а правителството е главната пружина на сичките злодейства и разбойничества в държавата.

 

 

       - Из Солун се оплакват в „И[зточно] време“, че правителството карало българското население да работи ангария113 новите пътища. На тая ангария се изкарвали даже и жени. Множество хора били докарани от твърде далечни места. По пътят тие си свършвали храната, а когато достигвали на мястото, то не намирали нито храна, нито покрив за спане. Мнозина от тях измрели от глад и студ. А освен това на оние, които са работили, плантаторите не давали никакви квитанции и после пак се явявали изново в селото и земали по две и по три лири за направата на пътят. Де се е чуло и видяло подобно робство и подобно безчовечие? Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава!

 

 

       - Разбойничеството в Македония е достигнало до своят апогей. Из Солун являват, че освен многочислените малки хайдушки четници, които систематически обират пътниците до джадетата114, друга една чета от 40-50 души, предводителствувана от някой си дебралия на име Кумара, опустошава околностите на Флорина, на Кастория и на Пизадери. Във Флирода тя откраднала две деца на някой си богаташ и ги завлякла в планините, заплашвала да оплени градът Кастория, ако някои си лица й не изпроводят известна сума пари. Против тая чета са изпроводени 40 души солдати и 400 души потеря (според „Видов дан“). Но тя, види се, има навсякъде добри сношения и споразумения и затова предваря сичките мери на правителството. Ние не знаеме дали тая чета е хайдушка, или разбойническа и кои са побудителните причини на нейното появление - плячката ли, или отмъщението, но както и да е, ние не осъждаме тие юнаци, защото да бъдеш разбойник в държавата на разбойниците е един от най-логичните и справедливи видови115. Напротив, ние им желаем даже добри успехи, защото хайдутлукът е приятел на революцията.

 

 

       - Из Битоля известяват, че Горни Дебър се е възбунтувал. На тамошният мютесарифин116 гръмнали, за да го убият, и той побягнал. Войски са изпроводени, за да усмирят недоволните. Какво е това нещо? Хайдути насякъде. Дебър се бунтува, началникът на четата дебралия, войски кръстосват насякъде - тука тряба да има нещо. Гладът, сиромашията и турските варварства са довели населението до отчаяние. Дали началото на нашата революция е в Македония? А, братя емигранти?

 

 

       - Из Лозенград (Кръклисия) пишат, че турското правителство е погледнало с твърде лошаво око на самоуправството на селяните в Малко Търново. То поискало да види в тяхната частна и справедлива постъпка някакъв си бунтовнически заговор против държавата и пристъпило да извърши своята „отеческа обязност“. После избягванието на крадецът и изедникът чорбаджи Василаки от праведният гняв на селяните мюдюринът, т. е. неговът ортак, телеграфирал на сичките власти във вилаетът и явил им, че българите се възбунтували и че за да се водвори тишината, са потребни пушки и байонети. На тая новина се притекли, като кучета на мърша, два билюка117 войска, каймакамите бунархисарски, кърклисийски, люлебургаски, визански с членовете на мезлишът и с няколко души заптиета, бинбашията118 родостки и чорленски и началникът на едринската жандармерия с 25 души заптии. Тие вързали главният поп на селото и 24 души по-първи селяни и под прикритието на една твърде силна стража ги закарали в Родосто, дето ще да се осъдят със сичката строгост на турският закон. А знаете ли какъв е тоя закон? Не въставайте, гяури, против явните и официалните крадци и разбойници, не въставайте, ако тие ви обират посред пладне, ако ви яздят като добитъци, и ако безчестят и маскарят жените ви, дъщерите ви, децата ви и майките ви; не въставайте, защото тоя закон е строг и справедлив и за раята и защото началникът на сичките крадци и разбойници, негово височество в[еликият] везир Есад паша е заповядал преди няколко време на сичките свои административни копои да постъпват насякъде така, както са постъпили и в Малко Търново. „Бийте, колете и обирайте, а аз ще да крещя пред Европа, че преобразования ввеждам и равенство между гяурите и правоверните.“ О, турци, турци! Вие ща да доведете държавният шарлатанизъм до non plus ultra!119

 

 

       - Пишат из Кюстенджа в „И[зточно] време“, че жителите в околността на тоя промишлен град блаженствуват под дебелата сянка на Абдул Азиса. През зимата те били в такова положение, щото мнозина от тях измрели от студ и от глад, а живите захванали днес да пасат трева, която се родила твърде много по причина, че селяните нямали с какво да посеят полетата си, а правителството им не дало нужното количество семе. Тие яли един вид чорба, която се е готвила със счукан смет от жито и ечемик, размесен с черника. Даже и кучетата не би яли тези гестрономически и хранителни ястия. Ние би желали да нахраниме харемът на негово величество султанът и тие ястия ние би желали да вкусят държавните мъже на Турция и нашите разпространители на просвещението и на цивилизацията!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 17 от 23 май 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - В „Източно време“ пишат из Сливенско, че българите от село Юркчии са на давия120 с турците за една мера121, която последните искат да направят на чеири122, а българите я не дават по причина, че нямат де да си пасат добитъкът. Ще да видиме какъв резултат ще да има тая давия. Научаваме се, че правителството, наместо да пристъпи и да разгледа тая давия, запряло българите и ги принудило да дадат сенет123, чрез който се задължават да не пущат добитъкът си в мерата, дордето се не свърши работата. Какво правосъдие! Ами ако на тие сиромаси измре добитъкът от глад, дорде се свърши давията, то тогава що? Ние помниме един пример от подобна давия, която се продължава цели 10 години между Калофер и околните турски села, и готови сме да вярваме, че и тука турската Темида ще да постъпи подло и разбойнически, т. е. и тука ще да смъкне и ризите от гърбовете на гяурите, а давията пак ще да се реши в полза на правоверните.

 

 

       - В село Чанакчии, което е населено с турци и с българи, любовта между тие два елемента е достигнала до такъв висок градус, щото раята се е решила да напусне бащините си огнища и да търси други места, за да се засели. Но такива места в Турция нямало. (Ба, има, но те са назначени за черкезите, които са призовани от провидението да поддържат със своето разбойничество съществованието на славната османска империя.) Щом някой турчин се разгневи на някой българин, то през нощта на последният се запалва или къщата, или плевнята, или дюкянът. (А самият стопанин не запалят ли?) Там имало някое си бясно куче на име Дели Мехмедоглу Ахмед, който е направил досега такива злини на българите, щото не могат нито да се опишат, нито да се разкажат. (А могат само да се търпят.) Браво, българи! Браво, робове! Да се обръсне сичкият свят пред вашето търпение! Види се, че дорде турците не захванат да мажат вас, децата ви и жените ви с катран като мишки и да ви палят като машали124, дотогава няма да ви дойде умът в главата. Търпете, робувайте и недейте се барем оплаква.

 

 

       - Намерил се в Карнобат един умен и разумен човек, който се е заловил да направи статистика на злодействата, на обирите и на кражбите, които са направили черкезите по оние места и да поднесе тая статистика на правителството, за да види то плодът на своите отечески грижи и старания за щастието на своите поданици, а особено на раята. Според неговите издирвания, само в 6 села в продължението на една година са откраднати 101 кон, 128 вола, 71 крави, 699 овци и кози, 721 кошери с мед и пр., и пр. Сичкото откраднато струва средня цена до 2000 турски лири. А ние се чудиме и маеме, защо народът ни от ден на ден сиромашее! А, г-да редактори на „Ден“? „На работа, на работа! На работа на двойното (а защо не на четворното?) поле на науката и на занаятите и ние скоро ще да оздравееме и ще да забогатееме!“ Така ли е? Жалко, че в България няма още лудници, а то отдавна вече би посъветвали защитниците на подобни идеи и начала - начала и идеи! - да отидат и да возвестят тая истина на лудите си братия. Работи и се учи, учи се и работи, пък нека сичкият твой труд отива в гърлото на твоите тирани и господари!

 

 

       - Пак черкези, пак плачове и викове от тях, пак оплаквания чрез вестниците! Страшно нещо е, братя, черкезинът; коли, бие, краде, обира, убива, мъчи... А нашите майки, когато ни изпращат нейде на път или на кяр, ни желаят добър час и добра среща. Но черкезинът не е крив. При сичките злини, които той прави на народонаселението, той принася и голяма полза. В оние господарства, дето паразитствующият клас се ползува с известно развитие, там съществува страшна полиция против такива явни и възмутителни злодейства, а това е твърде сигурно средство, за да се замажат очите на робовете. В Турция барем това е добро, че секи види де лежи злото и кой е главният двигател на тая разбойническа машина. Кой ни е крив, ако ние сме се научили само да търпиме и да се оплакваме? Черкезите са явна бунтовническа пропаганда между нашият народ. Въстанете против тях и вие ще да въстанете против самото правителство. От тая точка на зрението те са безценни камъни за нешото свестяване и за нашата революция. Но да разкажеме още един-два случая от техните злодейства. В „И[зточно] време“ известяват, че черкезите върлували най-много в Ямболското окръжие. Там те убили сега наскоро един българин на име Руси из Иокчерен. Като видял тоя човек още отдалеч, че връз него иде цяла една черкезка чета, той се спуснал да бяга, но бил достигнат и опушнат от някого си Хасана, синът на покойният разбойник Камчери бей. Никой не се погрижил да подири злодейците. Друг един случай, който показва, че и пред разбойниците българите не са равни с турците, се е случил тие дни с един богат турчин на име Хафъз ага. Тоя турчин като се разхождал с конят си покрай селото Анаджилари, срещнал се с една чета черкези, която му заповядала да си даде оружието, и конят, и парите. Турчинът се покорил и тие го пуснали. Но после малко на какво им скимнало - тие извикали турчинът, дали му конят и следующето наставление: „Тоя път те прощаваме и ти даваме конят, но ние знаеме, че баща ти е богат човек, затова те съветваме отсега нататък да не ходиш без стража. Хвани си двама души сиромаси и с това ще да направиш добро и на себе си, и тям. А сега като се върнеш в Ямбол, можеш да кажеш на каймакаминът, че те е ловил синът на Камчери бея. Ние ходиме из село в село и днес сме на едно място, а утре на друго; ако иска да ни улови, може да се опита. Можете даже да телеграфирате и на сливенският каймакамин да дойде да ни гони.“ Тие думи, казани от известният разбойник, са доста, за да ни покажат до каква степен е развито разбойничеството в Тракия под носът на самият Есад паша, който е заповядал да се изловят и затворят сичките разбойници в държавата, но който е заборавил да улови и да затвори себе си. В Турция са възможни подобни куриози и несправедливости. Някой си знаменит разбойник-черкезин (сѐ из Ямболско), когото правителството търсело твърде строго, сам ходил с потерите да търси себе си. Търсил и вълкът в гората, а той бил в чердата!

 

 

       - Турското правителство обезоружава черкезите в Едирненският вилает! Обезоружава ги, но само в своите ордени125 и вестници, а не в действителност. Посмейте се, ако ви дава сърце, на начинът, с който се изпълнява заповедта на великият разбойник Есад паша. Дойдат няколко души заптии в някое село, събират се на купището като петли и който е по-гръмогласен от тях, захваща да кукурига да си донасят черкезите оружието. Черкезите излязат из своите вертепи, спогледат се помежду си, усмихнат се на своите ортаци и аркадаши, и изнесат една или две ръждиви костури. После това обезоружавание заптиите заминуват в друго село. Но заминете и вие после тях и вижте ще да имат ли черкезите оружие да ви посрещнат, да ви оберат или да ви убият? Я да беше дадена заповед да се обезоружат българите, ако само би имали оружие, и вижте не щяха ли да им отнемат и брадвите, и мотиките, и череслата, и не щяха ли в това също време да им оберат и къщята? Недей лъга, Есаде, недей лъга, че искаш да доведеш равноправност и безопасност в държавата! Минаха се оние времена, когато светът вярваше на вашите хатихумаюни и хатишерифи. Сега секи честен човек ви счита вече за банкроти, за шарлатани, за разбойници, за калпазани.

 

 

       - И евреите захванаха да ни бият! В Кюстендил, с помощта на тамошния каймакамин, те откраднали едно българско дете на име Атанас, и го заклали, за да удовлетворят своите фанатически страсти. При открадванието на детето, родителите му приплакали на каймакаминът и му се молили да направи обиск в някои си еврейски къщи, но той се отказал и ги изпсувал съвсем варварски. После 4 месеца детето се намерило хвърлено в една бара. Събрал се свят да го види. По свидетелството на докторът, то било убито и хвърлено в реката преди 4 деня. Тялото му било меко, краката му и китките на ръцете му още червени, а извън представлявало на гърлото рана, произведена от нож и широка около 3 пръста; гръбният му кокал пречупен, под дясната цица и зад дясното ухо рани от прободвание. По сичко се вижда, че детето е заклано от изкусна хахамбашийска126 ръка с цел да му се земе сичката кръв. Това нещо възмутило българите, но каймакаминът, който е продал детето и който явно покровителствува евреите, тутакси телеграфирал в София до прочутият българоубиец Маасар паша, че раята се бунтува и че евреите се намират в голяма опасност. Маасар паша, от една страна, изпровожда войска, за да умири бунтът, а, от друга страна, натъркал носът и на дяда Илариона, че той бил уж причината да се изложат евреите на опасност. За това произшествие се научила и екзархията и наместо да забрани своят митрополит и наместо да поиска да се издирят и накажат убийците на детето, изпроводила едно наставление до своят наместник, в което просто и ясно му казва да уталожи духовете, и да не вдига вопрос за детето. Почудете се, читатели, на турското безчовечие, на нашето търпение и на защитата, която екзархията оказва на своят народ. Почудете се и кажете, не сме ли ние по-долни, по-нещастни и по-презрени даже и от евреите?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 18 от 30 май 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - В Македония върлува голям глад. В гръцкият в-к „Епохи“ съобщават, че една сиромахкиня, която имала 4 деца, като не могла да ги прехрани, тръгнала да проси помощ в околните села; но навсякъде тя срещнала страшна бедност и отказвание. Като обиколила няколко села заедно с децата си, които премирали от глад, тя изнемощяла и паднала насред пътят. Когато се събудила от летаргията, в която я бил хвърлил гладът, тя видяла и четирите си деца мъртви до нея! Отчаяна, тя се обесила на едно дърво. Ние стоиме и мислиме над това плачевно състояние на раята, мислиме и сравняваме нашият живот с животът на другите народи, които са се намирали някогаж в подобно положение, и виждаме по сичко, че наближава вече денят на революцията. У нас са съществували досега почти сичките условия за бунт, не достигало е само гладът. Ще да видиме неговото страшно действие.

 

 

       - Из Търново ни пишат, че според едно решение на цариградското правителство, сичките данъци ще захванат да се продават на частни лица, както се продава например йошурът. Причината на това решение била тая, че при сегашният ред на събиранието на данъците, остаяло много бакия127 и поглъщали се големи суми от чиновниците. Лицата, които купуват данъците, ще да бъдат задължени да ги изплащат в три срока, а тие сами както могат и когато искат да ги събират. Секи, който знае как се събира сега Йошурът, ще да си представи, какви нови угнетения и несправедливости се приготволвяват за беззащитната рая. Тая търговия ще да влезе в ръцете на различни бейове и чорбаджии и ще да увеличи двойно и тройно официалните и защитените от законът кражби. Идете сега и говорете, че в Турция са невъзможни никакви реформи! А данъкът от пеленачетата, а потурчванието нашите народни училища, а тайните правителствени комитети за обирание и убивание на раята, а въоружението на читаците, а поощрението на разбойничеството, а... и колко още други такива? Това не са ли реформи? А ние сме седнали да се оплакваме! Чакайте, още какво сте видели?

 

 

       - Преди няколко деня в Русчук се е разглеждала една доста интересна давия. Жителите на Тулча, доведени до отчаяние от злоупотребленията на тамошният мютесарифин, се оплакали на валията в Русчук и поискали да се свали от службата техният угнетател. Но сатрапинът Асим паша, наместо да назначи някаква анкета и да види справедливи ли са оплакванията на тулчанци, дава заповед да се докарат даваджиите128 и хвърля ги сичките в темница. От тях 7 души мюсюлмани са осъдени на заточение, други петима българи са изпратени с конвой в Тулча, за да си дадат поръчители, че няма вече дасе оплакват от началникът си, а 15 души по-устатни и до днес лежат в темницата, без да бъдат нито съдени, нито осъдени. Какво правосъдие, като си помисли човек, каква защита за поданиците от официалните влъхви! Трябва да знаем, че тулчанският мютесарифин се поддържа от правителството за това, за да приложи на практика законът за училищата. Разбира се, че едно добро влече след себе си и друго.

 

 

       - В предпоследният брой на „Източно време“ е напечатана една дописка из Враня, която е подписана от градската община, от черковното настоятелство, от градските свещеници, от мухтарите и пр. и в която се говори, че Враня заедно с 360 села е неблагодарна от избиранието на Кирила за епископ в Скопие - избирание незаконно, но потвърдено от екзархията. Ето що говори между другото дописката: „Сега вече злото и да иска да се предвари, невъзможно, защото нашата към вас (към екзархията) покорност и чистосърдечие не намериха място във вашите сърца, и вие наместо да ни подадете ръкопомощ да се окопитиме и да видиме де сме, в последньото време погазихте правдините ни; но бог е всемилостив и за нас грешни, който ще да отвори обятията на нашите неприятели, които с радост ще да ни приемат като кающи се.“ Ето до какво положение докараха народът нашите чернокапци. Това ли е тяхната благодарност за толкова жертви от страната на неговите патриоти? Единствената заслуга, която можеше да направи екзархията - да прибере народът в едно цяло - и нея не може да окряка. Като си припомниме опклакванията из Търново, из Ловеч, из Троян, из Кюстендил и сега из Враня, то със скръб забележваме, че нашите високопреосвещенства не вършат друго нищо, освен [да] събличат народът, сеят раздор и образуват партии. За нас са твърде важни оплакванията из Враня, дето убийствената пропаганда на сръбските шарлатанствующи патриоти е хвърлила вече своята мрежа, мъти водата и приготовлява се да лови историческа риба. Там барем, свети отци, бъдете малко по-човечни и по-безкористни стригачи. В противе случай вие ще да бъдете отговорни пред съдът на нашата нова история.

 

 

       - Из Свищов ни пишат следующето: „Преди няколко деня 5-6 души разбойници-турци нападнаха нощем къщата на един наш гражданин и му зеха 45 лири. Когато тие мъчили българинът, той измъкнал едно ножче, наранил едного от своите незвани гости и успял да побегне. Раненият турчин се улови и българинът го позна, но първият протестува, като каза, че и него така също срещнали разбойниците, били го и го наранили. Справедливият ни каймакамин е изпроводил доктор да лечи раненият, а българинът е затворил и го мъчи да каже кого е той наранил с ножът си. Кой знае? Може да го пуснат, но ако даде още 45 лири и на официалните разбойници“ - Ей. Асиме! Ако си ортак и ти с разбойниците, то защо не накажеш и тогова, който не е можал да се опази и да направи жертвата си да мълчи, а издава и тебе, и каймакаминът. Ортаците от тоя занаят така въобще постъпят.

 

 

       - Пишат из Варна до гръцкият в. „Траки“, че в продължението на 3 месеца разбойниците по тие места са убили и ранили около 40 души христиени. Варненските жители, отчаяни от това, че местните власти не могат или не щат да обуздаят тие злодеяния, подписали едно прошение до в[еликия] везир, в което го молят да обърне своето внимание към тая нещастна страна на империята. Смешно нещо! На Есада изпращат не прошения, а ноти и остри забележки, и то не частни лица и робове, а коджамити държави и правителства, и той не обръща никакво внимание, та на варненското прошение ще да обърне внимание великият държавен дембелин!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 19 от 22 юни 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - В един от последните бройове на „Знаме“ ние споменахме за безредиците в Дебър и затова, мислиме, не ще да бъде излишно, ако приведеме още някои и други сведения относително тия безредици, които сведения е приел един от виенските вестници из Призрен и които са преведени даже и в един от нашите цериградски листове. „В градът Дебър тие дни произлезе бунт от страната на раята. Причината на тоя бунт беше невнимателността на властта в преброяванието на населението. Тая мярка се гледа с лошо око от жителите, защото тие си въображават, че е предприета с намерение да се наложи някакъв си нов данък. (И затова въображение ли се иска? Почакайте и данъкът „диш хакъ̀“129 ще да се поднови скоро. р.) Най-жестоко е постъпила властта в преброяванието на добитъкът. Числото на рогатият добитък и на овцете се е преувеличило (одве или отри? р.), тъй щото данъкът се е умножил значително (със 100 % не ли? р.). После извънредната люта зима и при съвършено нямание храна умножението на тоя данък и двойна тяжест на населението. Но и друго едно съвсем частно обстоятелство е помогнало на незадоволството. Дебърският мютесарифин Али паша се договорил с протучият разбойнически главатар Репа да го прости, ако се покори и предаде в ръцете на властта. Разбойникът се покорил и предал, но мютесарифинът тутакси заповядал да го обесят. Многобройните Репови роднини и приятели се заклели да си отмъстят и това принудило мютесарифинът да бяга в Битоля, но по пътят му се случило нещастие: свитата му го оставила и той само чрез едно чудо се избавил от смъртта и стигнал в градът. Като се известил битолският валия Рефет паша, че бунтовниците са на число до 1500, то изпроводил против Дебър един полк пехота и половина батарея от битолският гарнизон, и още един полк стрелци с два топа и няколко ескадрона конница, които са се намирали в Подгорица.“ Досега още няма никакви известия, за да знаеме умирил ли се е бунтът, или не. Ако да се е умирил, то турците щяха да ни се похвалят с бабаитлъкът си.

 

 

       - В „И[зточно] време“ пишат из Русчук следующето: „Преди няколко деня, по два часа и половина по турски сутринта, близо до Ени хамам130, посред градът, трима души крайовци грабнаха една жена пред публиката, турнаха я в една бричка и отведоха я, за да наситят, без съмнение, своите скотски страсти...“ - И тая жена има братя, сестри, баща, майка, деца, мъж, роднини и сънародници?! И тие равнодушно са гледали на тая безчовечно оскърбителна сцена?! Трима души крайовци да грабнат една нещастна жена денем и пред публиката, и ни един да се не затече да я отърве, ни един да не извика „дръжте, братия“, ни един да се не хване за оръжие!!! Не, тая публика е била от овце, от добитъчета, от гадове, а не от хора, и види се, че в Русчук действително няма хора. На кой народ по светът, бил той див или образован, вие би могли да направите подобно оскърбление и той да не скочи да ви разкъса на парчета? А в Русчук не минунва неделя да не направят крайовците подобно скотско насилие, а синовете на оскърбените майки кизват тъй: „Струва ми се, че полицията тряба да излекува туй състояние на работите!!!“ О, говеда! Говеда! О, робове! Вас скоро ще да накарат насред кръстопътищата да държите ушите на майките си, на сестрите си, на бащите си, на дъщерите си и вам сѐ ще да се струва, че „полицията тряба да излекува туй състояние на работите!“ Проклятие за вас, робове! Проклятие за тебе, младо поколение, което търпиш подобни унижения и което така равнодушно гледаш на страданията на брата си!

 

 

       - Сѐ в „И[зточно] време“ са обнародвали грозни оплаквания из Ески Захра, които ние не можеме даже да четем равнодушно, но които раята или нашият български народ търпи с голям стоицизъм! Да скрепиме сърцето си и да приведеме някои от тях: 1) Две кучета, на име Емин бей и Таир ага, женили своите щенета131 и освен че направили най-големите маскарлъци, каквито са възможни само на турските сватби, но първият от тях измъкнал 1500 лири от раята, като бакшиши за сватбата. А от Таир ага са писнали и децата в утробите на майките си. Достатъчно е да каже тоя звяр „тая нива е моя, тоя чаир е мой, тая кория е моя, тая мера е моя“, за да отнеме и онова парче земя, което българинът е облял с кървав пот, за да го обработи. - А защо селяните из Арнаут-кьою търпят тоя звяр? Няма ли между тях някой бащин и майчин син, който да му светѝ маслото? Церът му е за 10 пари куршум. 2) Девойките, които ходят на училище, не могат да преминат из една махала в друга по причина на „безграничната необузданост“ на турските чапкъни. Веднаж (нима само веднаж? р.) тие пресрещнали девойките и изненадано се хвърлили връз тях: на една разцепили главата, друга натъпкали в калта, така щото едвам след половина час могла да се свести, а други няколко се изпооплашили и дълго време лежали болни. Общината се опклакала, но никой не зел във внимание нейните оплаквания. - Е, това не е ново нещо: не зели във внимание оплакванията на общината? А че възможна ли е такава несправедливост в Турция? 3) Няколко новонаписани войници хукнали по кърищата да правят сякакви пакости и обири на хората и да се крият по нивята. Селяните поискали помощ от правителството, за да се накажат и обуздаят размирниците. От конакът се изпраща милязиминът132 с няколко души заптиета. Но той, наместо да гони злодейците, станал сам злодеец и захванал сам да прави по-големи безчиния и теготи на населението. Насякъде карал насила да му угаждат на кефът, да му колят агнета безплатно и прочее (това „прочее“ има голямо значение в устата на робовете. р.) Освен това той обичал и да се напива до дъга. Веднаж в нетрезво състояние той щял да смаже с лобут кехаята133 в едно село. И тъй днес 4 села, Арабаджиево, Ахиево, Аладжалие и Еникчиево, са подали жалба на управлението против тоя недостоен чиновник, пък ще видиме какво ще да бъде следствието. - Следствието ще да бъде като сяко друго турско следствие. На жалбаджиите ще да кажат „пек ий, чорбаджилар, биз бакаджаис бу иши; хади гитинис“134, а на кучето ще да изтърсят едно „аферим кйополу“135 и ще да го изпроводят пак да дири злодейците и да бие раята, дордето рече „пет“. 4) В пазванти136 издирили и уловили някои от крадците, предали ги на „правосъдието“. Когато тях мъчили и изпитвали, то един казал, че крадените пари били заровени извън градът. 7-8 души заптии подкарали смазаният от лобут престъпник и като дошли до мястото, дето било имането, под предлог, че искал уж да бяга, гръмват и го убиват. „Защо го убиват тъй? Това не е ли   д о с т о с ъ д и т е л н о   п р и б ъ р з в а н и е?“ - пита дописникът из Захра. - А! Господине дописниче, нима не знаеш, защо е това? Не само затова, защото крадецът е българин, а и за това, защото тие, които са го убили, са по-големи крадци от него. Тие са откраднали от крадците имането.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 20 от 29 юни 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - В „И[зточно] време“ пишат из Плевен, че злоупотребленията на чорбаджиите и на заптиите са преминали сяка една граница. Събиранието на царските данъци (т. е. кражби) се извършвало с един твърде варварски начин. С тая служба бил натоварен някой си арнаутин на име Мурад чауш, на когото и законът, и правото била тоягата. Преди няколко време той смазал с лобут множество селяни, а в село Крушевица, като затворил до 40 души гяури в зимниците, изваждал ги почти секи час на небет137 да ги бие и да ги псува с най-оскърбителните псувни. Тие отишли в Плевен да се оплачат, но тамошният чорбаджия Симеон Хайдутов, като подушил това, привикал нащастните и с различни заплашвания ги отвърнал от намерението им. Без да погледне на почернелите от бой меса на селяните, градският хайдутин Симеон им казал да не ходят на конакът, защото ще да ги запрат. Тие си отишли. На такива волове такъв остен се пада. Симеон Хайдутов е обърнал почти сичкият плевенски санджак на своя мошия138, а народонаселението на свои безусловни робове. Заедно със своят ортак Али Молла, тоя изверг е пуснал суватите139 си в тръстенишките нивя и е направил пагуба на сиромасите, която надминува сумата 1500 лири. А тие зверове са зимали йощурът и пак печелят от него. Тие дни тие са товарили жито с крина по 10 оки140, а когато са прекарали това жито на Дунавът, то са го мерили с крина от 12 оки. С тая кражба тие са печелили по 20 на 100 и никой не е можал да им се възпротиви. Селяните не могат да се оплачат на местните власти, защото Симеон е техен ортак, а в Русчук няма кой да ги чуе. - Тогава защо се не разправят селяните сами по своему? Защо не махнат тоя гад из помежду си? Не, не, търсете правосъдие и вам скоро ще да ви прекарат даже и халки през челюстите и ще да ви разиграват като мечки. Търпение - спасение!

 

 

       - Из Свищов ни пишат, че на илюминацията в денят на султановото възцарявание заптиета с бой и с псувни карали сиромасите да осветляват къщята си. Достойният свищовски каймакамин Ахмед бей се занимава само с дирението на разбойниците, които в последньото време станали дотолкова безобразни, щото не внасяли вече определената сума (половината) от кражбите и от обирите в правителствената каса. Тие дни тие са убили един сиромах на име Лучо, от когото са земали само един пояс и два чифта цървули. Преди 15 деня тие са наранили пазвантинът от долнята махала и са му строшили кракът; а преди 10 деня са обрали един търновчанин на име Михал Пантата и го наранили на няколко места. Ахмед бей е твърде ядосан за 54-те лири на Михаля, от които той не можал да земе нито една пара. Клетият Ахмед бей! Защо ли не захване той сам да обира и да убива раята, а чака из ръцете на тие нехранимайковци? Хайдутлук, хайдутлук, агалар141! Хайдутлук, за да не мрете барем от глад!

 

 

       - Пишат из Солун, че истилямите в кукушката епархия са извършени вече и че народонаселението се е произнесло в ползата на екзархията. Останала само До[й]ранската кааза и то по причина, че тя не била спомената в правителственото емирнаме142. Патриархията е протестувала, че изпитвателната комисия е питала народонаселението по народност, а не по вероизповедание, т. е. питала е така: Какви сте вие, българи или гърци? А на фанариотите се искало да пита така: схизматици ли сте вие, или православни. - Чувате ли, г-да от „Изток“? Защо не протестувате и вие против тая несправедливост? Защо не искате и вие да се формулира това питане така: сърби ли сте вие, или гърци? Според вашите думи и според думите на „филологическият осел“ Милоша Милоевича в Македония няма нито един българин, а сви су србе! Бедните! Сега и кукушката епархия ще да се напълни вече с „шпиjунлуци и инквизициjе бугарские“.

 

 

       - Из Тулча ни являват, че 300 немски фамилии, които досега са живели в руска Бесарабия, са се преселили в Турция, а именно в Тулчанският сандаж. Властите са ги приели радостно и са им дали даже и земя за обработвание. Чудете се и се майте! Нашите братия бягат и се преселяват из Турция, а немците, тие втори чифути на светът, отиват да печелят и да блаженствуват под дебелата сянка на агите! Но не, немецът е навсякъде немец, а сега, при претенциите и под защитата на г. Бисмарка, тия деца на великата германска идея ще да бъдат предтечи на зеветното „Drang nach Osten“143. Преселенията на чужденците са вредителни за нас и в политическо, и в икономическо отношение.
       - От сичките почти страни на нашето отечество се оплакват, че правителството е наложило данък даже на котките и на кучетата, а в Мала Азия турската справедливост и равноправност в администрацията е изгубила от тефтерите си цели стотини села, които не са плащали досега никакъв данък. Официалният сирийски вестник известява следующето твърде любопитно откритие в това отношение: Тефтердаринът144 Меджедин, който преди два месеца бил открил 93 села, незаписани в тефтерите за данъците, е известил преди няколко деня правителството, че съществували още 78 други, които така също не са плащали никакъв данък. - Почудете се, европейци, на турската администрация! Почудете се, но не мислете, че и с това откритие банкротите ще могат да се поправят финациите.

 

 

       - Из Трявна ни пишат, че по причина на лошото устройство на рудокопните за каменните въглища, множество наши селяни са затиснати и убити. Работата е, че таваните на тия рудокопи са подпрени с диреци, които твърде често се трошили и поглъщали по една и по две жертви. Инженерите цял ден пиянствуват и спят, а когато им поискаш дърва за подпирание, тие отговарят с псувни и камшици. Не са ли работниците българи, то и един да не остане, не е голяма беда: „Бир гяур йолмюш, не олур ондан!“145

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 21 от 6 юли 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Вестник „Дунав“ известява, че турското правителство запретило кругообръщението на новоотсечените сръбски пари в отоманската държава. Ние не можем да проумеем политиката на Есада; уж гледа да бъде сѐ тишина и мир между девлетът146 и неговите подвластни княжества, пък прави неща, които причиняват само недоволство и раздражение. Защо на влашките франкове да е свободно кругообращението в Турско, а на сръбските да е запретено? Не са ли и двете кралевства васални на един и същият сюзерен? Не ще ли се оскърби достолепието на Сърбия от тая произволна постъпка на сюзеренът? Есаде, сбирай си умът в кратуната, ако не - то ще да ти го съберат.

 

 

       - Според същият вестник в седемнайсет села от каазата Лясковец паднал град на големина колкото яйце, който много повредил сеитбите.

 

 

       - Прочитаме в „И[зточно] време“, че в едно от бургаските села преди една година някой си човек се убил случайно с пушката на другиго някого си. При сичко това стопанинът на пушката бил затворен; но след един изпит, на който присъствувал и главният управител на санджакът, обвиненият се отпуснал. Кадията147 не останал никак благодарен от това решение на работата. Едвам пашата заминал за Ахило и Бургас, ето че злощастникът се запрял изново и изново се подложил на изпит. Като се известил за това пашата, заповядал да се пусне запреният, което се и направило. Но кадията не е бил човек, който да си напусне така скоро намерението, и когато пашата се завърнал в градът си, стопанинът на пушката пак бил запрян, като го заплашвали в това също време със сякакви ужасни наказания, ако не даде 6 лири на кадията. За да се избави от ръцете на тие зверове, бедният човек продал едничката си крава и още няколко кози и дава 6-те лири на кадията. Но тоя турски изрод не останал задоволен само с това, а накарал запретеният с един начин досущ приятелски да подпише едно свидетелство, в което се доказвало виновността му и което кадията изпратил в Одрин, отдето дошла заповед да се пренесе давията за разглеждане в Сливен. В това третьо съдене той се осъдил на затвор за една година, който и почнал да отстоява. Но през това време творецът на сичките тие тъги се уволнил и нов паша стъпил да управлява областта, и защото се не намерило никакво копие от никое от четиритех или пет съдения, на които се е подлагал стопанинът на пушката, новият паша турил изново под съд окаяната жертва. Освен това 6-мина гладни селяни са на път, под стража, за в Сливен, 40 часа път, дето ще ги държат като свидетели, дорде се свърши давията. Виждате ли какво е правосъдието в Турция и каква добра администрация имат агите? Де можете намери на друго място такива любопитни процеси? Но долният процес ще ни покаже още по-ясно и по-нагледно турското правосъдие.

 

 

       - От Ени Заара се оплакват пак чрез същият вестник от правосъдието на тамошният кадия, който никак не земал във внимание царските закони, а решавал сѐ по кефът си давиите. Ето каква е давията. Преди седем години продавал се мюлкът148 на някого си Османа на мезат149, за да може да плати на правителството дългът си. Намерили се някои българи, които наддали на мезатът, и воденицата на Османа останала отгоре им. На купувачите дали от идаре мезлиши150 мазбата, а от даваи мезлиши151 хюджет152, как за напред те ще бъдат стопани на водинецата. За по-голяма сигурност хюджетът бил потвърден и в Цариград от Шейх-юл - Ислям капуси153. Но сега, когато мюлковете поскъпнаха, синовете на Османа искат да си отнемат воденицата от българите, като казват, че тие не заплатили колкото тя тогава струвала. Захваща се давията и в туй време, когато българите били отишли в Едирне да си търсят правото, сливенският паша дал воденицата на разположението на Османовите синове. От Едирне българите се върнали със заповед изново да се прегледа давията им и да им се даде един препис от хода на давията, за да го занесат в Едирне. Кадията, като видял, че българите в Едирне ще спечелят давията, завърнал работата да иска от тях свидетели, че тогава не струвала по-много воденицата, отколкото са я купили; а турците да извадят свидетели, че тя струвала. Българите довели от своя страна 150-200 души свидетели, а турците 30-40. Като видял, че пак ще загубят Османовите синове давията, кадията казал, че българите-свидетели се не приемат, а тряба да бъдат турци, защото давията отивала   ш е р а н154,   а не   н и з а м е н155. И така нагоре-надолу и до днес още не е решена давията и хората не знаят ще да си земат ли воденицата, или не. Тряба да забележите, че воденицата е продадена от   п р а в и т е л с т в о т о   и   о щ е   н а   м е з а т,   че пак българите не могат да си намерят правото. Но, види се, че не е за българите даром казана турската пословица: Караденизде гемин олмасън, Влахияда карън олмасън, Девлет-алиеде мюлкюн олмасън. (В Черно море да нямаш гемия, във Влашко - жена, а в Турско - собственост). Тая пословица трябаше да знаят купувачите на воденицата, но ако не са я знаели, то нека сега да я научат.

 

 

       - Пишат от Пловдив до „И[зточно] време“, че тая година природата е надарила окръжието им с голямо изобилие. Но тъй като десятъците още не са продадени, макар че има доста спекуланти купувачи, то сноповете са още на нивите и хората не могат да наченат да вършеят. Селяните се боят да не би да хванат силни и продължителни дъждове и да развалят пшеницата, както в паметната за българите 1868 г. Провидението е дало, пише дописникът, на страната изобилие от сяка страна, а ние не сме в състояние да се възползуваме от него; не можем да проумеем от що излиза тая правителствена жалостна бавност в продажбата на десятъците. Ние мислим, че в тая комедия няма нищо замисловата и нищо, което да не може да се проумее. Работата е твърде ясна: така е угодно на пловдивският паша, така и прави - не е ли той пълновластният началник поне засега на Пловдив и на неговото окръжие? Каквото ще, такова направва. Дорде ние носим такива покорни глави, колко-колко още ще си играят и с животът ни, и с имотът ни, и с честта ни нашите началници-господари!! Работѝ цяла година като вол, дочакай добра жетва и да не можеш, да не смееш да си прибереш житцето в хамбарите, а да го гледаш натрупано на нивата, дето е достойно за завиждане!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 22 от 13 юли 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Да се възрадва сяко българско сърце, да се возвесели и да воспее песен хвалебна и благодарна на своите милостиви тирани! Голямо добро е намислила да направи Високата порта на своите щастливи поданици. Турският хавадиш156 „Вакът“ известява, че преобразователната комисия в Цариград е решила да направи голямо преобразование в турската администрация. Внимавайте! Отсега нататък вилаетите ще да се преобърнат на мютесарифлици, а мютесарифлиците на каймакамлъци и т. н.; така щото службата на главен вилаетски управител се унищожава вече. Какво чудесно преобразование! Ще да заменят едно название с друго, за да направят известна една икономийка в правителствената каса, а ще да положат раята на такива богати кражби и обири, каквито са възможни само в Турция. Смалете заплатата на чиновникът и той ще да захване да краде и наляво, и надясно. Но това не е нищо. Портата е издала и друга една заповед, с която запрещава на валиите да дават мюдюрски и каймакамски служби на своите олани, чубукчии, кочиаши и сеизи157, а да избират такива личности, които имат свидетелства от цариградското гражданско училище, следователно, при такъв един ред кражбите са невъзможни или ако и да са възможни, то се облагородяват някак си. Честита рая! Ние се чудиме сега, де ще се дянат административните чираци на нашите паши и бейове. И на стари ли години тие ще да бъдат олани и чибукчии. Както щете, но това не е прогрес, господа михлюзи158.

 

 

       - Из Ловеч ни пишат, че правителството е захванало твърде енергически да събира данъците от раята. „Не може човек равнодушно да гледа, говори нашият дописник, как плачат и пищят сиромашките семейства. Камзамалите159, придружени от цели тайфи заптии, ходят из къща в къща и дето не им заплатят, земат каквото им падне на ръка: менци, черги, дрехи, брашно, сирене, нощви, лъжици и сичкото това продават на мезат за нищо и накава цена. Случва се, щото за 20 гроша данък да продадат на някоя сиромахкиня неща, които струват 200 или 300 гроша. В една къща земаха даже и веригата от огнището, а на една девойка съблякоха даже и салтамарката160 от гърбът... Не може вече да се търпи. Аз ви уверявам, че ако зимата ни завари мирни и спокойни, то напролет и българинът ще да извика: „Хляб или куршум, свобода или смърт.“ - Не, братия, не - бъдете благоразумни и чакайте да захванат да продават децата ви на пияцата161 и да режат даже и косите на жените ви и на сестрите ви, пък тогава се хванете за оружие! О, нещастний народе!
       В „И[зточно] време“ пишат, че по причина на смущенията, които станаха в Битоля, правителството е затворило около 40 души битолчани, които държи, за да чурудисат в хапусханата162. Сега търси и други 40, които, може би, ще да постигне още по-грозна съдба. Причините за това са тие: бейовете и самите власти в Битоля са отнели мерата на жителите, за да си направят чифлици и градини, и с това са докарали орачите да нямат де да хвърлят зърно посев. Жителите отворили давия и добили фитва163, която им давала право да унищожат сеитбите на бейовете, което тие и пристъпили да извършат. Но местните власти, които по-напред били съгласни с това, като видели, че народът се събрал на сеитбите, изпровождат войски, разпръскват народът и улавят 40 души бунтовници! После това тие телеграфисват в Цариград и доказват, че това народно движение било дело на 60 - 80 агитатори. От Цариград заповядват да се изловят и да се накажат тие бунтовници. И така за няколко деня тъмниците се напълнили със сякакъв вид сиромаси. Дописникът, като говори за това, разправя и за друго благодеяние, което е постигнало раята в Битоля. „Дордето сиромасите плъзнат в занданите, жетвата гние по нивята. Десятъците не са още продадени и полетата представляват едно зрелище, което наранява сърцето на човекът. От Прилеп до Битоля и от Битоля до Костура сичкото сено е изгнило на мястото си. Сега е редът на ечемикът, на пшеницата и на другите жита...“ Чудете се и се майте! В Цариград искат да повдигнат благосъстоянието на страната, а в същото време убиват секи един полезен труд. Защо лъжете, г. Есаде?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат от Цариград, че управителите на опустошените от разбойничеството области приели заповед от Есад паша да земат енергически мерки, за да турят край на тоя бич. Според назе тая заповед е и чудна, и смешна: разбойник заповядва на разбойниците да дирят и ловят пак разбойниците, своите ортаци. Има ли някакъв си смисъл в такава заповед? Но такива гьозбояджилъци164, мисли си Есад ага, са потребни, за да може да се замажат очите на Европа и да се поднови доверието й към Турция и към нейните даровити политици и дипломати. Ей, вий, господари - пъдари! Не струват вече нито счупена пара вашите шарлатанства: познаха ви вече сички кои сте и какви сте. Сладка ли ви беше черпнята на англичанинът Йорка? Ние сме уверени, че тая заповед, както и сичките други заповеди и закони, които се отнасят до запазванието на правдините и на интересите на раята и които сякогаш са оставали „черно слово на бяло книжле“, ще се тури под миндерът; но за да не бъдеме голословни, ние съобщаваме долните известия, на които молиме читателите да обърнат вниманието си, и да видят прави ли сме, или не.

 

 

       - Пишат от Русчук до „И[зточно] време“, че някой си знаменит разбойник на име Арифооглу Шериф, когото полицията търсела твърде строго (?), на 11 юлия дошел в градът на разходка. Полицията се научила, че е в града, и в коя къща се намира; но вместо да отиде тайно да улови разбойникът, тя употребила такива „енергически мерки“, щото сичкият град се научил, че отива да лови Арифооглу Шерифа. Табур агасъ̀165, облечен в униформата си, седнал в една кочия и придружен от няколко заптии, отиваше да нападне на Арифооглу Шерифа и да го улови. Но последният, известѐн во време от приятелите си, побягнал и се скрил другаде. От това вече не се ли види ясно, че табур агасъ̀ е ортак с разбойникът? Тряба да знаете, че от зверствата на тоя разбойник са писнали и турци, и българи. Освен безчислените обири и убийства, които той е извършил, откак е хванал да върлува, преди няколко дена с девет души другари нападнал на селото Безен, дето обрал някого си Картооглу и убил едного от селяните, които излезли да го гонят. И такъв престъпник турската полиция умишлено изпуща из ръцете си! Кажете ни, не е ли тя примерна пазителка на обществената тишина и безопасност? Но слушайте още едно по-куриозно нещо. Кой в Русчук не знае какви обири и убийства е правил Топузоглу Мехмед, а при сичко това днес тоя кръвопиец свободно се разхожда из градът и плюска крадените окървавени сиромашки пари, и никой нищо не му казва. Тие ли са „енергическите мерки“, с които ще се изкорени разбойничеството? А, Есад пашо?

 

 

       - Пишат от Севлиево до „И[зточно] време“. Разбойничеството тука е земало големи размери. За да се опишат сичките приключения, станали от няколко време насам, би било дълга и широка работа; затова аз ще ви опиша само оние, които са станали в тие последни дни: те са достатъчни, за да покажат как се изпълняват царските закони. Нещо преди три недели двама кърджии166, като се връщали от полето с кожи, срещат ги трима черкези и след като ги нашарили с камите си, земат конете им и отиват да ядат при един овчар. Кърджиите по лаянието на кучетата познали, че там са черкезите: тогава става единът, отива в градът и сичко, що претеглили, разказал на каймакаминът. Но тоя последният, вместо да побърза да улови злодейците, казал на битият и обраният: „И главите ви да са наполовина, пак не отивам да ги гоня по това време.“ А черкезите, като се наяли при овчарят, заминали си. Из пътя те срещнали край селото Добромирка, един турчин и го убили. Селяните, като се научили за това, погват разбойниците и едного от тях убили, а другите уловили. Миналата неделя се обраха при самият град двама българи, които отивали на плевенският пазар. По-миналата нощ 7-8 души турци разбиват вратата на един българин, грабнуват жената му и я отнасят вън от градът, дето я държали до сутринта да си правят скотският кеф. Злодейците, ако и да се знае кои са, останаха безнаказани, но причината на сичко това са нашите аази167, за които друг път ще ви пиша. Иди сега ти после това и не говори, че в Турско няма обществена безопасност, няма администрация, няма ред, няма закони, че тя е царството на произвола и деспотизма, че тя е свърталище и прибежище на шарлатаните и разбойниците; не говори, за да се не разсърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнающи просветители, които, храни, боже, помагай, в последно време, откак е станала забележителната метаморфоза на един от най-горещите наши патриоти от бунтовник в мирен гражданин, много са се навъдили в Румъния, свърталището на „кометите“, които просветители мислят, че ние тряба да целуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием „благоволението“ на султанът, който тогава всемилостиво ще подари свобода на народът ни, т. е. ще осъди сам себе си на глад и смърт. Не обладават ли талантът на далековидността нашите „мирни граждани“? Не проумяват ли най-добре интересите на народът си и чрез кой път той ще се отърве от турското робство? „Просвещението е нашето спасение“, това е девизата им. Който дръзне да потвърдява и поддържа противното, ние му казваме, че не знае нищо, защото горньото мнение се поддържа от учени авторитетни и от богати хора. Да!

 

 

       - Пишат ни от Оряхово, че тамкашните събиратели на данъкът така безчеловечно постъпвали с беззащитната рая, щото техните зверства ни се показват като невероятни. Пролетес, когато времето било още студено, който от сиромасите селяни нямал да заплати данъкът си, заптиите го събличали гол, вкарвали го в реката до шия във вода и го държали там, дорде замръзне от студ. Мнозина сиромаси след това страшно изпитание заболявали и скоро умирали. Сега пак същите, понеже времето е топло, употребявали съвсем други радикални средства. Така например, когато дойдат в някое село, дето има много сиромаси, които хляб нямат да ядат, а не данък да плащат, заптиите отбират няколко от тях, откарват ги вън [от] селото, връзват ги, повалят ги като заклани добитъци на земята, натрупват отгоре им шубрачки и сено, а сичко това покрият с някоя черга, пак от селото зета, и сядат на тоя жив одър да си правят кефът и да пият ракия. Под тежестта на телата на тия зверове пъшкат клетите сиромаси, задушават се от топлина и захваща да тече из устата и носовете им тяхната и без това отслабнала и разредена от глад и лишения кръв. След като си направят кефътт и се настоят на живият одър, пазителите на обществената безопасност дръпват по един бой на сиромасите и ги изгонват от себе си. Други още мерки употребявали тие зверове, за да принудят сиромахът да даде и калта изпод ноктите си, да продаде невинността на дъщеря си, за да заплати данъкът на падишахът. Те събличали длъжникът гол, връзвали го у някой плет или дърво и го държат цял ден на слънце да го хапят мухите, дано някой смили за него и заплати данъкът му. В такова плачевно положение се намира тая част от нашето поробено отечество и няма кой да се погрижи за неговото освобождение. Народът ни пропада от глад и нужда, побеснялото и оголяло правителство посредством своите слуги изсмуква и най-последнята му капка кръв, а нашите прослепели просветители го учат да търпи, да се просвещава, че сетне сичко друго ще му падне със зимбил168 от небето. Заблудени книжници и фарисеи, наистина ли вие виждате, или не щете да видите сичко това, което ще ви докаже, или не щете да видите сичко това, което ще ви докаже, че ходите из тъмнината; което ви показва ясно като летния божи ден, че без свобода в нашето отечество не е възможно никакво просвещение. Време е вече да проумеете тая истина и да тръгнете и вие из правият път, пътят на освобождението на народът посредством кървава революция. Не се водете след изменниците, защото и вам ще изменят, както измениха на народът.

 

 

       - Днес приехме известие из България, че в Сливенският балкан е излязла една българска бунтовническа чета. Тя имала вече първо сражение с турците, в което от последните паднали няколко души убити и ранени. Тая чета е привела в страх и трепет сичкото турско народонаселение. Стягайте се, емигранти, захваща се вече кървавата сватба и у дома!

 

 

       - Когато вече вестникът беше турен под печат, научихме се от верен източник, че още 80 души бунтовници излезли в Троянският балкан. Това радостно известие ние съобщаваме на читателите, като са надяваме, че скоро ще можем да им разкажем някои подробности върху действията на тая българска чета.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 24 от 3 август 1875 г.]

 

 

 

 

       ВЪСТАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

 

 

       Когато очите на интересующите се с работите на Балканският полуостров бяха обърнати към ерцеговинското въстание и към Сърбия, ето че най-многочисленият народ на Балканският полуостров не може вече да претърпява апогеят на турският деспотизъм, вдига барякът и със своите жилясти ръце докопва ножът и заедно с нашите братя херцеговинци и бошнаци захвана се на борба, която или да го унищожи от лицето на земята, или да го извади от това скотско положение, което е срам и укор на цялото човечество. Ето що пише до крайност стесненият цариградски печат:
       „Левант Хералд“ казва:
       „Днес ни пишат от Одрин, че Белово е оставено; тамошните жители с родопците се присъединили с въстаниците, на които припасите и оръжията били пълни. Хората от станцията на Белово побягнали в Одрин. В Ямбол са гръмнали против службашите, но никого не убили. Научаваме се, че военният трен, който тръгнал от Сиркеджи скелеси в събота заран, намерил линията на три километра от селото Хадъмкюю развалена. Но никакво злощастие не е станало и подир направата му, железницата заминала. Вчера, в понеделник, от Цариград за Одрин и Татар-Пазарджик замина един трен със 17 вагона, които имаха 400 сандъци с пушки и 2200 сандъци с припаси.
       Сарамбей, турско село при последнята станция на пловдивската линия, е изгорено в четвъртък срещу петък (22 ап.). В същата нощ много пожари станали в Пловдив и няколко къщи са изгорели. Турското население в Одрин искало да се обкръжи, но валията, като се допитал до Цариград, отказал им. Но се обкръжават някои башибозуци, за да се изпроводят на мястото на въстанието. В петък с особит трен се изпроводили от Одрин 300 редифи169 за Татар-Пазарджик, а оттам за Панагюрище, дето се започнало въстанието, казват по някакво притеснение в събиранието на данъка за овцете.
       Йоще по-последни новини из Одрин, пише „Л. Хералд“, известяват, че от събота всичките турски села и чифлици измежду Пловдив и Т. Пазарджик са на пламъци, запалени от българските въстаници, на които числото расте всеки ден. Железницата работи още, но се върти с голямо предпазвание и необходимо е да се заловят с войски мостовете и станциите. Кървави сбивания са станали по линията измежду турските и българските работници. Одрин остана 24 часа без гарнизон и волнението беше голямо. Сега стигнаха няколко редифи и има повечко тишина; многобройни караули обикалят из града. - Всичките пощи по сухо от Цариград за София наедно с австрийската са задържани в Татар-Пазарджик, понеже всички пътища към Ихтиман и Траяновите порти са захванати от въстаниците. Телеграфическата линия измежду Т. Пазарджик и София е също пресечена и за да се съобщят депешите170 тряба да обикалят много. Тук, в Одрин, в еврейската махала, намериха се подпалителни неща и оттогаз в калето гърците прибират своите вещи, за да могат да се принасят за в час. Тук ни пристигат много бежанци из Пловдив и Т. Пазарджик.

 

 

[в. „Нова България“, г. I, брой 1 от 5 май 1876 г.]

 

 

 

 

       ВЪЛНУВАНИЕ В ЦАРИГРАД

 

 

       - Пишат ни от Цариград, че турците като верни признавачи на аллахът и на пророкът наумили да направят втора касапница от тамошните посланици на европейските сили; но преди това тие сторили намерение да премахнат по-напред своят отстъпник падишах и после да требят гяурите. Миналата неделя 3-4000 турски молли171 и ходжи172 поискали настоятелно от султанът свалянето на в[еликия] везир Махмуд паша (тая ли е била причината на паданието на н. в.? Ами стъпалото на везирски пост височество по каква причина ще да падне. р.), което същият ден се е изпълнило. После това 400 ходжи нападнали на султанът, когато той минувал из улиците, но за негово голямо щастие той сполучил да убегне. (И тия ходжи не са, както се види, достойни последователи на аллахът, когато не можаха да премахнат техният отстъпник падишах. р.) От слухът за нападение иностранните173 посолства посланиците събрали повече от 1500 далматинци маринери174, които се намират в Цариград, и като ги обружили175, поставили ги да пазят безопасността на посолствата. Виждате ли, чуете ли, г. Андраши това, ето самите реформи, ето вашите облекчения за християнското население на Турция. Лесно е, г. Андраши, да мисли и да крои човек на патът176 си проекти за реформи и правдини - не сте рая!

 

 

[в. „Нова България“, г. I, брой 1 от 5 май 1876 г.]

 

 

 

 

       НАЙ-НОВИ ИЗВЕСТИЯ

 

 

       Още едно известие пристигна по въстанието в Търново. Турската войска, що обсажда Дряновския монастир, беше на брой 800, само 12 души се върнали в Търново, другите загинали под българското оръжие.
       Шпиони издебнали в Оряховица една част български оръжия, които бяха под разпорежданието на предобрий работник П-ва. Нападнали го няколко заптиета. П-в се заловил за оръжие и убил един чаушин177 и двама нефери178 - неприятелите били множество, успели да го хванат и го затворили - отивали след него и 30 мирни граждани - въстанали голямо число мъже и жени от Оряховица, направили страшна демонстрация в Търновския конак, искали затворниците.
       - Въстаниците изгориха много села в Търновско.
       - Пощата търновска тази неделя за нигде не отива. Телеграфите са скъсани на много места.
       - От победоносните въстаници на Дряновский манастир стигна известия на търновските чорбаджии да им изпратят 7000 опинци с навуща и върви в три дни, това ще бъде изпълнено.
       - Русчушкия вали паша канил владиката Григория да иде в Търново да пита воюващите въстаници що искат? Владиката казал, че само от митрополията до конака и от конака до митрополията ходва, по-нашироко не. (Напред се караха за тлъстата Търновска митрополия преосвещенствата и сега... наричаха я добра крава?! Ама сега страшно боде. р.)
       - Пътници из Нишко казват: В Ниш и околността му се намирали сега до 35 хиляди души турска войска, тая анадолска сган от зверове причинявала на тамошното християнско население такива притеснения и зверства, щото скоро ще да го принудят волею и неволею на въстание.

 

 

[в. „Нова България“, г. I, брой 1 от 5 май 1876 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Съдружник. [горе]
2 Сигурност. [горе]
3 Влак. [горе]
4 Разбойници, крадци. [горе]
5 Кожен пояс за пари. [горе]
6 „Давайте парите, неверници! Или ще ви вземем душите!“ [горе]
7 Т. е. починал. [горе]
8 Арсенал, корабостроителница. [горе]
9 Безделници, хаймани. [горе]
10 „Махайте се оттука!“ [горе]
11 Ротен командир. [горе]
12 Околийски управител. [горе]
13 Пари за пиянство. [горе]
14 Пари за глупост. [горе]
15 Уволнен, отстранен от служба. [горе]
16 „Негодник! Ти изяде дела ни (заплатата ни), ти, хайдутин с хайдутин!“ [горе]
17 Мохамедански калугер [горе]
18 Тържествена, разкошна. [горе]
19 Подарили. [горе]
20 Негодник, подъл човек [горе]
21 Отсяда, гостува. [горе]
22 Съвет, събрание. [горе]
23 Издръжка. [горе]
24 Препоръчано. [горе]
25 Дребна монета. [горе]
26 Жилище на мохамедански калугери. [горе]
27 Лудница, психиатрична болница. [горе]
28 Нива, засята с царевица. [горе]
29 Събирач на натуралния данък десятък. [горе]
30 Християнин, немохамеданин. [горе]
31 Съвет. [горе]
32 Разпит. [горе]
33 Предписание, изложение. [горе]
34 Златни монети. [горе]
35 Стражари. [горе]
36 Негово преосвещенство. [горе]
37 Дотегнал. [горе]
38 „Така, така! Нашето се свърши вече!“ - „Свърши се.“ [горе]
39 Кмет. [горе]
40 Главен. [горе]
41 Забележителен. [горе]
42 Крадците. [горе]
43 Наем. [горе]
44 Началници на полска стража. [горе]
45 Околия. [горе]
46 Пламтящите. [горе]
47 Бирници. [горе]
48 Печките. [горе]
49 Поддръжници, другари. [горе]
50 Кражба, джепчийство. [горе]
51 Подпалвачи. [горе]
52 Управител на вилает (област). [горе]
53 Помощ, субсидия. [горе]
54 Съставна община. [горе]
55 Укривател. [горе]
56 Доброволци. [горе]
57 Полето. [горе]
58 Разписка (разноски) за превоз на стока.[горе]
59 Собственик. [горе]
60 Правила, решения. [горе]
61 Подпалвачество. [горе]
62 Дружина. [горе]
63 Млади слуги, прислужници. [горе]
64 Гръцката патриаршия в Цариград. [горе]
65 Записка, бележка. [горе]
66 Род. [горе]
67 Духовенство. [горе]
68 Окръг. [горе]
69 За кражба, хайдутлук. [горе]
70 Дебелоглавите, дръвниците. [горе]
71 Колоните; страниците. [горе]
72 Записка, бележка. [горе]
73 Допитвания, плебисцит. [горе]
74 Нота, рапорт. [горе]
75 Военен данък на християни. [горе]
76 Събиране новобранци; попълване на войска. [горе]
77 Вид копия. [горе]
78 Повреден, разнебитен. [горе]
79 Параход. [горе]
80 Измами, ограби. [горе]
81 Другар. [горе]
82 Затвора. [горе]
83 Бой. [горе]
84 Приход, добив. [горе]
85 Постановление, нота. [горе]
86 Събирачи на данъка десятък. [горе]
87 Натурален данък-десятък от земеделското производство. [горе]
88 Врати, учреждения. [горе]
89 Глупаци, дръвници. [горе]
90 Безправно, робско. [горе]
91 Половинчато. [горе]
92 Лихвари. [горе]
93 Събирачи на данъка беглик. [горе]
94 Данък върху друбния добитък (овце и кози). [горе]
95 Тъпани. [горе]
96 Митница. [горе]
97 Вестници. [горе]
98 Баничари. [горе]
99 Такса за позволително. [горе]
100 Данък за недвижим имот. [горе]
101 Данък за лозе. [горе]
102 Мито. [горе]
103 Отходен канал. [горе]
104 Участници в съвета. [горе]
105 Жени с леко поведение. [горе]
106 Висш мюсюлмански духовник. [горе]
107 Безплатна принудителна работа. [горе]
108 Бой. [горе]
109 Управител на съставна община. [горе]
110 Прехвърляне на полици. [горе]
111 Разноски за съдебен оглед, за оглед на местопрестъплението. [горе]
112 „Тук не се бие камбана.“ [горе]
113 Принудителен безплатен труд. [горе]
114 Шосетата. [горе]
115 Заключения. [горе]
116 Окръжен управител. [горе]
117 Роти. [горе]
118 Командир на дружина, майор. [горе]
119 Да краен предел. [горе]
120 Съдебен процес. [горе]
121 Селско пасище. [горе]
122 Ливади. [горе]
123 Разписка. [горе]
124 Факел, светилник. [горе]
125 Заповеди. [горе]
126 На еврейски свещеник, равин. [горе]
127 Недобор, недовзето. [горе]
128 Тъжителите. [горе]
129 Пари, плащани от българите на угощаваните от тях търци, задето изхабявали зъбите си при яденето. [горе]
130 Новата баня. [горе]
131 Малки. [горе]
132 Лейтенант. [горе]
133 Селски глашатай, пазач. [горе]
134 „Много добре, чорбаджи, тази работа ние ще видим, хайде, идете си!“ [горе]
135 „Браво, кучешки сине!“ [горе]
136 Нощни пазачи. [горе]
137 Смяна. [горе]
138 Имение. [горе]
139 Добитък за угояване. [горе]
140 Стара мярка за тегло, равна на 1283 грама. [горе]
141 Господари. [горе]
142 Писмена заповед, указ. [горе]
143 „Стремеж към Изток“ [горе]
144 Заведущ финансите. [горе]
145 Един неверник умрял, какво от това! [горе]
146 Държавата, страната. [горе]
147 Съдията. [горе]
148 Имот. [горе]
149 Търг. [горе]
150 Административен съвет. [горе]
151 Съдебен съвет. [горе]
152 Документ за имот. [горе]
153 Глава на мюсюлманското духовенство и негово учреждение. [горе]
154 Съгласно шерията, мюсюлманският религиозен закон. [горе]
155 Съгласно закона, наредбите. [горе]
156 Вестник. [горе]
157 Конегледачи. [горе]
158 Изпаднали търговци. [горе]
159 Бирници. [горе]
160 Къса горна дреха. [горе]
161 Пазар. [горе]
162 Изгният в затвора. [горе]
163 Решение по спорен въпрос, дадено от мохамедски съдия. [горе]
164 Фокусничества. [горе]
165 Майор от полицията. [горе]
166 Дребни пътуващи търговци. [горе]
167 Членове на общинския съвет. [горе]
168 Плетена чанта. [горе]
169 Войници от запаса. [горе]
170 Телеграмите. [горе]
171 Мюслюлмански съдия, проповедник. [горе]
172 Мохамедански свещеник. [горе]
173 Чуждестранни. [горе]
174 Моряци. [горе]
175 Въоръжили. [горе]
176 Легло, одър. [горе]
177 Сержант. [горе]
178 Войници. [горе]

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Христо Ботев, том 3,
под ред. на Николай Жечев, Изд. „Български писател“, С., 1976 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]