Геврекът на Чочо Пипонкьов
Елин Пелин
- Гевреци, гевреци! - извика старият геврекчия, както викаше всяка сутрин по Чочовата улица.
Чочо Пипонкьов изскочи навън, като държеше ръцете си отзад, и приближи до кошницата на геврекчията.
- Ще купиш ли, Чочо?
- Нямам пари, чичо!...
- Гевреци, гевреци - завика още по-гърлесто геврекчията. - Тая сутрин са най-крехки, най-сладки.
Дойдоха и други деца, заобиколиха продавача: едни гледат и подсмърчат, други вадят пари и купуват, а Чочо стои отстрана, лукаво гледа и нещо крие зад себе си...
Старият геврекчия сѐ брои гевреците си, защото всяка сутрин продава и все му липсва по някой. Лоши момчета си пооткрадват и той върти очи на четири страни да хване някого...
Отведнъж геврекчията завика:
- Чочо, Чочо, какво криеш зад себе си?
- Нищо, нищо - рече Чочо, като се правеше на гузен - държа си гевречето.
- Че ти не си купувал тая заран геврек!
- Купих, чичо, купих, ти не помниш.
- Не си купил! - развика се старият геврекчия, - ти си откраднал!
Чочо се усмихна и без да му мигне окото от страшното обвинение, захапа геврека...
Геврекчията го гледа още по-учуден. Чочо държеше грамаден геврек - най-големия.
- Дръжте го, дръжте го... Крадец! - развика се геврекчията.
Спуснаха се хората, дойде стражар и хвана Чочо Пипонкьов, който не се и опита да побегне...
- Купих си го, купих си го - викаше Чочо.
- Най-хубавия ми, най-вкусния ми геврек откраднал - викаше геврекчията и със сила измъкна геврека от ръцете на Чочо...
Ала какво беше учудването му - тоя голям геврек се оказа направен от глина...
Чочо и тоя път си направи една хубава шега.
Събралите се хора взеха да се смеят. И всички купиха на Чочо по един геврек.
върни се | съдържание | продължи
|