Откакто е захванало да се издава „Знание“, ние не сме споменали, като-речи, нищо за него. Това може да бъде обидно за оние, които така горещо желаят да просветят колкото се може по-скоро българският народ, затова ние ще да присъединиме гласът си при онзи хор похвали, с които се посрещна листът за наука и литература, и ще да кажеме своите две думи. За да дадеме по-голяма важност на похвалите си, ние ще да потвърдиме думите на едного от
редакторите на тоя лист, който ни уверяваше в началото на своята кариера, че не сичките народи в Европа имат такъв журнал, каквото е неговото „Знание“. И наистина, ние поздравяваме „Дружеството за разпространение полезни знания“, че то отговори на предложеният от него вопрос „какво тряба сега да правиме“ със следующите действително знаменити думи: „Европейските народи са работили достаточно и изработили са доволно много: а ние сме длъжни да превождаме, да заимствуваме, да извлекаваме, да четеме и да се учиме.“ В това се състои спасението на българският народ! Ако нашето вероизповедание и да ни не позволява да се съгласим с убежденията на „Дружеството“,
но защото българският народ е дотолкова изостанал надире в сяко едно отношение от другите народи, щото и с най-малките и с най-нищожните пожертвования човек може да спечели слава, уважение и безсмъртно име, то ние хвалиме това „Дружество“, хвалиме неговото „Знание“, хвалиме и неговите убеждения.
Едно нещо, което ще да забележиме на „разпространителите полезни знания“, е да не правят такива „погрешки“ в своите преводи, заимствования и извлечения, т. е. да не издават чуждите произведения и трудове за свои, защото литературната кражба е много по-опасна от обикновената. Така например, ако да би бил жив Хайне или неговият руски преводител Михайлов и ако да би прочели „Новата песен“, поместена в 3 брой на „Знание“, то тие тутакси би хванали вашият поет с лукът в торбата и би му казали, че това произведение е превод от руски и носи заглавие „Трагедия“. Да промениш само заглавието на някое стихотворение и да изоставиш един или два куплета, защото си не можал
да ги преведеш, то не ще да каже, че това стихотворение е плод на твоят талант. То е превод или подражание. Ние казваме това за ползата на „Дружеството“, защото жената на Хайне е жива и е чифутка, та твърде лесно може да улови кражбата и да глоби крадецът, ако да би бил той даже не с пет литри мозък, а и с цели 10 оки. За да не стават такива погрешки, ние молиме редакторите на „Знание“ да известяват под рубриката си „Полезни книги“, из кои именно книги тие превождат, ако не други, то барем ние ще да предупреждаваме дружеството от подобни погрешки. Пък освен това, ако тие книги са полезни за редакторите на „Знание“, то защо да не бъдат полезни и за публиката? Преди сичко справедливост, господа, справедливост!
[в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.]
върни се | съдържание | продължи
|