У мен се вкамениха всички звуци
на птици, ветрове и летни бури;
скръбта по отлетелите дихания
заглъхна като нощ с копитен тропот;
умря носталгията по лицата,
живели в детството отминало...

О, аз съм само поглед, който съпровожда
една отдалечаваща се фигура,
потънала в тълпата, без да се обърне.