Изложбата на П. Морозов^*

Елин Пелин

         Морозов прави вече петнадесетата си изложба. Всички негови изложби са били интересни и са се отличавали по многобройността на картините, което говори за трудолюбие и силна воля. При всяка изложба ние виждаме художника да се бори неуморно с всички видове техники на изкуството и с всички капризи на боята и светлината. Той вечно търси. Неговата художническа душа е немирна, тя не се задоволява никога от това, което е постигнала, а постоянно рови и опитва.
         Изворът на неговото художествено творчество е природата. Тя му дава изобилно сюжети. Тъмни и светли кътчета, идилични места, ручеи, дървета, мирни и тихи реки. Неговата фантазия им дава слънце, чисти ги, облагородява ги, одухотворява ги и ги населява. Рядко ще видите пуст неговия пейзаж. Навсякъде се мярка живо същество - влюбени двойки, самотници, мечтатели или утрудени полски работници.
         Сегашната негова изложба също така е интересна. Тук ще видите пак тая борба на техниките, тая игра с боите, това старателно откриване на пейзажи, лишени от баналност - дадени като частици от живия дух на природата.
         Тоя път в изложбата покрай акварели и маслени пейзажи изпъкват главно офортите и портретите, от които женските особено силно се подчертават. „Мечта“, „Гърлицата“, „Черното шапче“, „Зелената шапка“ и „Дамата във виолетово“ са отлични работи. Те говорят, че Морозов в последните години е силно пораснал и напълно узрял като художник.
         От маслените картини правят особено впечатление „Мъртвият град“, „Залез“ и „На пазар“.
         В офорта Морозов е достигнал една артистична и чиста техника, в която има много разбиране и вникване в работата. Той особено обича цветния офорт. По-главни негови офорти са. „На говежди пазар“, „Пловдив надвечер“, „Търново“, „Идилия“, „Фонтан“ и пр.
         Морозовата изложба заслужава вниманието на всички, които обичат и ценят нашето възраждащо се изкуство.

---

         ^* Излиза за първи път във в. „Развигор“, г. I, бр. 26, 30 юни 1921, с. 4. П. Морозов е близък на Елин Пелин от времето на сп. „Българан“ и компанията на българановците. От Петър Морозов е корицата на второто издание на „Пепел от цигарите ми“.

върни се | съдържание | продължи