Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ИЗ „ИЗВЕСТИЯ ИЗ БЪЛГАРИЯ“

 

Христо Ботев

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат ни из Пловдив, че разбойничеството по тие страни е приело такива широки размери, щото пътуванието по селата е станало почти невъзможно. „Ако захвана да ви преброявам жертвите на тоя единствен турски занаят - говори писмото, - то тяхното число ще да надмине сяка една вероятност. Това не е вече прост хайдутлук, какъвто, вие знаете, става секи ден и секи час в Турция: тука са цели чети разбойници, които посред пладне грабят, обират и убиват беззащитните селяни и които вечер се прибираг в градовете или в селата и по цяла нощ пиянствуват и развратничат заедно с правителствените чиновници. Тие дни една такава чета нападна на едно от Пазарждишките села (Поибрене) и посред пладне искаше да ограби селото. Селяните се възпротивиха и между тях и четата произлезе страшен бой. Колко души са паднали от разбойниците, аз не зная; но жертвите на селяните са: 8 души убити и 14 души ранени. Кому да се опрачем от тие варварски злодейства? На правителството ли? - Правителството е ортак1 със злодейците и с друго нищо се не занимава, освен с пиянство, с разврат и с разбойничество. На Екзархията ли? - Но и тие смирени божии създания се не занимават с друго нищо, освен със своето собствено съществование, и не обръщат почти никакво внимание на страданията на народът!

 

 

       - Из Варна ни являват, че и по тие места животът и имотът на султановите робове е достигнал до такава сигуранция2, щото и с железницата даже да пътува човек е станало твърде опасно. Тие дни една чета разбойници нападнали на пасажерският трен3 (на кое място? р.), спряли го и обрали нещастните търговци. - Прогрес и в разбойничеството! Но няма нищо. Попитайте цариградското „Читалище“ и то ще да ви каже, че цивилизацията в Европа е напреднала дотолкова, щото е възможно да се пътува и с балони.

 

 

       - Цариградският дописник на „Видов дан“, като споменува и той за приключението в Татар-пазарджишкият округ, между другото говори: „Това не е никак за чудене, защото и в самият Цариград солдатите нападат на мирните граждани, а особено на жените, обират ги и ги безчестят, и то посред пладне, както се случи такова едно нещо и завчера в една от публичните градини на Такситът. Нашата полиция, казва дописникът, се не занимава с такива дребни работи!“ - Разбира се! Нима̀ „Видов дан“ не знае още, че Хюсни паша е министър не на полицията, а на обществените кражби и безчестия?

 

 

       - Из достоверен източник се научаваме, че известният хаскьойски шарлаганджия Х. Ставри без малко пак щял да изгуби своят драгоценен живот. Един от отмъстителите за 20-те невинно заточени в Деари-Бекир младежи забил камата си в тялото на тоя народен изедник, но не сполучил да му нанесе смъртоносна рана. Пристигнали заптии и отмъстителят побягнал. - Ние съжеляваме и двамата тие херои за несмъртоносната рана на турският шпионин.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 1 от 8 декември 1874 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Търново ни пишат следующето: „На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестивата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защищават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите4. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик, на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът5. „Пара верин, гяурлар! Я хот джанънъзъ аладжаис!“6, керещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскарявание и пуснали ги да отидат изново за печелят!“

 

 

       - Из Русчук ни являват, че няколко души черкези нападнали на едно от ближните до тоя град български села и поискали да го ограбят. Селяните се въоружили кой с брадва, кой с кривак и забъркали такава каша със своите невикани гости, щото и от двете страни имало множество разцепени глави, строшени крака и пребиени рамена. От черкезите имало и един „изстинал“7. „По тая причина, казва дописникът ни, правителството е докарало в Русчук множество наши селяни и ще да ги съди като убийци.“ - И ще да ги осъди, ако тие не постъпят и със съдиите си така, както са постъпили с черкезите.

 

 

       - Из Деари-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата8 и че няма никаква надежда, за да се освободят. Така също пишат, че починали още трима от нещастните мъченици, а именно Дило Пейов из Гол. Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цвятко Вълчов из Правец. Първият е умрял в Деари-Бекир, вторият в Арган, а третият в Маден. А причините на тяхната смърт са били убийственият климат, страшните мъчения и   г о л я м а т а   с и р о м а ш и я.  - Мъченици! Дали ще да има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте загинали?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 2 от 15 декември 1874 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Русчук ни пишат следующето: „На 16 декемврия през нощта една чета турци разбойници нападнаха къщата на една вдовица, разбиха вратата и след най-варварски и най-безчовечни мъки, произведени както над вдовицата, така и над нейната единствена дъщеря, заклали първата и оставили втората в такова положение, щото тя днес се намира в болницата и от час на час се приготовлява да отиде при майка си. На нещастните са земени две върви жълтици; а разбойниците и до днес още не на уловени. Правителството е затворило повече от 50 души подозрителни личности, но между тях няма нито един турчин, ако полузакланата мома и да показва с ръцете си, че злодейците били в солдатски дрехи.

 

 

       - Из Свищов ни являват, че няколко души градинари, които били обрани между Свищов и Търново, дошли да се оплачат пред управителят на тоя град, но ятакът на злодейците им дал следующият съвет: „Идете, рекло свищовското куче, и намерете пантите9, пък тогава елате да ви дам няколко души заптие, за да ги изловите.“ - „Но ние не знаеме из кои села са хърсъзите“, отговорили нашите божи кравички. - „Тогава, хай сиктирин бурдан!“10, извикал каймакаминът и отишел в харемът си.

 

 

       - Из Никопол ни пишат, че сичките пътници, които си идат из Влашко, заптиите ги търсят за оружие и ако намерят, то им го земат. В това време тие забележават секи един пътник по колко пари носи и като отмине няколко часа разстояние навътре, излазят и го обират. Трима души пътници из Ловеч познали в числото на разбойниците, които им земали парите, и никополският бюлюк-башия11. - Когато е така, то защо тие селяни не отидат да кажат на свищовският каймакамин12, че разбойниците са самите заптии? О, Турция! Кога ли твойте деца ще да проплачат в утробата ти?

 

 

       - Из Кюстендил ни известяват, че някой си бащин и майчин син гръмнал с пушка, за да убие гръцкият митрополит кир Игнатия, но за нещастие не сполучил. - А какво търси тоя фанариотин по оние места? Язък за куршумът!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 3 от 22 декември 1874 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Пловдив ни пишат, че турското правителство е издало един закон, чрез който ще да наложи данък и на поповете, и на учителите. От първите ще да се зема сараошлук-парасъ̀13, а от вторите акълсъзлък-парасъ̀14. И едните, и другите ще да плащат по 1% от заплатата си. Освен това, дописникът ни говори, че тоя закон ще да запрети на сичките български общини да земат за учители руски възпитаници и че това решение е обявено вече на пловдивските българи. - А ние мислехме, че турското правителство е достигнало вече до върхът на своето държавно безумие! Колко още реформи ще да издаде то за благоденствието на раята!

 

 

       - Из Плевен ни являват, че, после дълги оплаквания от страната даже на турското население, едвам преди три месеца правителството сторило азил15 тамошният безкрайно ревнителен каймакамин. Но когато негово превъзходителство се приготвило да остави градът, то с него се случило следующето неприятно произшествие. Около 20 души черкези разбойници, негови ортаци, дошли да искат сметка за накраденото богатство и изпроводили го с твърде голям салтанат. Дордето излязъл чиновникът из градът, черкезите викали подиря му: „Керата! Сен един хакъвъзъ! Сен хайдотолу-хайдут!“16 - Идете после това и не говорете, че турското правителство не знае какво прави. Защо е изгонило тоя способен изпълнител на турският административен закон? Или, ако го е изгонило из Плевен, то защо му не даде служба в друг някой по-богат град? Язък за черкезите.

 

 

       - Из Търново ни пишат за следующата твърде оригинална постъпка от страната на един дервишин17. В Търново се женило едно турче за една богата бейска дъщеря из Бяла. Секи, който е живял в Турция, знае с какво тържество стават турските сватби: дзурли, тъпани, кьочеци, пушкания, препускания, викове, коне, талиги, турци, кучета, пехливани и все и вся. Но тая сватба била особено салтанатлия18; гърмежите били до такава степен многочислени, щото хората помислили, че градът се зема с пристъп. Когато сватбата влязла в градът, то и малко, и голямо излязло да позяпа и да се почуди на това тържество. Тогава един дервишин, който, види се, е имал високо-религиозна поетическа душа, дошъл в такова диво изстъпление, щото издигнал священният си топуз и забил го в гърдите на един българин, който се намирал близо до турският поп. Нещастният паднал на земята и потънал в кръвта си; а дервишинът си заминал, без да му каже някой нещо. - Какво се би случило, ако сватбата да би била българска и ако това зверско престъпление да би било направено от някой българин? Ние мислиме, че в такъв случай даже и младоженците би били затворени в темница, а убиецът отдавна да би виснел на въжето. А на дервишинът харизали19 гащи и копринена риза.

 

 

       - Из Русчук ни являват, че между многобройните турски копои, т. е. между тайните и явните правителствени шпиони, се е появило още едно леке. Това леке е преподобното русчушко кюлхане20 Вълко (Лука? р.) Нейчов. Това безумно животно, което твърде често блее в православно-идиотическият „Век“, е достигнало да се презира даже и от най-калните личности. Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечният календар на Момчиловата книжарница. - Парижки возпитаник ли е г. Нейчов?

 

 

       - В „Courrier d`Orient“ пишат из Охрида, че близо до Струга един от първите дебърски разбойници откраднал около 200 овце и след няколко деня дошел да кондиса21 в къщата на обраният. Тоя разбойник бил убил повече от 15 души христиени (българи), в числото на които е бил и бащата на стопанинът. Освен това тоя разбойник бил обаждан няколко пъти на властта, но тя не му направила нищо, защото, както казват, той имал защитници в мезлишът22. Селяните се възползували от дохожданието му в тая къща и през нощта го натиснали и удушили го. После това тие известили властта за своята постъпка, но тя вместо да ги благодари за това, хвърлила ги в темница, а после ги изпроводила в Битоля, дето, както се вижда, ще да се осъдят на бесило. - О, Турция, Турция! Какъв гений те управлява и какъв демон те държи още на светът!

 

 

       - Тая година в Одеса се е открил девически пансион за южните славяни под название „Питомник“, който ще да се намира под покровителството на руската императрица Мария Александровна. Настоятелството на тоя пансион е решило да приеме за първи път 15 момичета - 8 от българска народност и 7 от сръбска - и това решение се е изпроводило в Цариград, за да се извикат бъдещите южнославянски просветителки. Но сръбските девойки пристигнали, а нашите чакат още на „жълтата бъклица“. Коя е причината на тяхното бавение? Като си припомним какви несправедливости са ставали и стават у нас в избиранието подобни възпитаници и какви печални последствия са имали тие несправедливости, то ние смело можеме да предположим, че или роднините на пловдивският руски са се довършили, или нашите цариградски чорбаджии чакат да им поотрастат дечицата. Ако тука и да не е място да говориме по-пространно за тоя достоен за по-сериозно внимание предмет, но, за да подкрепиме своето предположение, ние ще да приведеме няколко примера. 1) В Москва има цели фамилии, които се учат на правителствено иждивение23 под предлог за бъдещи учители в България, а всъщност за бъдещи чиновници в Русия и които са избрани и приемени не по отличителни някакви способности или наклонности към науката, а просто чрез влияние и с цел да им се даде едно парче хляб. Освен това между тие спекуланти патриоти се намират и такива франтове, които са синове на доволно богати и състоятелни родители. 2) Одеското българско настоятелство при другите свои многобройни злоупотребления и несправедливости е рекомандовало24 в числото на стипендиантите из България и децата на Н. Х. Палаузова и И. С. Иванова, от които и единът, и другият са доволно състоятелни руски чиновници и на които децата са българи дотолкова, доколко са и родителите им китайци. - А руското правителство прави благодеяния на българският народ! 3) Когато турското правителство пожела да покаже, че и то се грижи за благосъстоянието на своите робове, и когато се реши да изпроводи няколко българчета във Франция и да приеме няколко ученика в Цариградското медицинско училище, то какви и чии бяха оние деца, които се рекомандируваха от нашите цариградски чорбаджии? - Децата на Тъпчилещовци, синовете на Дагоровци, чедата на Комсиевци, копелачетата на... Но за да не правим дълъг поменик, ние ще да попитаме: не бяха ли почти сичките тие ученици и возпитаници синове на богати и състоятелни родители? Ако е така, то нашата цариградска журналистика добре ще да стори, ако, наместо да лапа мухите, обърне внимание на тие несправедливости и ако изнесе на видело непраните ризи на своите твърде кални в това отношение чорбаджии. А на почтените руски консули в България ние ще да напомниме, че само онзи, който е живял, страдал и плакал заедно с народът си, само той ще да може да го разбере и да му помогне; следователно - нека гледат, щото барем из Русия да не излизат паразити за нашият и без това твърде нещастен народ.

 

 

       - Венелинската библиотека на българските ученици в Одеса е влязла в чували и се намира в зимниците на умрелият български родолюбец Н. М. Тошкова. Един търговец из Одеса (бедната библиотека, и търговците захванаха да се подиграват с нея) пише в „Напредок“, че тая библиотека се е харизала на цариградското българско читалище и че това читалище е благодарно да я земе, ако само му я изпроводи някой наготово. Нам е скръбно, като слушаме, че толкова годишният ученически труд и пожертвования са паднали в патриотическите зимници на Тошкова, затова не можем да не попитаме „почтеният търговец“ на „Напредок“, кои са били причините дето преди една година тая библиотека се е затворила, какво търси тя сега в зимниците на родолюбието и кои са тие щедри господиновци, които са я харизали на цариградското училище? Вие ли сте, г-н търговец? Тая библиотека е съставена от многогодишните пожертвования на такива ученици, които са ходили с продупчени чизми, със съдрани панталони и с кирливи ризи, но които са отделяли от гърлото си секи месец по два цванца25, за да я подкрепят и обогатят, а вие? - Вие имате такова право да я държите в зимниците и да я харизвате томува или ономува, каквото право би имало цариградското читалище да ви хариже например паметника на Воронцова или Дикили таш в Цариград. И защо я харизвате? За да не лежи в зимниците ли? Ние мислиме, че ако, според вашите почтени търговски понятия, тая библиотека е достойна да служи за мобили в цариградското читалище, то по-добре е да я харижете на някое турско теке26, защото и в двата случая тя ще да принася еднаква полза на българският народ. А в зимниците на Тошкова тя ще да говори красноречиво, че в Одеса няма вече нито ученици, нито патриоти, нито българи, а има само - търговци!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       Един русец ни пише из Браила, че между тамошните старообрядци (липовани) са се появили черковни раздори, вследствие на които една тяхна партия (богатите) се е решила да извергне буковинският митрополит Атанасия и да помоли нашата екзархия да й ръкоположи за епископ нейният кандидат Игнатия. „Прошението е вече написано, говори русенецът, и липованският делегат ще да тръгне тие дни за Цариград. В него е любопитно това, че липованите искат да си останат при оная чиста православна вяра, която им са дали вашите просветители Кирил и Методия и св. Теофилакт Търновски, на когото евангелието и тълкованието и досега още се чатат в липованските черкви.“ Ние не знаем ка ще да постъпи в това отношение нашата екзархия, но желали би да бъде тя малко по-умна от фанарионтската темархана27, която в 1848 г. - т. е. в онова време, когато Босна-Сарайският гръцки митрополит ръкоположи за епископ на липованите буковинският Кирила - смъкнаха и кожите от гърбът на тие фанатици. Впрочем кога ли са били гърците по-честни и по-справедливи?

 

 

       - Русчушката дописка, която ние поместихме във 2 брой на „Знаме“ и която се допираше до вопросът за Киприянският манастир, е произвела, види се, особено впечатление на светите отци из тая обител. Ние приехме една дописка из самият манастир, в която с твърде черни бои се описва тамошната калугерска честност и нравственост. До неделя ние ще да обнародваме тая дописка.

 

 

       - Из Пловдив ни пишат, че ако турското правителство и да е затворило окол 150 души от участниците в онзи комитет, на когото целта е била да изтреблява христиените, а особено българите, то сичкото това е направено само за очи, защото злодействата и несправедливостите не са се никак умалили; напротив, тие си следват с още по-голяма сила и са достигнали до още по-голяма релефност. Между съдилищата и разбойниците съществува явно споразумение. За пример на това дописникът ни привожда следующата явна несправедливост. В едно от ескизахренските села един уловил воловете на някой си турски спахия в своят мисирлик28 и за хатърът на турчинът не предал воловете на юшюрджият29, а изпъдил ги из нивата си и се задоволил само с това, дето потеглил воловарчето за ухото и ударил му една плесница. Воловарчето с вик и плач отишло при господарят си и се оплакало. Спахията ядосан, грабнал пушката и отишел да бие гяуринът30. Но съдбата била дотолкова милостива към българинът, щото когато кучето издигнало кондакът на пушката и ударило гяуринът в тилът, то петлите на чекмакът се забиват в месото на удареният и пушката изгърмява в гърдите на насилникът. Двата куршума свалили турчинът мъртъв на земята. Но какво мислите е произлязло от това? На мезлишът31 в селото циганчето, т. е. воловарчето изповядало истината, но на вторият истиндак32 в градът се отрекло от думите си и казало, че българинът убил господарят му. Турците из мезлишът подписали мазбатата33 без съгласието на българите и изпроводили невинният българин в Пловдив. „Ето, казва дописникът ни, днес тоя българин ще да се посече, ако мнозина от затворените из комитетът и да говорят, че тие сами наговарили циганчето да обвини българинът. И така, от една страна, циганчето, а от друга, раните на тялото на обвиненият доказват ясно като ден кой е убил агата. Но кой ще да те чуе, когато и пловдивските съдии са членове на разбойническият комитет? Няма, няма! Няма друго спасение, освен по-скоро да захванем борбата!

 

 

       - Нашият цариградски дописник, като описва плачевното състояние на д-р Мирковича и на другарите му в темниците на Мердин, между другото говори: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тие нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде техните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тие приносят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тие наши братия търпят глад, въшки и сякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни - какво би било, ако тие пожертвуват 10-15 наполеондора34, за да могат нещастните да си купят барем по една риза на гърбът? Нашият Ерусалим и нашата Света гора тряба да бъдат оние свещени места, в които са сложили костите си толкова души наши братия и в които въздишат толкова души живи същества!“ - При тоя позив ние не можем да не поканиме нашите читатели, а особено болградските учители, които познават докторът, да изпълнят своята християнска и човеческа длъжност. - Прегледайте затворените в темницата!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 5 от 12 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Пловдив ни пишат следующето: „Освен разбойничествата - които стават почти секи ден по селата и които никак не са умалили, ако правителството и да е разпроводило цели тайфи заптии35 по вилаетът - в някои и други села се е появила и друга една язва, която ще да съсипе съвършено нашите селяни. Тая язва са чорбаджиите. Вие тряба да знаете, че тая година по нашите места се не стори никаква храна. Народът е достигнал до такова положение, щото няма даже какво да яде. А чорбаджиите са прекупили насякъде житата и продават ги скъпо и скъпо. В Калофер двама души чорбаджии са закупили хлябът и не оставят никого, който би дошел отвън, да продава нито жито, нито брашно, нито хляб. Сиромашията е достигнала до последният градус.

 

 

       - Из Търново ни являват, че н. п.36 свети Търновски е изгубил и оная последня капка совест, която е имал преди да дойде за митрополит в тая епархия. „Той ходи, говори нашият дописник, из село в село, лъже и съблача народът, попи сякого, който му би дал 10-15 лири, и прави такива пакости на учителите, каквито не би направил и най-отчаяният турски шпионин.“ Като преминувал през някои си села, в които учителите били хора някак си по-образовани от него, и като ги приканвал, за да ги разпита за обществените работи на селяните, обърнал се и казал на едного от тях следующите думи: „Не бойте се, аз зная защо сте станали учители по селата: вашата цел е да научите народът да се не покорява на властта и на своите пастири, да не пости и да не ходи в черква и... вие сте бунтчии. Но отваряйте си очите, защото аз отговарям за вас (!!!). Намясто да изпъдят мене из епархията, аз сам ще да ви изпроводя в Деари-Бекир“. - Браво, пастир! Браво, ум! Не е ли можал някой от учителите да го заплюе?

 

 

       - Из Сливен пишат до един наш приятел следующето: „Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш, че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязн. Тие стават зли, коварни, но страшливи. В това време тие гледат на българинът, а особено на сливненецът, като на човек, който чака само да се раззелени гората и да излезе да пие кръвта на правоверните. Вчера аз бях свидетел на следующето утешително за нас произшествие: Едно българче наливаше вода на една чешма, а в това време дойдоха няколко турчета, строшиха му стомната и удариха го така немилостиво с камък по главата, щото българчето падна на земята почти без памят. Турците, които седяха близо пред едно кавене и които гледаха с особено удоволствие на своите синове, се не мръднаха от местата си барем да свестят детето. Един българин, който носи прозвание „край“, забележва това нещо, доближава до турците и захваща с такива изражения да псува Мохамеда, вярата му и последователите му, щото аз бях готов да помисля, че тоя гяурин е или луд, или е бактисал37 вече от животът си. Но нищо! Турците наместо да скочат, като други път, да защитят светинята си, премълчаха и българинът си замина по работата. Когато аз доближих до тях, то единът от правоверните, който беше вече побелял от старост, изгледа ме от главата до краката и продума: „Ойле, ойле! Безимки си битки артък!“ - „Битти“38, отговорих аз на умът си и седнах да си пия кавето.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 6 от 19 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Русчук ни пишат, че тие дни няколко души турци са откраднали едно българско момиче из Костанца и че са го довели в Русчук, за да го потурчат. При сичките старания на дядя Григория, за да извади момичето из ръцете на насилниците, и при сичките плачове и викове от страната на родителите на нещастната правителството и досега още не ще да изпита работата и момичето и досега още се не знае в коя е къща.

 

 

       - В „Източно време“ пишат, че мухтаринът39 из селото Караибикьой (в Разградско окружие) заедно с няколко души правителствени разбойници нападнали къщата на един българин на име Петко, отвлекли дъщерята му, земали му имотът и още през същата нощ отвели жертвата на своите гнуснави страсти и плячката в Разград, дето я предали на правителството. Разградският каймакамин решил да се възложи разглежданието на тая работа в Русчук и затова са изпроводили с едно заптие и майката и дъщерята (а кражбата, види се, не е изпроводена, р.): „Ние не знаем още какъв край се е дало на тая работа, говори дописникът на цариградският лист, но уверени сме, че Мехмед Асим паша, достойният ни главен управител, както сякога, така и сега ще да докаже своето правосъдие и безпристрастие.“ - Да, да! И ние сме уверени, че Мехмед Асим паша, достойният (за въже) обер40-разбойник и сега, както сякога, ще да излезе ортак със злодейците, и сега, както сякога, ще да покаже и своето, и турското въобще правосъдие и безпристрастие.

 

 

       - Една дописка из Лариса до „Неологос“ говори, че прочутите разбойници Спано и Велуга, които върлуваха в последньото време по границите на Тесалия, са се предали вече в ръцете на царските (турските) власти. Тяхното предавание е станало чрез един доста замечтателен41 начин, затова ние ще да го минем в стълбовете и на „Знаме“. Според едни условия, решени по-напред между разбойниците и управителят на Лариса Мехмед Али паша, първите дошли в един манастир близо до Алмиро и били посрещнати от представителите на управителят, който в това време бил неразположен (т. е. пиян). От манастирът отишли в Алмиро, дето яли, пили и се веселили в продължението на цели три деня; оттам тръгнали за Лариса, придружени от гражданските местни власти и от множество първенци из Воло и Лариса. Влазянието им в градът било тържествено: сичките чиновници и множеството от жителите излезли да посрещнат клефтетата42. Тие не предали оружието си другиму, освен на самият Мехмед Али. После това тие прекарали шест деня наред заедно с другарите си като гости в къщата на пашата, разхождали се гордо и свободно из градът, посещавали театрото и не пропуснали даже нито едно представление. Едвам преди няколко деня тие са отишли пак в Алмиро, дето ще да прекарат една година затвор в една особена къща, която тие сами са си избрали и земали с кирия43. - Като привожда гореказаните подробности, „Източно време“ пита, „защо не са дали на разбойниците един официален бал в Лариса, а особено защо не са ги наградили с някой орден“? - Защото не са турци, отговаряме ние и готови сме да уверим почтената цариградска редакция, че не само ордени и тържества, но и правителствени служби са се давали на подобни главорези. За примери ние няма да се затрудняваме да избираме, ще да кажеме само, че сичките кър-сердари44 в пловдивската кааза45 са били явни горски злодейци. Ние казваме горски, за да отличим първият им занаят от настоящият.

 

 

       - Една дописка из Враца, поместена в 48 брой на „Източно време“, иде още веднаж да ни докаже, че в Турция няма ни правда, ни закон, ни чест, ни правосъдие, ни нищо човеческо. Когато прочете човек и види какви страшни и отвратителни злодейства стават в това разбойническо господарство, което е вече станало укор на цялото човечество, то тряба да помисли, че Враца се намира нейди си в Средня Африка и че тука се не говори за турци и за рая, т. е. за жителите на Европейска Турция, а за някакви си людоеди папуанци, които заедно със своите господари излазят на лов за човеци, пекат своите двукраки жертви и в изступление играят около пилающите46 огньове... Даже и повече нещо. Тука някой си посвирепял дивак, Мустафа Зеки ефенди Чифиджик, който минува пред очите на правоверните мюсюлмани за блогадетел на човечеството, по поощренията на своето още по-свирепо правителство, прави такива варварски злодейства и такива изтънчени звярства, каквито не правят даже и самите людоеди. Той лови със своята тайфа тексилдари47 българите по селата, пронизва им ръкавите по един кол, качва ги по дърветата и държи ги да гледат право на слънцето; после това той ги снема оттам, завожда ги в къщи, накарва ги да целунат острилото на брадвата, качва ги на собите48 и принуждава ги да викат: „Куку! Аз съм ял от чифиджийският кукуруз.“ Оттам ги вкарва като говеда в язовете на водениците, държи ги, дордето им вкочанят костите, а после това ги изкарва на сухо, накарва ги да налягат на гърбовете си, нарежда по тях дъски и - тайфата седи и пие ракия! Тие мъки са търпели и мъже, и жени, и деца. А правителството? - Правителството се чуди и ръкоплещи на изкуството на своите чиновници! Русчушката пачавра „Дунав“ акомпанирува на тоя дивашки концерт, Балабанов проповядва благочиние и благонравие на раята, „Напредок“ пее химни на идиотизмът, а „Източно време“ говори, че ще да дойде време, когато и турците, и българите ще да станат братия! Ние би желали да покачиме някого от тие франтове да пренощуват на някое щърково гнездо, както е пренощувал 70-годишният старец от Враца, покачен на клевретите49 на Чифиджикът, пък тогава ги би попитали каква е Турция и какви са нейните чиновници? Но ние прощаваме глупостта на нашите цариградски събратия, защото знаем, че и тие не са в по-добро положение (като журналисти) от нещастната рая във Враца. И тях държавният „Чифиджик“ накарва да целуват острилото на брадвата, и тях той накарва да викат: „Куку! И ние сме яли от кукурузът на Чифиджикът. Куку! И ние не можеме да говориме истината. Куку! И ние сме безусловни робове!“

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 7 от 26 януари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Пишат ни из Русчук, че статията за шуменското приключение, която е поместена в официалният турски вестник „La Turqui“, е написана от редакторът на русчушката пачавра „Le Soleil“, който е такъв шарлатанин, какъвто само може да роди отечеството на Алкивияда. „Тоя шарлатанин, говори нашият дописник, е родом от Йоническите острови. Първата му кариера е била янкеседжилък50 в Цариград, дето е изучил турската юписпруденция по съдилищата като арестантин; после е дошел в Кюстенджа да прави адвокатлък и е бил улавян няколко пъти като ортак на всевъзможни злодейци и поджигатели51, а най-после е дошел в резиденцията на дунавският вилает и предложил е своите услуги и способности на нашият образован валия52. Разбира се, че като враг на сичко, щото е българско, и като интригантин от първа степен, г. Спанополу трябваше да се хареса на русчушкият сатрап. И ето, на тоя горещ елин се дадоха 300 лири субвенция53, за да основе един орган, който да разпространява гръко-турската цивилизация.“ Идете после това и не говорете, че вилаетските управители и въобще сичките чиновници в Турция са участници в сичките шарлатантства и разбойничества, които стават в държавата на Абдул Азиса!

 

 

       - Из Пловдив ни являват, че разбойническият комитет, който е основан под покровителството на самото цариградско правителство и от когото няколко души членове са уловени само за очи пред чуждестранните консули, е захванал изново с още по-голяма деятелност да извършва инструкциите на своите патрони. Убийства и обири стават не само по селата, но и в самия град, и то посред белият, божи ден. Дописникът ни наброява цели 16 убийства, произведени в продължението на 11/2 месец, само в гьопценската нахия54, а за кражбите и за обирите той ни се обещава да ни даде точни и верни статистически сведения в една особна кореспонденция.

 

 

       - В „Източно време“ пишат, че прочутият разбойник хаджи Хюсеиноглу Бекир, който е правил големи злини в повечето области на държавата, е уловен вследствие на енергичните мерки, които бил зел против него свищовският каймакамин. Това е голяма лъжа. Нашите сведения из Свищов говорят за това дело така: Хюсеиноглу Бекир е ортак с каймакаминът и предал се е на правителството само за това, за да иска сметка за имането, което е той оставил у своят ятак55. Следователно не разбойникът само заслужава въжето, но и каймакаминът. Но, както се види, единът и другият ще да го избягнат. В Турция няма правосъдие!

 

 

       - Из Цариград ни пишат, че един богат русец на име Михаил Атанасиевич се обещал да въоружи на своя сметка 8000 волонтири56, ако би само Черна Гора да обяви война на Турция и ако би да въстане българският народ. Това известие се потвърдява и от един полски вестник. - А не ще ли тоя русец да хариже няколко ведра вино на патриотите и на единът, и на другият народ?

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 8 от 2 февруари 1875 г.]

 

 

 

 

       *   *   *

 

 

       - Из Свищов ни пишат, че тамошният каймакамин Ахмед бей е уловен и даден под съд за участието му в различни разбойнически операции, които са извършвани от няколко черкезски и систематически уредени банди. Чрез участието и помощта на тоя чиновник са обрани почти сичките градинари, които са се връщали в отечеството си из Румъния. Той е бил ортак и ятак на прочутият Хюс[е]иноглу Бекир и е бил един от първите и най-деятелните членове на пловдивският разбойнически комитет. Той е предаден от самите свои клеврети и жандарми и ще да бъде осъден за това, защото не е изпълнил условията си „свято и безгрешно“, т. е. защото не е дал нито пребиена пара на своите висши покровители. Нека после това русчушките пачаври „Le Soleil“ и „Дунав“ говорят, че нашите известия из България са лъжливи и че ние само от страст към псувни закачаме турските чиновници. Ние молиме шарлатанинът г. Спанополу да опровергае и това наше известие из България.

 

 

       - Из Русчук ни пишат, че тамошната полиция със своят легион шпиони е побесняла. „Причината на това, говори нашият дописник, е слухът, който се пръсна из Русчук, че румънските власти в Гюргево са уловили един сандък с револвери, който се е изпровождал от букурещката „комета“, за да се произведе бунт в България. Числото на тие револвери, според думите на един шпионин, е 250, а според сведенията на други - 2500. Аз не зная случило ли се е такова нещо в Гюргево, или не е, но русчушката полиция и шпионствуващите пачаври „Le Soleil“ и „Дунав“ са повдигнали такъв вик и шум, щото правителството на разбойниците в Дунавският вилает се е смаяло какво да прави. Някои от по-първите негови чиновници говорят, че то ще да запрети на раята не само да носи оружие по кърът57, но и да държи та̀кова нещо в къщите си. Ако се осъществи това предсказание, то от нас ще да отнемат и брадвите, и топорите, и мотиките, и ножовете, с които режем хляб.“ Ние знаем твърде добре какво е турското правителство и затова се не чудиме, че на една нищожна и съвсем частна търговска работа то е дало такъв грозен политически характер. Ние се чудиме на румънските власти в Гюргево, а особено на тамошният префект г. Мурат, които с излишната си ревност и в това отношение показаха, че Румъния е полиция на Турция. Работата е такъв род. Едно частно лице из Букурещ изпроважда до друго частно лице в Гюргево една сандъче с 12 револвера и с 3200 фишека и му пише, че когато се яви при него неизвестното нему лице под псевдоним Кара Михал, то да му дава по един или по два револвера да ги пренесе отсреща. Но при експедитиранието сандъчето из Букурещ, слугата, който го предавал на железницата, като не знаял що е вътре, а в това също време, като виждал по адресата, че сандъчето се изпроважда от едно лице, което е свещарин, казал във фрактът58, че в сандъчето са свещи. В Гюргево се открива тая погрешка и лицето, което трябало да приеме револверите, като не разбрало писмото, обявило, че тие револвери са за Карамихалова, драгоманинът на руското консулство в Русчук. Тая глупост дала право на гюргевската полиция да конфискува револверите и да пръсне из цяло Гюргево, че в конфискуваното от нея сандъче се заключава смъртта на Турция и решението на Возточният вопрос! Ако да не би били ние проприетарин59 на това толкова опасно сандъче, то се бипосмеяли на влашкия теркофилски патриотизъм и попитали би министърът г-на Катаржи, в силата на кой закон гюргевската полиция конфискува стоки, които са позволени да се продават в Румъния, и в силата на коя конвенция не допуща да се внася в Турция оружие. Но защото с тая незаконна и смешна постъпка на румънското туркофилство ние изгубваме цели 860 франка и защото тая работа е съвсем частно и търговско нещо, то молиме г-на министъра да заповяда да ни се върнат раволверите и да земе във внимание това, че тие револвери са купени не за революция, а просто за законна защита против разбойниците на оние нещастни работници, които цяло лято робуват и чернеят по румънските полета, за да спечелят прехраната на семействата си, но които, като се връщат в отечеството си, турските власти по границата им отнемат оружието и изпроваждат своите банди черкези и жандарми да ги обират и убиват. Жив пример на това служи свищовският каймакамин, който преди 3 месеца отне на 50 души градинари оружието и изпроводи 7-те свои кърски заптии да ги оберат близо при Търново и да убият едного от тях. Повтаряме, 12-те револвера бяха за подобни нещастни наши братия, които отделиха от гърлото си по някоя пара и ни се примолиха да им купиме по един револвер. Следователно, виновати ли сме ние за това, че сме искали да направиме малка една услуга на брата си, на баща си и на народът си? Кой закон може да ни обвини за това? От страната на варварското турско правителство отговорът на това наше питание би била бесилницата; но от страната на секи честен човек, а така също и на румънската полиция, тряба да бъде - да ни се върнат револверите.

 

 

       - Из Шумен ни являват, че обвиняемите 50 души български младежи за произлязлото смущение между тях и французите от железницата и досега седят в затворът и че правителството по внушенията на гърците и на някои други турски блюдолизци желае действително да даде на тая една проста демонстрация против развратът чисто бунтовнически характер. Пияното и развратно турско правителство мисли, че французите са биени по заповед от българската главна комета. Разбира се! И оназгодишното лунно затмение беше станало по заповед на кометата, но редакцията на „Източно време“ не съществуваше в онова време, за да попита дяда Симеона Преславски на какви черковни канони60 се е основавал той, когато се е отказал да изпълни желанието на шуменският каймакамин, който посред нощ беше изпроводил заптии в митрополията, за да принуди българските попове да заклепат с клепалата и да се помолят богу да избави месецът от затмение. Ние мислиме, че за подобни глупости никой няма право да обвинява нашият достоен пастир. Ние ще да отговориме на „Източно време“, а в скандалът с французите дядо Симеон е виноват дотолкова, доколкото е бил виноват и в ланското лунно затмение. Той „не е дал воля да стане речената женитба“, за това защото тя е била извършена по-напред по каноните на развратът, които не съществуват в катехизисът на българската нравственост. А дядо Симеон е длъжен да пази нравствеността на своят народ и да не допуща да се разпространява сифилисът на французката цивилизация.

 

 

       - Из Пловдив ни пишат следующето: „По причина на убийствата, за които ви явих в последньото си писмо, са затворени повече от 20 души българи, между които има и няколко жени. Тие българи не са още докарани в Пловдив, а се държат по селата и се мъчат с най-страшните мъки от турските кърсердари. Когато се признаят в престъпленията, за които тие пръв път слушат от своите мъчители, тогава тие ще да бъдат докарани в градът и без никакъв съд ще да се хвърлят в темницата от членовете на разбойническият турски комитет. Тая безчовечна мярка е земена само за това, за да се скрие участието на правителството в тоя комитет.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 9 от 16 февруари 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Съдружник. [горе]
2 Сигурност. [горе]
3 Влак. [горе]
4 Разбойници, крадци. [горе]
5 Кожен пояс за пари. [горе]
6 „Давайте парите, неверници! Или ще ви вземем душите!“ [горе]
7 Т. е. починал. [горе]
8 Арсенал, корабостроителница. [горе]
9 Безделници, хаймани. [горе]
10 „Махайте се оттука!“ [горе]
11 Ротен командир. [горе]
12 Околийски управител. [горе]
13 Пари за пиянство. [горе]
14 Пари за глупост. [горе]
15 Уволнен, отстранен от служба. [горе]
16 „Негодник! Ти изяде дела ни (заплатата ни), ти, хайдутин с хайдутин!“ [горе]
17 Мохамедански калугер [горе]
18 Тържествена, разкошна. [горе]
19 Подарили. [горе]
20 Негодник, подъл човек [горе]
21 Отсяда, гостува. [горе]
22 Съвет, събрание. [горе]
23 Издръжка. [горе]
24 Препоръчано. [горе]
25 Дребна монета. [горе]
26 Жилище на мохамедански калугери. [горе]
27 Лудница, психиатрична болница. [горе]
28 Нива, засята с царевица. [горе]
29 Събирач на натуралния данък десятък. [горе]
30 Християнин, немохамеданин. [горе]
31 Съвет. [горе]
32 Разпит. [горе]
33 Предписание, изложение. [горе]
34 Златни монети. [горе]
35 Стражари. [горе]
36 Негово преосвещенство. [горе]
37 Дотегнал. [горе]
38 „Така, така! Нашето се свърши вече!“ - „Свърши се.“ [горе]
39 Кмет. [горе]
40 Главен. [горе]
41 Забележителен. [горе]
42 Крадците. [горе]
43 Наем. [горе]
44 Началници на полска стража. [горе]
45 Околия. [горе]
46 Пламтящите. [горе]
47 Бирници. [горе]
48 Печките. [горе]
49 Поддръжници, другари. [горе]
50 Кражба, джепчийство. [горе]
51 Подпалвачи. [горе]
52 Управител на вилает (област). [горе]
53 Помощ, субсидия. [горе]
54 Съставна община. [горе]
55 Укривател. [горе]
56 Доброволци. [горе]
57 Полето. [горе]
58 Разписка (разноски) за превоз на стока.[горе]
59 Собственик. [горе]
60 Правила, решения. [горе]

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Христо Ботев, том 3,
под ред. на Николай Жечев, Изд. „Български писател“, С., 1976 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]