Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Сава Огнянов*

 

(по случай 20-годишната му сценична дейност)

 

 

Елин Пелин

 

 

         Нашият Народен театър, при всевъзможните игри с него, ако е могъл да запази едно достойно реноме, ако е могъл да пази една висота, да привлича любителите на сериозно драматическо изкуство, да води непрекъснато борба за художествено издигане, да бъде училище за по-младите таланти, то се дължи изключително на няколкото само истински талантливи артисти. Колкото и малцина да са, техните имена са били красота на Народния театър, те лежат крепко в неговите основи и върху тях се е съзидало всичко хубаво, което може да се каже за него.
         Между тия малцина един от първите е Сава Огнянов.
         От двадесет години насам сме го гледали непрекъснато на сцената. Всякога той е давал нещо силно, характерно. Изнасяйки първите роли, във всяка една той е теглил по една ярка черта, която осветява лицето и ни кара да виждаме всякога типа между безбройни фигури на драматическата фантазия. Барона „На дне“ - тоя пропаднал барон, у когото освен спомена за миналото е останал навикът да издърпва колосаните си ръкави; д-р Ранк в „Нора“ - тоя мистичен тип, който в живота на хората се явява като една черна мисъл; Наполеон с неговите резки, бързи и отсечени движения; Цезар в „Цезар и Клеопатра“ - изящен, театрален любовник; Франц Мор в „Разбойници“, Петрунио в „Опърничавата жена“, Хамлет, Вурм в „Коварство и любов“; д-р Щокман в „Народен враг“; цар Асен в „Борислав“; Дончо в „Зидари“; Шейлок във „Венецианския търговец“; Вершинин в „Три сестри“ и пр., и пр.
         Всички тия роли Огнянов е изнасял талантливо и оригинално. Той не се е ръководил никога от другите. Той не копира, макар че е видял много силни артисти по европейските сцени. Той е създавал тия роли посвоему. Той внася всякога свое собствено схващане и разбиране. Във всяка негова игра има смисленост, която донякъде вреди на темперамента му в класическите роли, като в Хамлет и някои други, но която придава по-голямо съдържание в модерните пиеси, като в д-р Ранк („Нора“.)
         Ценейки всякога своето изкуство, той детайлно и със страст разработва всяка роля в нейните едри пунктове и незабележими запетайки и затова всички негови роли са хармонично завършени и всеки създаден от него тип е изкусно закръглен.

 

 

 

 

---

 

         * Излиза за първи път във в. „Развигор“, г. 1, бр. 47, 26 ноември 1921, с. 2. Статията е придружена от портрет и три снимки (Вурм, д-р Ранк и Цезар). Сава Огнянов е другар и приятел на Елин Пелин от времето на сп. „Българан“.

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 10. октомври 2022 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]