БЕЖАНЦИ

Издигна се огромен месец снощи
като свиня нощта се черна тръшна
и вятъра лети и бие още
над урвите и сламените къщи.

Запалени, купните страшно светят,
назад е мрак и неотменна гибел
и тъмните, бездънните полета
в прегръдките си черни ни приимат.

Дали ще стигнем някъде на север,
о, господи, гладът пълзи в колата
и гният в кърви тъмните посеви,
и вятъра лети над равнината.

И никога не ще прозвънне сърпа
над веселите ниви да запее,
жени вървят и плачат с черни кърпи
и слънцето през облак черен грее.

Издигна се огромен месец снощи,
като свиня нощта се черна тръшна.
О, господи, пази ни здрави още
и дай ни хляб, и дай ни родна къща.

върни се | съдържание | продължи