Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Уволнението на Теодосиадис]

 

Христо Ботев

 

       Т у р н о  М ъ г у р е л е,  19  д е к е м в р и я

 

 

       Известният вам фанариотски шарлатанин, русчушкият български кръвопиец, турският явен шпионин, валийският, чрез своята жена, любимец, доландарджият1 на русчушките бакали, хлебари и касапи, крадецът на четирите стотин лири из русчушката правителствена каса, и, най-после, тукашният дипломатически пашпортчия и българският в сяко едно отношение изедник, т. е. благородният елин кириос Д. Теодосиадис, подви вече опашката си из нашият град и с наведена глава отиде да търси щастие по земята и мющерии за своята прекрасна и нежна половина. Да ви разкажа с какви главоболия успяхме ние да изринем това гюбре оттука, от което бяха проплакали цели стотини и хиляди сиромаси българи.
       Когато това грубо, развратно и безочливо дете на Караказан открадна четирите стотин лири из правителствената каса в Русчук, то губернаторът на Дунавският вилает, който има голяма слабост към джелвелиите2 фанариотки и който се топи като сняг пред погледът на m-me Теодосиадис, се умилостиви за нейният дражайши съпруг и наместо да го предаде, както се казва, в ръцете на правосъдието, назначи го за шпионин и за пашпортчия в Турно Мъгуреле. Като дойде тоя неспособен вече за оланин елин и като постъпи на твърде евтино спечеленият от жената му пост, то, като сяка крастава коза, захвана да вири и тука опашката си, т. е. да прави и тука такива низости, подлости и шарлатанства, каквито е правил в богатият в това отношение Русчук. Но като видя, че по положението си той не може да повреди сяка една личност, която има щастие или нещастие да носи името българин, то обърна почти сичката своя фанариотска злоба само към оние наши нещастни братия, които с кървав пот на лицето си спечелват някоя и друга пара в Румъния и отиват в отечеството си да прехранят децата си и да заплатят данъкът за своите черни и скръбни дни. Какво правеше тоя безчовечен фанариотин? Като пашпортчия и като правителствен агентин той глобеше, обираше и събличаше оние бедни хорица, които за да преминат отстреща, се принуждаваха да се яват пред неговите жадни очи и да го молят да им подпише пашпортите (но той ги не подписваше, а ги късаше насила и им даваше нови); като шпионин той клеветеше пред никополският каймакамин3 съвсем невинните наши селяни за „комета“ и за бунтовници и земаше една част от обирите, които извършваше над тях тоя официален разбойник; а като грък, и при това заедно най-низък шарлатанин и най-отчаяно враг на българите, той беше станал ятак на разбойническите чети отстреща, водеше с тях и с каймакаминът, като-речи, явна и официална кореспонденция и добиваше от тях достойна за това дело награда. Разбира се, че секи един колко-годе независим българин, като виждаше какви злодейства правеше едно леке, което вчера е било оланин, а днес црез жената си е станало баджанак на Мохамеда, трябаше да възнегодува, за да го срине барем от пред очите си. С тая цел аз обнародвах едно дописка в „Независимост“ и с тая цел писах и в цариградският французки вестник „Курие д`Ориан“. И в двете си дописки аз с верни краски описах поведението на тоя протомайор шарлатанин и дадох на валията да разумее, че ако очите на m-me Теодосиадис и да са твърде упоителни, но раята не е никак крива и длъжна да търпи злодействата на тоя малък тиранин. Освен това аз доказвах, че Теодосиадис, като чиновник, който е прострял кражбите си и връз правителствените суми, ако и да не заслужава, по юридическите понятия на Асим паша, наказание, само и само затова, защото жената на тоя изверг има голямо сходство с Мохамедовите гурии4, то валията можеше да го земе при себе си за чибукчия или за ахчия5, а не да му дава служба вън от държавата и да иска да го укрие от преследованията даже и на общественото мнение. С една дума, аз се отнесох до безпристрастната и правдолюбивата журналистика и в името на тукашните свои съграждани българи исках да се махне това зло оттука и да се избавят нашите селяни от негова[та] враждебна народна ненавист. И така, види се, че гласът на печатъте захванал да има и в Турция какво-годе значение, защото, щом се обнародваха дописките ми в гореказаните два вестника, то нашият кир Теодосиадис, през врат и през глава, побърза да отиде при мъжът на своята жена и да иска милост и оправдание. Какво е говорил валията на своят чирак и какви съвети и наставления му е дал, аз не зная; но после десет деня бавение в Русчук, той се върна като попарен и, щом стигна тука, захвана да продава покъщнината си. В това време (види се, по съветът на своят патрон) той напечата едно съвсем шарлатанско оправдание в браилската гръцка пачавра „Силоги“ и напъваше се да докаже (чрез онзи вестник, който от никого почти не се чете!), че той не бил уж изпъден из службата си, но че си дал оставката сам и че за доказателство на неговата „честност“ правителството щяло да го награди и с някакъв си знак или орден. Аз отсега още зная, че тоя знак или тоя орден ще да бъде някаква кърфица или някаква муска за m-me Теодосиадис и че тоя знак ще да се даде от пашата за памет на една преминала вече любов, защото разказват, че Асим паша си е намерил вече друга любовница. А това е твърде за вярване, защото, както се научих от тукашните гърци, техният образован пашпортчия щял да отиде в Цариград да си търси служба между своите еднородци-фанариоти. Види се, че горещият защитник на патриарханата и неуморният дописник на „Неологос“ от любов към българите ще да се подстриже [за] калугер и ще да поиска да стане владика на някоя смесена епархия. А жената му? О, тая целомъдрена Венера ще да стане член на светия фанариотски синод и тогава цариградските българи ще да направят още една постъпка пред екзархията, за да се помирят със светата майка тимархана6. Разбира се, че в тоя случай не само балкапските бекяри, но и секи един чапъкнин ще да последва примерът на цанцугерът Марка Балабанова и на ученото теле Гаврила Кръстовича. . .
       Но както и да е, а ние се избавихме вече от известният шарлатанин; затова нека ми бъде позволено да изразя искрената си благодарност към почтените редакции на „Независимост“ и на „Курие д`Ориан“, които и в тоя случай послужиха на правдата, на истината и на нашият добър и признателен народ. А русчушкият валия аз ще да попитам: ако е справедлив човек и ако е изстинала вече любовта му към m-me Теодосиадис, то защо държи братът на нейният мъж, Ипокрита, като тескереджия в София, когато и той е такава също стока, каквато е и брат му? Не е ли той онзи чапкънин, който гръмна с револвер и уби българчето в Русчук? Или оние хора, които са длъжни да лежат в темница, в Турция са достойни да занимават7 правителствени служби? Браво, Турция! Аферим, Асиме!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 3 от 22 декември 1874 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Мошеник.
2 Хубавите.
3 Турски управител на административен район (околия).
4 Прекрасни девици в Мохамедовия рай.
5 Готвач.
6 Лудница (става дума за Гръцката патриаршия).
7 Заемат.

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]