Ехо на „Как ги почитаме“^*

Елин Пелин

         Във вестник „Зора“ от 17 т. м. г-н запасният капитан Васил Юруков, засегнат от бележката ми, печатана в 6-и брой на „Развигор“ „Как ги почитаме“, по един подигравателен начин, който оставям на негова сметка, иска да каже, че не е вярно това, което съобщих. Понеже изглежда, че той има лоша памет за собствените си грешки, то нека попита Добри Немиров, Подвързачов и Кирил Христов, които тогава работеха в редакцията на „Отечество“. Те, вярвам, не знаят да лъжат като мене и ще му кажат самата истина.
         Но понеже г-н Юруков не си премълча, както подобава, аз накратко ще съобщя и причините, по които той не иска да помести в „Отечество“ портрета на покойния П. Ю. Тодоров.
         Преди да замине в странство на лечение, П. Ю. Тодоров редактираше литературния отдел на „Демократически преглед“. В тоя отдел бе поместена една остра критика от Боян Пенев върху превода на романа „Без догма“ от Х. Сенкевич, издаден от г-да Юрукови в библиотека „Мозайка от избрани романи“.
         За тоя грях на П. Ю. Тодоров г-н Юруков намери тая отплата.
         Той също отплати и на г-н Боян Пенев, като не иска да помести в „Отечество“ една похвална рецензия от Ст. Чилингиров за брошурата му „Сръбският шовинизъм“.
         Когато пишех бележката „Как ги почитаме“, мене никак не интересуваше личността на г-н Юруков, затова го споменах с инициали. Аз исках да изтъкна само един обществен недъг, дето г-н Юруков играе само една случайна роля.

---

         ^* Излиза за пърив път във в. „Развигор“, г. I, бр. 7, 20 февруари 1921, с. 3.

върни се | съдържание | продължи