***

ЗНАЯ аз страна далечна,
дето няма скръб горчива,
да не раснат из полята
остри тръне и коприва.

 

Дето стонове, въздишки
не смущават ти душата,
дето никога не стига
адски шум на суетата.

 

Дето вечер мир царува,
дето няма нощи бурни,
дето къпе се сърцето
в мили блянове лазурни.

 

В този свят на скръб и мъки
само този свят обичам.
Името му ще попиташ,
„Самота“ се той нарича.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи