Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

КЪМ МОЯ ДВОЙНИК - I

 

Драгомир Петров

 

 

Кога успя в сърцето ти, поете,
гнездото си да свие мерзостта?
Какви са нейните пера? Блестящи
като пауни в монастирски двор?
Приветливи и прости като врабче
цвърчене в покрива? Или безцветни
като застинал поглед на мъртвец?
На хищник ли е клюнът ти губителен,
или на пойна птица? Неусетно
ли става всичко туй, или за миг?
Боли, или е сладко? Ах, поете,
мой двойнико, как времето разделя
и братя същи в мислите, дотам,
че себе си не можеш да познаеш!...

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. май 2006 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]