Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ИВАН ВАЗОВ*

 

 

Елин Пелин

 

 

         Иван Вазов умря.
         Грандиозният мраморен стълб, който крепеше кръстния купол на цяла една епоха, рухна.
         Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката й гордост от сенките на миналото, всичката й вяра в бъдещето, всичката й наивна радост и трагична скръб в настоящето.
         Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше във всички поломени граници на нашето отечество, от всички кътове на българското племе.
         Той беше и велик образ на литератор с труда си, с моралната сила на личността си и на произведенията си.
         С неговата смърт нашата бедна литература остава без лик.

 

 

---

 

         * Текстът излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 39, 28 септември 1921, с. 1. Целият брой на вестника е посветен на Иван Вазов по случай неговата смърт. Думите на Елин Пелин са на първа страница под портрета на Иван Вазов.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. юни 2021 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]