ОТДИХ

Ти ела, разбули ме тогава -
на великата радост в часът,
кога царствений ден ще изгрява
над изгубений в бездните път;
ти ела и болезнено нежно
аромат над душата разлей
и за радост и щастье безбрежно
чародейната песен запей.

 

Аз от нея пробуден, ще стана
и мощ светла ще бликне у мен,
и със теб, о зора възмечтана,
от лазурни мечти упоен -
ще летя към пределите звездни,
поглед в слънцето златно опрял -
ще летя над долини и бездни,
преизпълнени с мрак и печал.

 

 

 

 

---

 

 

Отпечатано за пръв път в сп. „Из нов път“,
1907, кн. 4.

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи