Какво може човекът
Елин Пелин
Кольо Стоманата дойде до плета, повдигна се на пръсти и извика към къщата на съседа си:
- Симоне, Симоне!
Подаде се булка Симоница.
- Кой вика?
- Аз викам, съседке. Къде е Симон? Два дена не съм го виждал.
- Ти ли си Кольо? - каза булка Симоница.
- Симон от два дена нещо не е добре, та все около огнището стои.
- Е, какво му е? Няма му нищо. Я нека се подаде!
Симон се подаде.
- А, бе съседко, викам те да поизлезем до кафенето на Черешарчето. Донесъл си радиоапарат, та да го послушаме.
- Не съм добре, бе Кольо.
Симон слезе по дървената стълба и се упъти към плета, през който надничаше Кольо, като продължаваше да говори:
- Оная вечер бръкнах в обущата си. Нещо ме боцкаше, та рекох да го поправя, и вътре о някакво пиронче се одрасках по малкото пръстче. Одрасках се съвсем малко. На̀, тука е. Едвам се познава. Ама на заранта гледам, зачерви се пръстът и почна да ме боли. И като че ме втресе малко. Затова и не излизам. Може и от простуда да ме тресе.
- Няма нищо, Симоне - утеши го Кольо. - Ела да поизлезем, да чуем радиото, да поразговорим с хората и то ще ти мине.
Излязоха двамата до кафенето на Черешарчето, а там се събрали много хора. Едни прави, други седнали - слушат. Заслуша и Симон, ама все нещо не му е добре. Ръката го щрака.
Слушаха песни, слушаха музика. Чуха и новините. Работи оня ми ти приемник като жив човек! У света някъде пеят и свирят, а ти се чини, че са тука пред тебе.
- Чудесно изобретение! - дума в себе си Симон, а ръката все продължаваше да го щрака.
„Сега ще ви говори доктор Пенчев“ - съобщи радиото.
Веднага доктор Пенчев, като че беше сред хората, почна да разправя как човек може да се предпази от лоша зараза, когато се нарани.
Симон трепна и се заслуша.
„Нищо и никаква рана понякога може да умори човека - захвана докторът, - ако не знаем как да се предпазим. Затова първата работа е да се измие и изчисти раната с някоя обеззаразителна вода, която ще ви дадат в аптеката. Ако сте в село и нямате аптека, ще промиете раната със спирт или с ракия. Ако и това няма - с топла вода и сапун. Направете хубава промивка и се не бойте! Ако не сте взели мерки и усетите болки и зачервяване, търсете лекар, колкото се може по-скоро!...“
Симон трепна при тия думи. Той викна съседа си Кольо, каза му нещо. Кольо отиде, впрегна каручката и двамата веднага заминаха в близкото голямо село, където имаше лекар.
Лекарят го прегледа и му каза:
- Ако още два часа беше закъснял, никой не можеше да те спаси. Сега само малкият пръст ще ти отиде. Трябва да се отреже.
Привечер Симон и съседът му Кольо се връщаха с каручката в село.
- Знаеш ли, Кольо - говореше Симон ободрен. - Не ме боли. И треската ми мина. Ама отиде ми пръстето, отряза го пустият му доктор.
- Нали си спаси живота! - каза Кольо. - Без пръстче ще можеш пак да си работиш и децата ти няма да са сирачета. Ама знаеш ли? Да се благодариш на радиото. То те прати при доктора...
върни се | съдържание | продължи
|