Малкият разказ^*

Елин Пелин

         В нашата художествена литература романът, както и неговият предшественик малкият разказ са слабо постигнати. Младите писатели се отдават повече на лириката в нейната стихотворна форма, която като че ли се явява по-лесен род произведение, защото нейните елементи са по-прости и изворът на вдъхновението не стои много дълбоко под повърхността. Любовта, небето, звездите, луната, сърцето, природните картинки — това са вечните, едни и същи теми, които се явяват разноцветно боядисани или опушени, или омъглени, или упоени, окървавени, изкалечени, или изящно изконтени. Достатъчно са повидимому няколко куплета, едно-две сполучливи сравнения, малко настроение, мекота или твърд удар и ние имаме готово цяло нещо. Даже за красотата на едно малко лирическо произведение днес не се изисква дълбочина или искреност на чувствата. Без тия работи то пак може да мине и да бъде прекрасно.
         Малкият разказ обаче трябва да има преди всичко съдържание, трябва да има ковната в него една идея, безразлично каква. Всяко произведение от тоя род неминуемо трябва да отговаря на въпроса защо е написано.
         Ръководното начало при написването на разказа е идеята, а не образът, както е в стихотворението. Ето защо неговият край трябва да бъде логичен. Да те влече и да те спре там, дето трябва.
         Най-хубавите разкази са ненаписани.
         Лиричността разваля разказа.
         Всеки сюжет за разказ носи и формата си. Ако не я виждаш или ако я промениш, разказът е изгубен.
         Малкият разказ не търпи възвишен тон.
         Авторът всякога трябва да стои на едно по-голямо и по-почтено разстояние пред събитието. Той не трябва да вижда излишните неща, нито да прави подробност от важните.
         Идеята на разказа расте като дръвчето. Тя има корен, стебло и връх. Когато се пресажда, не трябва да се забива с върха надолу.
         Простота в израза, честност в мислите и чувство на мярка — това са най-добрите качества на белетриста.
         Лъжата в разказа е по-грозно нещо от лъжата в разговора, казва Чехов.

---

         ^* Статията излиза във в. „Развигор“, г. 1, бр. 13, 2 април 1921, с. 3

върни се | съдържание | продължи