ДНИ

Кому са нужни нашите дела?
Самият аз кому съм вече нужен?
Вехтеем. Вехнат тези небеса,
под чийто свод сега мълчим и служим.

Събития пак тътнат, ала кой
на тяхната разгадка дал би ключа?
Живей сред глух глух, безрадостен покой,
върви, където днес те води случаят!

И що от младостта ми оцеля? -
Една тревога страшна, непрестанна,
от чийто глас не мога да заспя,
когато всичко спи в тази зима каменна

Тежат студени, ниски небеса,
под техния невзрачен свод вървиме
в дни, на които нашите деца
дали ще знаят истинското име?

върни се | съдържание | продължи