НОЩЕМ

Огромното небе едвам пълзи,
звезди не греят, нито грей луната.
Студени, тежки, каменни сълзи
на едри капки капят над земята.

Мълчи градът и всяка къща спи,
и релсите блестят като пътеки,
на дъното на улицата бди
фенерът на дежурната аптека.

Във тоя час, във тоя град - къде?
Къде да спра? Аз нямам път и къща.
Аз слушам как от мрачното поле
пристъпя буря черна и могъща.

Аз чувствам, небето ще свали
тук своя черен и бунтовен огън -
и в улиците стихнали пълзи
една опасна, дебнеща тревога.

Мълчи градът и улиците спят,
от блясъка огромен на небето
тревожни, мрачни, каменни блестят
на Невски само златните кубета.

върни се | съдържание | продължи