Печатницата на в. „Напредок“ являва чрез своят орган, че тя ще да издаде на български език книга под заглавие: „Статии по (за) българската вехта и нова черковно-политическа история“. Като говори за това свое „от висока важност“ дело, почтената редакция на още по-почтения „Напредок“ му прави следующата препоръка: „В сегашното мрачно и критическо време нашият народ има нужда да разбере и да съвземе мислите си (чуете ли? да разбере и да съвземе мислите си? Разбирате ли нещо, байо Йоакиме Груев?) и да познае де се намира, сиреч, след своето петнадесето столетно пътувание и развивание през историята, да познае: днес до кой стадий е достигнал, на кое ново поприще е застанал.“ Ние не знаехме, че има на светът такива човеци или народи, които да не разбират мислите си, но редакцията на в. „Напредок“ е готова да тури себе си за пример и да ни докаже, че има и такива хора, които не само мислите си, но и думите си не разбират. По-надоле редакцията говори: „Книгата, която представяме на бълг. публика, са зема да разправи за този вопрос; тя е огледало, дето събрани на малко пространство минуват една след друга картините на бившата наша черковно-политическа история и сцените на новата наша история от събужданието ни до приглашението на схизмата. Ние са не съмняваме, че прадлагаме на бълг. публика едно дело от висока важност (да разбере мислите си), от голяма полза (и да ги съземе), което при това е леко и занимателно за четение (колкото е лека и занимателна неговата препоръка). Това дело е първо (а не е ли последньо?) от тоя род тъй в нашата, както и в странната литература, и заслужава щото секи четовен българин да го има.“ Повтаряме, ние не знаем ще да може ли тая книга да разправи на бълг. публика „нуждата да разбере и да съземе мислите си“ и не можем да кажем колко именно аршина е висока нейната стойност, но защото това дело е първо, както в нашата, така и в иностранната литература, то ние питаме почтената редакция на в. „Напредок“, кой е авторът на това съчинение и превод ли е то или оригинален труд?

[в. „Знаме“, г. I, брой 8 от 2 февруари 1875 г.]

върни се | съдържание | продължи