ПРЕДЧУВСТВИЕ

Изнизват се години след години,
аз все напред и все напред летя,
и в адский зной на тъжните пустини
преследвам призрака на любовта.

 

Венец челото ми не украсява -
оттам на струйки кървав пот се лей,
ужасна мъка взорът замъглява,
че за почивка моят дух копней.

 

О иде час на ужас и тревога,
възпрян на бездните край тъмни бряг -
ръце ще да отпусна в изнемога
и с грозен вик ще литна в черний мрак.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи