ГЕРГЬОВДЕН

 

Христо Ботев

 

 

„Паситесь, добрые народы!
Вас не разбудит чести клыч;
Начто стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь...“
                                              Я з ы к о в

 

 

 

 

Ликуй, народе! Старо и младо
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и сички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
„Блазе й - би казал, - живей овцата
и от народът мой по-честито!“
И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя - божи разбойник...
Бездушен, глуп, изгнил покойник.
Жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
На̀ - днес богати и сиромаси,
пиени там - те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят...
Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Стихотворението излиза за първи път във в. „Будилник“ - бр. 1, г. I, 01.05.1873 г., а по-късно - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Стиховете, които Ботев поставя за епиграф на стихотворението си, не са от Язиков, а са от Пушкин. Ботев ги е цитирал по памет и вероятно е забравил от кого са. Тази грешка пръв посочва Пенчо Славейков в книгата „Пушкин в България“, С., 1940 г.

върни се | съдържание | продължи