СЪН

Сънувах сън - о, сънища неверни! -
Над бездна, в непрогледни мрачини
стояхме; в дълбините неизмерни
с глух ропот се премятаха вълни.

 

До мен бе ти, що мойта нощ разсея,
но с нощ бе пълна моята душа,
и страшните предчувствия във нея
напразно се стремях да заглуша.

 

В миг булото на ужас и тревога
печалния ми поглед замъгли
и паднах аз в най-горка изнемога,
подхлъзнах се от мокрите скали.

 

Предсмъртен вик процепи тишината -
аз паднах в бездни, - свяст ми се зави,
и ти, с злорадний смях на Сатаната,
изкиска се и гърбом се изви!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи