Б о л г р а д,   12   ф е в р у а р и я

       Чрез една телеграма из Букурещ до някои тукашни нотабили се известих, че рекрутацията на колонистите, която щеше да се захване на 17 февруария, се е отложила на едно неопределено време. Тая мяра на рум[ънското] министерство, както искат някои си да кажат, е плод на депутацията, която преди няколко време ходи в Букурещ, за да иска изменение на новият закон за колонистите. После тоя нищожен и ненужен успех на депутацията, нашите колонисти ще да помислят, че г. Хорозов (депутатин в камарата) и г. Н. Атанасов (член на новата депутация) им са принесли каква-годе полза и затова тряба да се оставят да експлоатират и занапред доверието на нашето крайно просто население, както са го експлоатирали и досега. Вие твърде добре знаете биографията на г. Хорозова като обществен деятел, затова ще да е излишно да ви доказвам, че и в тоя случай нашият депутатин е работил твърде недобросовестно. А г. Атанасиев е такава нова способност, която разбира интересите на своите съграждани дотолкова, доколкото може да ги разбира и секи един невежа. Господство му е бил най-напред кръчмарин, после е захванал да се учи да чете и да пише и, най-после, след няколко годишни търкаляния из канцелариите и подсмърчания пред по-силните, той стана голям човек, комуто трябаше да се доверят интересите на колониите. И наистина, такива личности като г. Атасиева се съгласиха лятос с правителството да се наложи новият закон (целта им беше да станат мушиери, защото мислеха, че колонистите не ще бъдат в състояние да си откупят земите, а ще да отстъпят правото си на своите богати защитници) и тие същи личности днес, според понятието, че „кроткото агне две майки суче“, отиват да се молят на правителството за облекчение на законът. Но знаете ли какво е това облекчение? - Да не дават колонистите солдати! Това показва, че по-голямата част от нашето население не знае нито какво иска, нито какво му тряба. Не рекрутацията ще да бъде причина на нашето нравствено и материално съсипвание, а отниманието и препродаванието земите ни и парализиранието школите ни; следователно, ето де трябаше да търсят облекчение нашите прокопсани депутати. Боят се да станат солдати, а се не боят, че после няколко години ще да останат и без ризи на гърбът си. Рекрутацията даже може да ни помогне в много случаи. Но кому да говориш и кой да те чуе! Ние не можахме да опазим училищата си от светотатската ръка на неразбраният румънски патриотизъм, та ще да предвидиме онова зло, което ще да ни се струпа на главите после година или две! Селските училища са вече в ръцете на румъните, а централната школа отдавна вече е достигнала до такова положение, което, когато и да е, ще даде право на правителството да турне ръка и връз нея. Когато си неспособен да употребиш нещо за своята полза, то ще да бъдеш принуден да го отстъпиш на оние, които са способни да го употребят за твоя вреда. А нашата неспособност се е обърнала вече на пословица. Аз би поговорил тука за плачевното състояние на нашите колонистки училища, но времето ми сега не позволява да направя това. Аз ще да кажа само няколко думи за знаменитата болградска гимназия, връз която полагаха такива големи надежди и тукашните, и отстрещните наши братия, но която днес и самите ученици наричат убежище на сякакви бездарности и скопище на различни „нищии духом и богати глупостъю“.
       Освен неспособността или, по право да кажа, разпущеността на управителите, и освен бездарността или сляпотата на една част от професорите, в гимназията има и такива личности, които в другите страни би били способни само за келнери. А ако е така, то не е чудно дето тие личности са достигнали да служат за подигравка на учениците. И наистина, кой се не би присмял на такъв един учител, който преподава българска литература, а на полугодишният екзамен изпитва изпитва учениците из VII клас от география? Кой се не би подиграл с такова едно животно, какъвто е учителят на немският език г. Данческу, който си позволява да го теглят за косата учениците даже от III клас? Както щете, не една или две крастави кози дават лошаво понятие за сичкото стадо; а на румънското правителство това е и потребно. Преди 10-на деня г. Данческу, като влязъл в III клас на урок, учениците го хванали пак за косата, но той като не бил разположен за шега, ядосал се и тътрил такъв бой на едного от тях, щото сичките професори и ученици се струпали да погледат на плачевната комедия. Това е гнуснаво и отвратително нещо. Аз се моля г-ну Теодоровичу и на сичките по-свестни учители от гимназията да обърнат внимание на това и да се погрижат да отстраняват вече такива донкишотствующи личности, които нанасят пятно на учителските тела и които дават пълно право на румъните да подкопават съществованието на това свято българско учебно заведение. Г-н Теодорович и трезните мозъци тряба да са се убедили, че орелът, който държи кръстът в устата си, твърде лесно може да ни извади очите с краката си...

[в. „Знаме“, г. I, брой 9 от 16 февруари 1875 г.]

върни се | съдържание| продължи