Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Нашите литературни списания*

 

 

Елин Пелин

 

 

         „Златорог“, „Зеница“, „Златно руно“, „Възход“, „Везни“, „Пан“, „Буря“, „Голгота“, „Комедия“, „Листопад“, „Обществена обнова“, „Слънце“, „Огнище“, „Наши дни“, „Демократически преглед“ и пр. и пр. — това са имената на литературни списания, месечни, полумесечни и неделни, които излизат в София и във всяко по-голямо градче на майка България. Списъкът при това не е пълен. В него не влизат някои от новите списания, за които има известия и покани. В него би могло да се поместят още имената на две-три илюстровани и хумористични списания, които имат литературен характер.
         Като чете човек тоя дълъг списък и като знае трудностите, свързани с издаването и редактирането на едно списание и баснословната скъпотия на хартия и печат, не може да не се чуди кой е и какъв е тоя български читател, който плаща пари за съществуванието на тая многобройна периодична литература, като се има пред вид, че покрай тия списания излизат и два пъти повече чисто специални — икономически, педагогически, земеделски, медицински, духовни, детски и пр., и пр.
         Странно наистина! Отгде черпят поддръжка тия малки и големи списания с тия громки, загадъчни, понякога глупави и всякога претенциозни имена? За да се поддържа едно какво да е списание в сегашно време, необходимо е да има поне 1500 души предплатили абонати. Ако да кажем, в България излизат 50 периодични списания, то са необходими 75 000 абонати, за да ги поддържат. Като изключим от тях 1000 читалища, учреждения и библиотеки, които при сегашните си бюджети биха могли да плащат скъпи абонаменти за някои необходими тям списания, то ще остане едно число от 65 000 живи души абонати, които броят пари за тая периодична литература.
         Ако предположим, че има едно такова внушително число любители на периодичната литература, трябва да допуснем, че поне половината от тях са купувачи и на отделни книги. За жалост, това не е така. Една хубава оригинална книга от по-известен и по-популярен автор едва може да се продаде в две, най-много три хиляди екземпляра, и то в продължение на една и две години.
         Това е така не защото у нас няма читатели. При наличността на такава голяма интелигенция и многобройни училища читатели има, но купувачи на книги няма. Съвсем малко са лицата и семействата, които могат да се похвалят с една що-годе пълна и ценна домашна библиотека.
         Многобройността на нашите литературни списания не се дължи на някои дълбоки причини и на необходими нужди, наложени от живота. Това по-скоро е едно болезнено явление. Това се дължи на разпокъсаността на писателските сили, на недружелюбието им, на болните амбиции, на дребните тщеславия, на неизцерима грандомания и графомания. Всеки, който не намери място за произведенията си в някое от съществующите списания, създава ново. Други се заемат за тая работа от една крива сметка за печалби. Трети искат да създаде нещо ново, нещо особено. Всички обикновено кроят обширни планове, всички се готвят да изненадат, да стреснат литературния свят и да възродят вкуса и духа на обществото. Обаче всичко остава празна работа. Списанията влачат по някой и друг месец жълтите си корички и изчезват, защото не могат да намерят нито сътрудници, нито абонати.
         Ако погледнем списъка на сътрудниците на по-добрите и по-сериозните списания, ще видим едни и същи имена. Защо тогава излизат тия три-четири списания, когато и трите имат за сътрудници едни и същи хора?
         Днес за днес едно литературно списание може да има истинско значение и влияние, може да добие средства и право на съществувание или ако стои зад него авторитетна литературна личност, която да ръководи и упътва младите и чиято дума по литературни въпроси да хваща място и да се чува; или пък то да бъде дело на хора идейно и лично близки, които да се борят и да работят в името на едно и също нещо.
         А така, както съществуват излизащите сега списания, те не могат да имат някакво значение, не могат да дадат тласък на нашата литература, нито насока, вдъхновение и име на младите таланти.

 

 

---

 

         * Статията излиза за първи път във в. „Развигор“, г. I, бр. 2, 16 януари 1921, с. 1. Тук Елин Пелин косвено атакува сп. „Златорог“. На атаката отговаря Владимир Василев, редакторът на списанието, в статията си „Литературният сборник Сняг“, която от своя страна пък предизвиква Елин Пелиновата статия „Гримаси в страниците на Златорог“.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. декември 2019 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]