И все по-често ми е нужна простотата
на онзи неизвестен балканджия,
току-що слязъл от пръхтящия жребец.
Притихнала, стопанката му дълго
е чакала пред портите ковани.
Балканът, който го е върнал в къщи,
пак диша равномерно и дълбоко.
Под старата асма го чака люлка.
Балканът е съдба, баща, присъда...

Но дядовците вече са земя,
а кладенците, изоставени там горе,
под явори изсъхващи, се срутват.
Живея между вярата
и нейното отсъствие.
Покварен съм от тънка красота,
от багрите, заключени във рамка,
от бяг подир изплъзващи се устни.
Обичам своите измами.

Балканът е легенда и безмълвие...