В преминалият брой на листът си ние известихме на своите читатели, че румънският вестник „Балкан“ ще захване да се издава и на български език и че редакторът на тоя лист е просил субвенция от тукашните наши така наречени „стари“. (Ние не употребяваме тая дума в такъв смисъл, в какъвто е тя употреблявана в „Свобода“, в „Независимост“ и в „Тъпан“). Освен това ние казахме, че българското отделение на „Балкан“ ще се редактува от г. Л. Каравелова. Като отговор на това наше известие, „Балкан“ иде да ни докаже, че „колкото се касае до субвенцията и до участието на г. Каравелова“ в редактуванието на българското отделение на „Балкан“, то това било просто едно измишление от наша страна. За да покажеме на нашият събрат, че ние се не занимаваме с измишления и че слухът, когото съобщихме като слух, излазя положителен факт, ние повтаряме своите думи и ги потвърдяваме със следующите аргументи: първо и първо, от самият отговор на г. Цанкова се види, че „Балкан“ ще да се издава на български език, защото господството му не опровергава това, а, напротив, го потвърдява. А това именно беше главното нещо в нашето книжевно известие. Второ, ние се известихме из достоверен източник, че г. Цанков е искал помощ за тая цел, но че неговите родолюбци му са отговорили така: ние ви би дали субвенция, но ако захванете да издавате „Балкан“ на французки език, а не на български. Това измишление ли е, г. Цанков? Ако е измишление, то помолете оние, от които вие не страните, да ни изобличат в това. А колкото за туй, че българското издание на „Балкан“ ще да се редактува от г. Каравелова, то е ясно като бял ден, защото г. Цанков не познава добре българският език и че г. Каравелов отдавна вече желае да има в ръцете си такъв политически орган, в редактуването на когото да се скрие зад гърбът на другиго някого. Но и в това отношение ние оставяме думата „измишление“ на средата, дордето се появи първият брой на българското издание на „Балкан“ и тогава ние ще да покажеме кому тя тряба да се покачи на шията - нам ли, или на нашият събрат. Засега ще да кажеме само това, че ние без никакви намерения и без никакви задни мисли съобщихме тие истини на читателите си.

[в. „Знаме“, г. I, брой 22 от 13 юли 1875 г.]

върни се | съдържание | продължи