Г-н Никола Тодоров, който от няколко години насам се е заел да издава на български език романи и повести, ще да издаде засега „Тайните на инквизицията“ от В. Фереала, превод Н. Михайловски, и романа „Цариградските потайности“ от П. Р. Славейкова. Колкото и да е похвална целта на г. Тодорова, ние не можеме да му не забележим, че „ползата и поучението“ на романите са неща относителни и условни за различните народи. За французкият народ могат да бъдат „полезни и поучителни“ романите даже и на Пол-де-Кока, а за нас не ще да има смисъл даже и Гетевият „Фауст“. Романите, повестите, разказите и въобще чисто литературните произведения тряба да се приравняват или по-право да кажем, да отговарят на стремленията и на характерът на онзи народ, на езикът на когото се пишат или превеждат тие. На основание на това за нас са потребни засега такива литературни произведения, които отговарят на нашите потребности и стремления и които имат съвременен и общочовечески интерес. А в това отношение нам може да послужи литературата на оние народи, които са били или са и сега в такова положение, в каквото сме и ние. И в това отношение нам е потребна, преди всичко, „азбуката“ с нейното най-ново и най-лесно преподавание. От това, струва ни се, г. Тодоров ще да разбере, какво искаме ние да кажеме относително изборът из чуждестранната литература. Оставете настрана различните „Телемахи“, „Геновеви“, „Душици“ и пр., и пр. и превождайте това, което има смисъл и за нашият народ. А „Тайните на инквизицията“ са произведение слабо и недостойно да се превожда.

[в. „Знаме“, г. I, брой 12 от 28 март 1875 г.]

върни се | съдържание | продължи