Как ги почитаме^*

Елин Пелин

         Когато пристигна печалната новина за смъртта на П. Ю. Тодоров, няколко души писатели, които работехме мобилизирани в редакцията на „Военни известия“ и „Отечество“, поискахме да поместим в списанието една литературна характеристика и портрета на писателя. Аз написах една биографична бележка и поръчах клише от портрета. Когато всичко бе свършено и предстоящата книжка почна да се реди, началникът на редакцията г-н капитан В. Ю. отказа да помести портрета и каквато и да е бележка. Поисках да узная поне по каква причина не позволява това.
         - Тѐ така, не позволявам и туй то - отвърна троснато той.
         Ние, понеже бяхме нижни чинове, трябваше да мълчим.
         Аз се постарах после да изуча причините на това. За жалост те бяха много лични и много маловажни.
         Понеже през това време други списания не излизаха, ние не можахме да поменем починалия писател с чест, като кажем хубавите думи, които той заслужава.

---

         ^* Излиза за първи път във в. „Развигор“, г. I, бр. 9, 5 март 1921, с. 1.

върни се | съдържание | продължи