ЗЛАТНА ПЕПЕЛ

Поведох те низ пътища потайни
на своя храм към скривания вход -
убих девствеността на свойте тайни
и поверих те целий си живот.

 

И казах: - Похищавай плод след плод,
за тебе брани, никому незнайни -
на скръбна нощ под глъхналия свод,
на утрото в усмивките безкрайни.

 

Ела, презри мъждения и дим -
на първий жар отдай се до забрава,
и нека тъмен страх те не смути,

 

защото ние няма да скърбим!
- Знай, златна пепел винаги остава,
кога сред огън младост отлети.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи