Излязла е IX и X книжка на „Периодическо списание на Българското книжевно дружество“. Тая книжка се отличава от издадените досега осем книжки с още по-голяма сериозност и с още по-удачно избран материал. Единствените нейни недостатъци, които твърде много бият в очите на читателите, са лошият печат и езикът на г. Бончова. Но печатът ние ще да отдадем на сиромашията на самото „Дружество“, а на г. Бончова ще си позволиме да направим малка една забележка. При сичко че „Книжевното дружество“ (особено неговият действителен член г. Дринов) има голяма претенция да се приеме неговото правописание в българският език и при сичко че една от първите негови задачи е обработването на този език, ние видиме, че „Тарас Булба“ се чете мъчно и че критиката на г. Бончова, по причина на езикът си, губи много от своите достойнства. Види се, че г. Бончов е обръщал твърде малко внимание на това и затуй езикът му е излязъл необработен, неокастрен и пълен с русизми. Но както и да е, а критиката на г. Бончова е написана делно, умно и справедливо и ние никак не сме съгласни с оние наши „книжници“, които я намират пристрастно строга и прекалено остра. Напротив, ние виждаме, че авторът й се е отнесъл даже доста снизходително към някои и други авторитети, които просто шарлатануват в нашата литература. А това произлазя от туй, че г. Бончов и досега още не се отърсил от убежданието си, че и в нашите училища занапред трябва да се предават не само закони божии, но и различни теории и ръководства за словесността. Инак, той би казал г-ну Войникову, просто и ясно, че неговото „Ръководство“ е безплолезно и даже вредително за народът и посъветвал би г-на Данова друг път да не издава подобни боклуци.

[в. „Знаме“, г. I, брой 1 от 8 декември 1874 г.]

върни се | съдържание | продължи