Букурещ, 22 септември 1874.

         

П о б р а т и м е   Д р а с о в ! 

         Писмото ти от 11 септемврий получих, но не можах да ти отговоря тутакси, защото бях затрупан твърде много с работа. Радвам се, че си здрав, но и аз те не бръсна. Делото отива зле, ако аз и да си изпълнявам обязаностите по възможност. Мушкам, но кого? И тие ли, които са избрани да мушкат? Когато замина оттука К. Цанков (избраният), то му дадох билети, за да даде в Браила, в Галац и в Болград, и му наумих решението на събранието - да се събере едно количество от 20 лири и да се изпроводи на отсрещните да си завършат работата. На 20 септемврий и аз получавам писмо из Браила, в което ме съдят, че не им изпращам билети. Това ще да каже, че Цанков е забравил не само решението на събранието, но и умът си под полите на някоя фея.
         Както и да е, работата ще да се поправи, но защо ми е, когато ние още от пръв път се показахме неточни в изпълнението [на] своите обещания! Аз писах в Галац и питам Рафаила приемал ли е той билети, или не и, ако е приемал, завършил ли е някоя работа; но нямам още отговор. Из България така също нямам никакво известние. Там трябва да са пиени или заспали. Днес им пиша пак - дано ги събудя. На Панайота (войводата) още не съм писал нищо, защото се боя да го не излъжа някак си невинно. От сичките Ч. Р. К. само Слатина се показа малко по-деятелна. Колкото за Гюргево, сега чакаме да видим какво яйце ще да снесат. След малко време ще да ти пиша пак.
         Питаш ме, решил ли съм се да взема изданието на в. „Независимост“, или се боя. Какво да ти пиша? Аз се, байновата, боя, защото е неприятно нещо да спи човек по водениците и да мисли, че това прави за отечеството си. А аз съм изпитвал тая неприятност едно време, когато се бях положил на обещанията на знаменития патриот, (който сега ще да се потурчи) Войников. Но ти ще да кажеш, че в такива случаи човек не трябва нищо да жалее. Добре. Нека ме обвини някой в користолюбие и нека каже, че аз не съм презрял даже и това, с което съм можал да бъда много по-полезен на отечеството си. Самоволната сиромашия уби и талантът ми, и животът ми, и родителите ми. А каква полза аз принесох на отечеството си? Никаква. Наистина, най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на друга - на любовта към ближният? У нас е така: останеш без парче хляб, то ти си слуга, а станеш ли слуга, то ти си роб и тебе се не дава да работиш нищо човеческо, нищо самостоятелно. Ти трябва даже нищо за не знаеш. Това съм аз изпитвал и затова се боя да оставя училището и да взема вестникът. Но между думите:   б о я   с е   и   не   ща има голяма разлика, затова пиши ми и посъветвай ме какво да правя. При мене са и двамата ми братя, за които няма кой други да се погрижи, освен мене. Каравелову не пиши, че съм се оплаквал от съдбата си. Той не може да ми помогне, защото и той е като мене. Допъти повече. Прощавай.

Б о т й о в 

 

върни се | съдържание | продължи