ПИСМО

Аз исках да ти пиша туй писмо
за туй, че днес сърцето ми линее,
че вънка на зеленото дърво
една печална птица вече пее.

Годините отлитат, те шумят
и оня весел устрем днес го няма.
Днес по е ясен стръмния ми път,
земята по-печална, по-голяма.

И слънцето е слънце, и нощта
е нощ, която рано ме прибира.
Обикнах вече повече неща
и хората обичам и разбирам.

Ти казваш, че годините вървят,
че виното кипи и прекипява.
Не! - беше пламък - днеска е димът,
днес пепел тлей от страшната жарава.

Днес дим се вий над родната земя,
по-мирни, но по-тъжни са селата
и по е страшна тая тишина
от бурята, от кървавия вятър.

върни се | съдържание | продължи