Драгомир Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ЕДНА ЗЕМЯ

 

Драгомир Петров

 

 

Скалите ти са остри и студени -
настръхнали над тучните лъки.
Предания разказват, че убиваш
най-верните си синове.
Но аз съм твой завинаги. Вземи ме.
Войниците на Самуил вървят
и търсят своята родина.

 

Реките ти са бързотечни и подмолни -
бунтуват се, рушат и с тътен влачат
богатствата ти към морета и маслини,
които другиму принадлежат.
Но аз съм твой завинаги. Вземи ме.
Войниците на Самуил вървят;
и търсят своята родина.

 

Земите ти са черни и горени
от щедро и жестоко слънце.
Наквасени са с кръв, сълзи и мъка
на свои и на чужди. Пепелища
развяват ветровете подир всеки залез.
Но аз съм твой завинаги. Вземи ме.
Войниците на Самуил вървят
и търсят своята родина.

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. юни 2003 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]