Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Моралът на отците от Киприяновския манастир]

 

Христо Ботев

 

       К и ш н о в о,  8  я н у а р и я

 

 

       Аз искам да поговоря за Киприяновският манастир. Нека читателите ви не мислят, че моето желание е да опиша хубавото местоположение на тая българска обител, да им разкажа за нравите, за обичаите и за животът на тамошните свети отци и да ги уверя, че в онова молдованско село, което се намира близо до манастирът, не е останала ни една честна жена, ни една здрава девойка, или с други думи, че манастирът е станал вертеп на развратът, а селото - гнездо на сифилисът. Моята цел е съвсем друга. Аз искам да ви разкажа нещо за делата на оние хора, които се приготовляват да станат владици по България, и да покажа на зографските св. отци какви добри и честни наместници имат тие в своят метох-манастир. И така, да захвана.
       В 186... година из Болград беше тръгнал един човек, който по сичко си виждаме, че съдбата не е била никога ласкава към него. И наистина, това предположение беше право, защото тоя човек нямаше повече от две рубли в джобът и няколко издрани ризи, които носеше в една торбичка на гърбът си. После няколко деня нашият пътешественик пристигна в манастирът, в който в онова време архимандрит беше о. Козма, а иконом о. Памфилий и в който живееше братът на пътешественикът о. Теодосий. Когато пътешественикът се явил при о. архимандрита и когато му разказал състоянието си, то той и о. Теодосий (лице твърде влиятелно в манастирът) му предложили да му дадат едно село под аренда с условие да им плаща при свършанието на годината. В онова време селото Паркари не беше още дадено под аренда. Тие пазаряват това село за 900 рубли и казват на бъдещият арендатор, че тие ще да им запишат в контрактът само 700 р., а другите 2000 той ще да им дава като награда за това, дето ще да го направят човек. Но защото се бояли нашите отци да не би тоя човек да обади някому постъпката на своите благодетели, т. е. да не би да каже, че тие просто крадат тие две хиляди рубли от манастирът, то тие го накарали да се закълне тържествено, че ще да пази тая тайна в най-скришньото кюше на сърцето си. И наистина, заклеванието станало твърде тържествено: отец Козма държал евангелието в едната си ръка, а кръстът в другата, о. Теодосий е четял с дълбоко богопочитание заклинателната молитва, а брат му е седял на колени и гологлав. Сичкото това е произходило в келията на отца архимандрита, в която стените са обкичени с образите на светиите и в която горят няколко кандила пред иконата на Спасителят. И тие хора, които вярват в задгробният живот и в наградата за своите дела, смеят още да се подиграват с тая светиня! Пред нея, за която тие говорят, че са оставили сичките мирски суети, брат кара брата си да се кълне, че ще да участвува в престъплението; брат кара брата си да не обажда за кражбата, която той ще да направи в името на Христа; брат, най-после, лъже брата си, че бог ще да го накаже, ако той изнесе тая тайна пред светът.
       Както и да е, но след 10 години нашият пътешественик, който е плащал сяка година по 2000 рубли на о. Козма и на брата си о. Теодосия, достигна до такова благосъстояние, щото никак не приличаше вече на онзи беден пилигрим1, когото ние срещнахме в началото на своят разказ. Той забогатя, направи си къщя, лозя и градини и купи си една гора, за която само заплати тъкмо 60 хиляди рубли. Отде е земал той тие пари, как ги е спечелил, читателите ви тряба да се усещат: тие са смъкнати от гърбът на бедните и беззащитни селяни. Но работите в 1871 год. зеха съвсем друго направление. От забогателият пътешественик брат му и отец Козма отнеха селото и дадоха го на другиго. Причината на това беше тая, че тие целомъдрени крадци намериха друго едно орудие за своите кражби, на когото дадоха селото за 4500 рубли, и който от своя страна им се обеща да им плаща тайно 3000 рубли, така щото това село, което по-напред се даваше с аренда за 9000 рубли, сега се даде за 7500. Разбира се, че това беше по-изгодно за св. отци, защото с това тие печелеха повече, нежели в първият случай. Тая постъпка с жадният за богатство о. Теодосиев брат разсърди нашият смирен по-напред пътешественик до такава степен, щото той, без да помисли, че ще да отиде в геена2 огнена, изяви шарлатанството на своите благодетели и разказа за техните кражби и подлости.
       Това като разказвам, то нека мислят читателите ви, че икономът на тоя манастир, за когото аз споменах в началото на своят разказ, е някой свети човек. Ако той и да не е бил причестен в гореспоменатите кражби, то причината на това беше тая, че о. Памфилий беше занят в онова време със съвсем други операции по селата. Той събираше хиляди рубли за зестрата на една от своите многочислени любовници и нощни посетителници. Слушайте! Аз сам съм живеял в тоя прочут манастир и не веднаж през нощта съм виждал как се отварят тихичко вратата на о. иконома и как влазят в неговото свято обиталище 17-18-годишни женски създания, които, види се, за да приемат благословията на тоя бик, са принудени да се преобличат в мъжки дрехи. Но да оставиме грешните да ходят на поклонение и праведните да им четат разрешени молитви, а ние да продължиме своят разказ за светиите.
       Киприяновският манастир е един от най-богатите манастири в Бесарабия. Той има около 18 свои села, от които годишният доход се простира до 70-80 хиляди рубли. Сметнете сега, че от сяко едно село нашите св. отци, освен определената си заплата, земат тайно по 1000 или по 2000 рубли на годината, и вие ще да си съставите ясно понятие за богатството на тие дармоеди. Изедници! Защо ви е това богатство, когато вие не знаете за какво да го употребите? Или като обогатявате роднините си с потът на толкова хиляди живи същества, като давате громадни зестри на своите любовници и нощни посетителки и като съдържате млади и невинни 15-годишни момченца за удовлетворение на своите скотски страсти, то мислите, че с това принасяте някаква полза за човечеството? Защо съществувате вие? Не за това ли само, за да сеете разврат, пиянство, глупост и сякакви други манастирски добродетели? И с тие калугерски качества между вас има още и такива личности, които се готвят да станат владици по България! И, види се, ще да станат, защото ако нашата нефанариотска екзархия се е решила да овладичи такъв един безсовестен интригантин, какъвто е Доростоло-Червенски Григория, който уби домашното щастие и съпружеската чест на почтеният търговец г. Д., то не е чудно да овладичи и няколко от тие апостоли на развратът и на безнравствеността, които са беснели извън България и които имат доволно богатство, за да вържат няколко хиляди лири за опашката на магарето... Блазе тогава на онова стадо, което ще да пасат такива пастири, пред които не само Дорчо и Григорчо, но и най-отчаяните фанариотски развратници би трябало да се поклонят до поясът си. Но аз и това ще да оставя на произволът на екзархията и ще да се обърна към оние старци от Зограф, които тряба да интересува тоя въпрос и които са длъжни да отговарят както за нравствеността на своите наместници, така и за оние огромни капитали, които се харчат за вредът на човечеството. Аз би желал да зная, велики и свещени дармояди, няма ли между вас барем двама или трима по-честни старци, с които да заместите тие до мозъкът на костите развалени хора? Тие поглъщат сяка година от 20 до 30 хиляди рубли, а с тие суми вие би могли да принесете голяма полза на човечеството. Вие би могли да отворите няколко училища в България, да поддържате няколко ученици в Русия или другаде, и да употребите барем петдесетата част от доходите си за нравственото повдигание на оние сиромаси, от които сте смъкнали даже и кожата от гърбовете им. Вие получавате сяко година из Киприяновският манастир по 30 000 рубли, но я ми кажете, какво добро сте направили вие с тие сиромашки сълзи? Това ли, дето вашите наместници са докарали в някои и други села развратът до nex plus ultra3? Това ли, дето заедно с рясата, която сте им дали право да пристъпят семейните прагове на простите и богобоязливи селяни, да безчестят жените им, дъщерите им и децата им, и да се напиват в къщите им до вцепенение? О, смирена черна дрехо, колко гнусоти и престъпления се скриват под твоите широки поли! И наистина, като разгледа човек животът и далата на тия всемирни дармоеди, които се не срамуват да говорят, че са се отрекли от светът и от тялото си за спасението на душата си и за друг някакъв си по-добър духовен живот, и като сравни животът им с поученията им, и целта им с делата им, то ще да дойде до такова заключение, че тие се отричат от тялото си, за да намерят повече средства да му угождават, и че тие говорят за духовен някакъв си живот, защото нямат нищо свето, нищо човеческо и защото сами не вярват в тоя живот. Или после това и почитай, и се кланяй, и целувай ръката на тие светотатци!
       Колкото и да е скръбно моето заключение, но като христиенин, аз ще да кажа, че своите горчиви думи аз не отправям към сичкото наше българско и православно духовенство, а към оная само негова част, която се е развалила до най-крайна степен и която в това също време иска да играе роля в нашата крайно доверчива екзархия. Аз зная, че между нашите духовни отци има добри учители, умни пастири, щедри и искрени родолюбци, но аз излязох може би из приличието на своят сан (и аз съм духовно лице) само затова, за да докажа, че когато екзархията ръкополата владици, то тя тряба строго да изследва животът, характерът и преминалото на своите кандидати. Православието е обезславено от фанариотите и ние не тряба да следваме тяхната традиция. Но как постъпваме ние в това отношение? Водиме ли се от истински човечески начала? За да не продължавам, аз ще да кажа, че избиранието на Червено-Доростолски Григория дава твърде красноречив отговор на това мое питание. Ако избиранието на тоя човек за владика и да е станало чрез влиянието на чорбаджиите и техните мекерета, то това никак не смалява отговорността на екзархията за това престъпление, а напротив, показва, че тя не е нищо друго, освен сянка от волшебен фенер, с която карагьозите са наумили да си играят с нашият простодушен народ. А това произлазя от туй, че у нас и досега още владеят златните телци, проповядват замаскированите шарлатани (ох, отче Марко Балабанов) и учат ни на ум и на разум патентованите глупци на православието. Тежко на народът!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 6 от 19 януари 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Странствуващ богомолец.
2 Ад. Пъкъл.
3 До крайна степен.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]