Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

 

ДО ДАНАИЛ ПОПОВ

 

Христо Ботев

 

 

             

    Б а й   Д а н а и л е 

 

 

         Недейте се сърди, че ви не отговорих досега на писмото. Причините бяха тие, че от два месеца насам аз бях твърде много залисан както с нарежданието на печатницата, така и с други някои работи, които бяха облегнали само на мене. Днес съм вече по-свободен. Вие ми пишете, че някой си поп, от заточение, е написал брошура, която искате да [се] напечата. Ако е за Знаме и ако не е твърде дълга, то аз я би обнародвал; а ако не, то може да я напечатам и отделно, само, разбира се, като й поуправя слогът. Ако е у вас това произведение на страдалецът, то изпроводете го да го видя. Едно условие само ще да ви предложа. Аз съм в началото на своята печатарска деятелност, следователно съм къс в средствата. Добре ще да бъде, ако се съгласите да купите вие хартията за печата, а после от продажбата на книгата да ви се върнат парите. Така също и аз: като си извадя разноските за печатът - остатъкът можеме да употребиме за каквото общеполезно дело желаете. Можем например да го изпроводим на заточените. Много съм ви благодарен за сведенията из Диарбекир. Пишехте ми, че имате някакъв си списък за измрелите досега страдалци. Изпроводете ми го да го обнародвам. Не зная добре ли постъпвам с дописките ви. Пишете ми откровено за това.
         Онова теле из Браила е безумно. Аз му натърках носът в едно писмо и вярвам, че ще да си налегне дрипите, т. е. ще да остави настрана пачаврата си. Той е сляп поклонник, но именно затова го и презирам. Не обръщай внимание на бълвочите му. - Откровено да ви кажа, вие минувате за привърженик на Каравелова, затова и мнозина от новите ви считат за съучастник в сичките негови подвиги. Ако не бях се отделил от него, то и аз щях да си пострадам. Знаете ли, че той - дордето бях у него и без да зная аз - е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на Знаме? Той предвиждал, че аз ще да зачеша неговите патрони и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик1. Това ми пише Панайот. Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер. Впрочем, извинете ме, че аз захванах за това, което може да ви не интересува. Аз ще да чакам още няколко време, дордето се срещна с някои и други лица, пък ще да си премеря и името, и характерът, и честността си с неговата. За великите хора трябва и материал за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучил твърде добре. Не е останало кьоше в душата му, за да не проникне моята двугодишна изпитливост. Студизмът2 е верен, а материалът - грамаден.
         Жално ми е, че при дохожданието ми в Букурещ не можахме да се срещнем, за да засвидетелствувам благодарността си и искрените почитания към вас. Приемете ги сега писмено и извинете доброжелателят си.

 

 

         Х р.   Б о т й о в

 

 

         Букурещ, 28 юний 1875 г.

 

 

 

 

---

 

 

1 Посредничество.
2 Вероятно - проучване, изучаване.

 

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]