Какво може човекът

Елин Пелин

         Кольо Стоманата дойде до плета, повдигна се на пръсти и извика към къщата на съседа си:
         - Симоне, Симоне!
         Подаде се булка Симоница.
         - Кой вика?
         - Аз викам, съседке. Къде е Симон? Два дена не съм го виждал.
         - Ти ли си Кольо? - каза булка Симоница.
         - Симон от два дена нещо не е добре, та все около огнището стои.
         - Е, какво му е? Няма му нищо. Я нека се подаде!
         Симон се подаде.
         - А, бе съседко, викам те да поизлезем до кафенето на Черешарчето. Донесъл си радиоапарат, та да го послушаме.
         - Не съм добре, бе Кольо.
         Симон слезе по дървената стълба и се упъти към плета, през който надничаше Кольо, като продължаваше да говори:
         - Оная вечер бръкнах в обущата си. Нещо ме боцкаше, та рекох да го поправя, и вътре о някакво пиронче се одрасках по малкото пръстче. Одрасках се съвсем малко. На̀, тука е. Едвам се познава. Ама на заранта гледам, зачерви се пръстът и почна да ме боли. И като че ме втресе малко. Затова и не излизам. Може и от простуда да ме тресе.
         - Няма нищо, Симоне - утеши го Кольо. - Ела да поизлезем, да чуем радиото, да поразговорим с хората и то ще ти мине.
         Излязоха двамата до кафенето на Черешарчето, а там се събрали много хора. Едни прави, други седнали - слушат. Заслуша и Симон, ама все нещо не му е добре. Ръката го щрака.
         Слушаха песни, слушаха музика. Чуха и новините. Работи оня ми ти приемник като жив човек! У света някъде пеят и свирят, а ти се чини, че са тука пред тебе.
         - Чудесно изобретение! - дума в себе си Симон, а ръката все продължаваше да го щрака.
         „Сега ще ви говори доктор Пенчев“ - съобщи радиото.
         Веднага доктор Пенчев, като че беше сред хората, почна да разправя как човек може да се предпази от лоша зараза, когато се нарани.
         Симон трепна и се заслуша.
         „Нищо и никаква рана понякога може да умори човека - захвана докторът, - ако не знаем как да се предпазим. Затова първата работа е да се измие и изчисти раната с някоя обеззаразителна вода, която ще ви дадат в аптеката. Ако сте в село и нямате аптека, ще промиете раната със спирт или с ракия. Ако и това няма - с топла вода и сапун. Направете хубава промивка и се не бойте! Ако не сте взели мерки и усетите болки и зачервяване, търсете лекар, колкото се може по-скоро!...“
         Симон трепна при тия думи. Той викна съседа си Кольо, каза му нещо. Кольо отиде, впрегна каручката и двамата веднага заминаха в близкото голямо село, където имаше лекар.
         Лекарят го прегледа и му каза:
         - Ако още два часа беше закъснял, никой не можеше да те спаси. Сега само малкият пръст ще ти отиде. Трябва да се отреже.
         Привечер Симон и съседът му Кольо се връщаха с каручката в село.
         - Знаеш ли, Кольо - говореше Симон ободрен. - Не ме боли. И треската ми мина. Ама отиде ми пръстето, отряза го пустият му доктор.
         - Нали си спаси живота! - каза Кольо. - Без пръстче ще можеш пак да си работиш и децата ти няма да са сирачета. Ама знаеш ли? Да се благодариш на радиото. То те прати при доктора...

върни се | съдържание | продължи