Пак страшен сън

Елин Пелин

         Това беше, преди да ги разпуснат за коледните празници. Вечерта Чочо Пипонкьов си учи урока по естествознание. Повтаря за врабчето, враната и чавката. Спомни си той за врабчето от старата върба, което сега се обаждаше от стряхата на стрина Дивда от Голяма Кривда, спомни си и за врабчето от техния покрив, децата на което той добре познаваше. И други негови познайници му минаха през ума: всички вранчета, чавчета, гълъбчета, гургувичета и пр., които той заедно със своите другари беше срещал и виждал през лятото в близката кория и с които малко-много беше се по-отблизо запознал. Мина му през ума и един негов лятошен грях...
         Особено чудни в уроците му се видяха големите ползи, що принасяли птиците, за които повтаряше. Врабчето той го знаеше само като пакостливо и крадливо. За хилядите изтребени от него насекоми, с които от отхранва малките си, Чочо не беше никога ни чувал, ни помислял. Така също и враната, и чавката той знаеше само като не твърди приветливи и с не толкова приятен глас птици. Той даже мислеше, че те ходят по нивите след орача да търсят какво той е посял, та да го извадят и изядат. Никога не би се сетил сам, че ходят зарад хилядите вредни ларви и насекоми, които оралото изравя.
         Когато Чочо си легна, през ума му постоянно сновеха ту врабчета, ту чавчета, ту вранчета. Мислите му го отнесоха в корията, дето той обичаше да походва с другари. Тръгнал със своите другари, но някак си се отделил от тях, защото гледал на едно лесно място - на върха на едно сгодно за качване дърво - гнездо с чавчета. Познал той, че вътре има чавчета, защото майката долетявала на два пъти, надвесвала се малко над гнездото, като че оставяла нещо, и пак отлитала. Скришом от другарите си той плюе на ръцете и босите си крака и попълзява нагоре по дървото. Изкачва се благополучно чак на върха. Още малко - и ръката му ще е в гнездото. Но... о, Божичко!... Отде се взеха толкова много чавки, та и врани!... Всички летяха към него и захванаха поред да го дърпат: една за гащи, друга за коса, трета за уши... И това - на върха на високо дърво!...
         - Олеле!... Не ща вече!... - извика Чочо, колкото глас имаше, и... се събуди. Той беше облян в пот.

върни се | съдържание | продължи