ПРОБУЖДАНЕ

Събуждам се и гледам - стръмен път
далеч пред мен извива в мрачините,
зад мен мъгли - печално там стърчат
на моя срутен храм развалините -
душата ми облъхва леден страх,
- защо живея, и защо живях.

 

Събуждам се и слушам - звук след звук
от химни погребални се раздават,
далеч се нейде слага тежък чук,
мечтите ми погинали сковават,
изникнали в душевни дълбини
в безсънни нощи и през сънни дни.

 

Събуждам се и плача аз ог жал
зарад несрети минали и бъдни,
че туй кое съм страстно бленувал,
не се сбъдна и няма да се сбъдне -
че в тъмен облак слънцето се скри,
преди душа ми с лъч да озари.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи