Б а е   С т а м б о л о в! 

         После отговорът ми до г. Горова, мисля, че е излишно да отговарям на разсъжденията ти в последното писмо. Ще ти благодаря само за това, че в тоя случай ти се показваш доброжелателен към мене, като ме запазваш от зачерньование „пред себе си и пред другите“. Вярвам, че ме запазваш добре и от чуждото зачерньование, което мисля да е станало цел на някои мои „приятели“. Така ли е? Ако е така, то хиляди пъти ти благодаря! Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения, но искам да те и извиня пред някои други интересующи се за това лица; затова прости ме, дето не ти пиша днес по-напространно. Ние скоро ще да се срещнеме.

Твой приятел   Х р.   Б о т й о в

         Букур[ещ], 11 декемв[ри] 1875

         N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато.
         Кажи на Иванча, че сръбският консул доби заповед да дава паспорти на нашите политически бежанци. Вчера ме вика и ми иска списъкът на тие бежанци. Но аз ги не познавам. Направи, ако щеш, такъв списък за гюргевските и ми го изпроводи. Ако не щеш, то пак ми пиши, за да извадя барем на тукашните двама-трима.

С ъ щ и я т

 

върни се | съдържание | продължи