В брой 16 на в. „Напредок“ е поместена една критическа статия от г. Стойкова под заглавие „Периодическо списание на Бълг. книжовно дружество“. Секи, който би прочел тая статия, би видял доволно ясно, че авторът й напада повечето на достойнствата, нежели на недостатъците на това списание; затова ние я би оставили без никакво внимание да украшава стълповете на гореказаният вестник, ако редакцията на „Напредок“ да я не би земала под свое покровителство и ако да не би я рекомандувала като достойна за особено внимание.
       Да кажеме и ние няколко думи за нея.
       Като говори доволно безграмотно (г. Стойков не знае даже де да употреблява запетаи) за някои и други недостатъци на „П. списание“, г. Стойков дохожда до неговите критически статии и излива почти всичкото свое знание. Той поразровил списанието, но като не намерил в него бисер, заловил се да рови и критиката. Ровил той, ровил и доровил се до това, щото видял, че критиката за бълг. история от Шишкова била попръжня, а критиката на статията за богомилството от Каролева и на читанката от Икономова била най-недостойно превъзнасяние. А сичкото това произлязло само и само от туй, че Шишков имал злочестината да се учи в Париж, и Каролев и Икономов щастието да се образоват в Русия, т. е. - там, дето се возпитавала и редакцията на „П. списание“. Браво, г. Стойков! Ние не знаехме досега де сте учили вие, но после тая специално детинска глупост, която се рекомандува и от енциклопедическият в това отношение „Напредок“, ние се уверихме вече, че и вие сте се учили там, дето се е учил г. Шишков, т. е. - че и вие не сте научили друго нищо, освен да мислите, че като сте ходили в Париж, то вашите бълг. истории, вашите словесности и вашите драми и комедии са оградени вече от преследованията на здравият разум. Не е така, г. Стойков, не е! Задачата на критиката е много по-висока, отколкото мислите вие със своят миниатюрен мозъчец. Чели ли сте вие сичките оние произведения, които критикуват „П. списание“ н Б. К. дружество? Ако сте ги чели, то можете ли да ни покажете, кои именно достойнства в произведенията на Шишкова то попържа и кои недостатъци в статията на Каролева и в читанката на Икономова превъзнася? Ако направите това, то ние за хътърът на парижаните ще се откажем от мнението си, че критиката в гореказаното списание е написана делно, умно и справедливо и че авторът й се е отнесъл даже доволно снизходително към някои и други литературни шарлатани. А ако не направиме това и ако продължите в същото време да бледословите и да лъжесвидетелствявате по вестниците, то ние имаме пълно право да ви дадем следующият съвет: земете Граматиката на Груева, Логиката на Берона, Словесността на Войникова и Христоитията на Райна Поповича (тие произведения са гениални за вас) и научете се по-напред да четете, да пишете и да мислите (извинете ни тая нескромност, ако сте някое брадато и мустакато дете), пък тогава излезте със своите критически способности да доказвате на светът, че хората си губят времето само за това, за да похвалят Павла и да укорят Петра. А Париж оставете настрана. Той не е никак крив, че различни Шишковци, Балабановци, Йовчовци и Стойковци се връщат из него с осакатени умове. Науката и образованието нямат нищо общо с белите ръкавици, с високите капели и с лаковите чепици. Така ли е, г. Стойков?

[в. „Знаме“, г. I, брой 2 от 15 декември 1874 г.]

върни се | съдържание | продължи