В ТЪМНИЦА

О, неволя - да крееш,
на неволите раб,
да възпламваш и тлееш -
ту всесилен, ту слаб.

 

Тук обжегнат от зноя,
там помръзнал в студа,
надломяван от своя
и от чужда вражда.

 

Да тъгуваш по скрити,
неизгрели сълнца,
сам понесъл тъгите
на мильони сърца.

 

Като воин в тъмница
да не можеш - пленен,
да развърнеш десница
в гняв безумно-свещен.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Отпечатано за пръв път в сп. „Съвременна
мисъл“, г. II, кн. 3 от 15.IV.1911 г.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи