Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Защо не ми се ходи в Народния театър*

 

 

Елин Пелин

 

 

         Често пъти, в разговор, интелигентни хора, литератори, хора, които се интересуват от изкуствата, като стане дума за Народния театър, свиват рамене и казват: „Не знам защо не ми се ходи в театъра. Ако от време на време отивам, то е да видя някоя нова пиеса - не играта, а съдържанието й.“
         И наистина, от няколко време насам за пишещите братя и за по-интелигентните среди, за хората, които имат необходима нужда да отидат в театъра, Народният театър е станал чужд. Интимната връзка, която би трябвало да свързва тия хора с театъра, не съществува. Духовният облик на тая голяма сграда е угаснал. Някаква фатална метла като че ли е избърсала лъчите му и той стои сух, безжизнен скелет без светлина и топлина. Животът, който се усеща в него, е чужд - това е животът на червеите, които дояждат тлъстия безжизнен труп.
         Любопитен бях да науча защо това е така. От разговори с много хора - и такива, на които е мъчно, че това е така, и такива, на които е все едно, но хора, които имат вкус, които разбират от театър, които обичат театъра - аз взех някои бележки. От разговора с предвзети театрали, които наричат театъра храм, дето горял божествен огън, светилище на Мелпомена, дето трябвало да се влиза на пръсти, с душа, потънала в мълчание, аз също взех няколко бележки.
         Отговорите на въпроса, защо не им се отива в театъра, могат да се разпределят така:

 

         1. На всички почти е омръзнало в продължение на толкова години във всички пиеси да гледат все едни и същи артисти.
         2. Театърът не представлява вече едно авторитетно учреждение и хората не отиват в него с доверие и убеждение, че това, което ще видят, ще бъде действително хубаво.
         3. Хора с чувство към езика не могат да търпят лошата дикция и лошото произнасяне на думите. Например там често ще чуеш от един доста изпечен артист да произнася да речем думите: „Трябва да ти разправя“ - „Тряа ти разпраа“...
         4. Аман от суфльора. Какво е това нещо! И в стари заучени пиеси, и в нови, господин суфльорът неуморно ще ти шушука на ухото всички роли и реплики и цялото това театрално разположение пропада.
         5. Като гледаш български пиеси, които и да са и каквито и да са, става ти жал и за актьори, и за публика, и за електрическото осветление, за суфльора, и за автора, и за самия себе си, и за нашата бедна България. Наистина, толкова ли сме нищи духом, о господи!
         6. Лошата режисировка.
         7. Няколкото бездарни артисти, които се търпят и покровителствуват и които нищо не са научили. Мнозина от тях, понеже са мераклии, биха могли да се шлифоват оттук-оттам и да станат сносни и търпими. Но такъв майстор в театъра няма.
         8. Игрите на г-н Торцов за „възходни“.
         9. Липса на млади хубави артистки, които да привличат с глас, младост и грация.
         10. Остарелият репертоар.

 

         Ето тия са по-главните причини, които карат мнозина да казват, когато ги питат ходили ли са на театър. „А бе не знам защо не ми се ходи в Народния театър. В «Ренесанс» човек поне се забавлява, пък тука ни се учиш, ни се забавляваш. По-добре е да слушам една лоша певица, отколкото един добър суфльор.“

 

 

---

 

         * Статията излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 1, 6 януари 1921, о. 1–2. Тази статия предизвиква спор в печата. В следващия брой втори в. „Развигор“ отпечатва под заглавие „Разпри“ писмо на Гео Милев до Ал. Балабанов, в което се казва: „...добра е и „субективната“ статия на Елин Пелин за Народния театър. Трябваше само да бъде по-обширна и по-жестока.“ В брой 3-и на вестника обаче се печата „Писмото от Иван Вазов“, в което народният поет, без да спомене името на Елин Пелин, защищава Народния театър и дава съвсем друга оценка на статията: „Защо допускате тия върли отрицателни статии в „Развигор“ против Народния театър? Всичко лошо, всичко грозно, всичко сбъркано там! Вярно ли е това?“ В отговор на Иван Вазов в брой 4-и на вестника Елин Пелин пише статия „Писмото на Ив. Вазов“.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. юни 2021 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]