Аз няма да се върна. Вятърът ще вдига
в забрава водни пръски, стенещи грамади.
Ще ме приемат в своите обятия
любвеобвилни брегове в омара сладка.
Итака е измислица. Не, няма,
аз няма да се върна, Одисее.

Аз няма да се върна. Вятърът ще шиба
с камшик солен лицето ми кораво.
Прегръдките на бреговете обладани
ще омаломощават моя дух и тяло.
Под небесата с черни облаци, които
посягат като хищни октоподи,
и зреещите мълнии ще мина. Няма,
не, няма да се върна, Одисее.

Аз няма да се върна. Вятърът без милост
следите на човек и звяр ще заличава.
Ще ме напускат безвъзвратно бреговете,
удавени в омара сладка.
Покрай димящите вулкани ще премина,
покрай градищата, засипани от пепел.
И Телемах ще ме забрави много пъти.
Но няма да се върна, Одисее.

Егейско море, септември 1966